Един от най-големите общественици и държавници на Третото българско царство – Атанас Буров, е обичал да припомня и на съпартийците, и на опонентите си, че над отделните политически амбиции „стоят големите интереси на българската държава“. И на обществото.
Максима, която за съжаление наследниците му на политическия терен все по-често забравят, свеждайки работата „на ползу роду“ до удари под кръста и политическо мишкуване на тъмно. Докато не им бъде болезнено напомнена от самото общество. Както се случи през изминалите дни.
Кой и защо реши, че съдбата на 27 000 енергетици и миньори може да бъде договорена на тъмно, с държани в тайна от сектора споразумения и заобикаляйки решение на най-висшата власт в тази държава – Народното събрание, е въпрос, по който чухме десетки изказвания през последната седмица. Както впрочем и дали е политизирано и дирижирано недоволството на протестиращите.
Безспорният факт, който се загуби в тази логорея, обаче е един – стотици работещи в системата на ТЕЦ-овете блокираха ключови пътни артерии в страната с иначе най-естественото и напълно резонно искане – бъдещето им да не е заложник на тайни договорки. И намериха неочакван защитник в това си настояване в лицето на депутат от партия, която формално не участва в управлението, но все по-често се налага да играе ролята на коректив, смазка и балансьор между вечно скърцащата, съставена от две антагонистично настроени формации, управленска (не)коалиция и интересите на обществото.
„Доволен съм, че свършихме работа на хората. Постигна се съгласие. В момента всички са в политическа кампания за местни избори, а ние сме тук, за да работим за хората. Не да правим политическа кампания“.
С тези думи народният представител от ДПС Делян Пеевски обобщи във вторник продължилата над 7 часа среща в сградата на Народното събрание между протестиращите енергетици, премиера Николай Денков, министри и депутати от парламентарните сили, приключила с трудно постигнато споразумение. Абсурдното в случая е, че всички 240 народни представители са се клели, че ще работят „в името на народа“.
Но от публикуваните в социалните мрежи записи от срещата, ясно се вижда, че единственият, който на няколко пъти спира караниците между участващите в нея политици с припомняне, че е важно мнението на енергетиците, а не ударите под кръста между управляващи и опозиция и трупането на дивиденти на гърба на протестиращите, е именно Пеевски.
Има ли изненадани? Със сигурност. При това много. Но тук е моментът да се уточни един важен детайл. Фактът, че не друг, а точно
Пеевски влиза в ролята на защитник
на исканията на протестиращите енергетици за прозрачност и предвидимост при решаването на тяхната съдба, може да е сюрпризиращ за тези, които рядко напускат зоната на жълтите павета и физически, и ментално. Но не и за жителите на районите, от които той е издиган и избиран за депутат вече в седмо Народно събрание.
Там отдавна го познават от срещите си с него като човек, решаващ делово и експедитивно проблемите и говорещ на разбираем език, а не с политкоректните клишета, завладели публичното пространство през последните десетилетия. И демонстрират мнението си за него на всеки вот, в който той е кандидат и обичайно отнася опонентите си със смазващи за тях резултати.
Ако не вярвате, попитайте лицата на „Демократична България“ Христо Иванов и Антоанета Цонева, които на два последователни парламентарни вота пробваха сили в пряк изборен двубой с него, завършил с покъртителни за тях резултати.
Елементът на изненада и неочакваност идва от факта, че сега същият този Пеевски, чиято същност и поведение избирателите му добре познават на местно ниво, застана под прожекторите на национално. А светлината от тях изкарва все повече наяве кухотата на образа, който опонентите му чертаеха в продължение на години и демонстрира именно тази диалогичност и експертиза за решаване на истинските проблеми на обществото и държавата, която всички видяха при записите, изтекли от срещата с енергетиците.
Записи, направени впрочем от депутати от опозиционните ИТН и „Възраждане“ с ясната цел да трупат дивиденти с разпалването на скандали. Но постигнали неочакван за авторите им резултат – показаха за кого проблемите на хората са важни и за кого не.
По същия начин, по който само преди няколко месеца крачката назад, с която Пеевски се отказа от мястото си в комисията по конституционни въпроси, договаряйки с останалите партии в нея да няма знакови политици, а само експерти, отпуши процеса по изработването на така нужната за цялото общество съдебна реформа.
Стара максима в политиката е, че когато нямаш какво ново да предложиш на избирателите, залагаш на очернянето на опонентите. Похват, който още Чърчил е определил като недалновиден. Далновидността обаче е рядко срещано явление в днешната политика. А прикриването на политическа импотентност чрез очерняне на противника – все по-често.
През годините и Пеевски, и партията от която е депутат - ДПС, редовно са стигматизирани с какви ли не обвинения – от проводници на руско влияние, през клиентелисти та до рушители на държавността. Обвинения, чиято кухота в настоящите кризисни времена, нуждаещи се от бързи и фокусирани решения, лъсва с пълна сила.
В парламент, в който антагонизмът властва, в това число и в отношенията между двете управляващи формации – ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, диалогичността, екипността и фокусираността върху интересите на държавата и обществото са безценен фактор, който превръща и Пеевски, и ДПС в необходим и незаобиколим съюзник при всяко важно решение в Народното събрание.
Карайки ги да работят с тях въпреки доскорошните дрязги и постоянни политически атаки. Независимо дали става въпрос за поредния потресаващ случай на домашно насилие, показал недъзите на правосъдната ни система, или за поредния казус, при който залогът е геополитическата ориентация на страната ни. Нужна е съдебна реформа?
Правим стъпка назад, за да бъде постигната този път истинска такава. ЕС налага поредната санкция срещу Русия заради инвазията на Москва в Украйна, а изпълнителната власт у нас се ослушва? Пеевски призовава властите да се задействат, напомняйки, че обществото ни отдавна е част от ЕС.
Руска компания държи на концесия стратегическо пристанище у нас, превръщайки го в уязвима точка за държавата и националната ни сигурност? ДПС внася с подписите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС проектозакон, развързващ ръцете на държавата да си върне контрола над него.
Примерите като тези са много и до един показват ключовата роля, която играе в момента Движението – на нужната смазка, за да работи машината на държавата и на гарант за интересите на обществото и геополитическия му избор. Роля, която отново Пеевски дефинира по следния начин още преди седмици: „Всяко решение, което е добро за България и решава проблемите на българските граждани ще бъде подкрепено от нас“.
Роля, която опонентите му – неговите и на ДПС, ще продължат да стигматизират с нов арсенал от гръмовни, но с меко казано спорни като състоятелност мантри. Но както великият Уинстън Чърчил е казал: „Винаги съм смятал, че за един политик трябва да се съди според неприязънта, която буди в своите противници“.
Източник: blitz.bg
