Бързам да разочаровам всички онези, които в последните дни си счупиха перото да се тюхкат и назидават всички нас заради явлението Христо Иванов. Той не е явление, а продължение. И след този резултат е мъртъв. Но не може да бъде погребан в очите на избирателя, ако неговите предшественици, учители и спонсори ще продължават да се ползват с морален имунитет и влияние и пред следващото правителство.
Политическият парадокс не започна на тези избори, а в една далечна година на прехода, когато групата „Капитал“ навлезе в голямото раздаване, за да защити откраднатото и получи още от държавната трапеза. Групата включва дядо, баба и внуче. Онези вършеят отдавна. А малкият Христо, едва проходил, падна.
Проектът „Да, България“ беше замислен от сценаристите кризисно, но добре. Трябваше да събере набързо всякакви знаменосци на либерално-западняшкия модел, главно просветени лица от градския бизнес и интелигенция. Тези среди са известни с това, че лесно се екзалтират, но кратко поддържат пламъка. И най-вече не носят на бой. Твърдо подкрепят революцията на думи, но меко напускат залата, когато трябва да се правят листи, да се работи в щабове или да се ходи по медии.
Кукловодите правеха сметка да тикат паралелно хората на Радан и хората на Христо, а пред финалната права (както в 1944 г. Сталин направи с партиите от ОФ) някак неочаквано да ги съберат в ударен юмрук, чрез който гневът на жълтите павета да се излее в урните с едни 10% подкрепа.
На условията, в които внучето на зелената олигархия беше оставено да прави кампания, можеше да завиди всеки средноопитен изборджия. Докато Бойко и Корнелия се млатеха в тежката категория, а Краси и Джамбазки ловяха турски автобуси, Христо триумфираше по страниците на капиталовите издания като истинско любимо внуче на олигархията. По странно стечение на обстоятелствата участията му в телевизионен ефир бяха толкова кротки и благоразположени, че човек оставаше с впечатлението да е на неделна проповед в старчески дом. Някакъв общ заговор му беше осигурил безконфликтна медийна среда, на каквато не се радваха нито една от останалите формации. Оказва се, че е спасително да имаш подходящи баба и дядо?!
И до днес никой не попита в прав текст: „Абе, Христо, КОЙ ти осигури медийния чадър на тези избори?“ По други поводи въпросът КОЙ е любим на Христо Иванов и приближените му. Но никога, когато въпросът е обърнат към тях.
Другата част от сценария включваше годежа на „Да, България“ и партия „Зелените“. На пръв поглед подобен съюз е нелогичен, най-малкото идеологически. Но от гледна точка на дългогодишното сътрудничество и финансиране между възложител и изпълнител е естествена следваща крачка. Над десет години кръгът „Капитал“ използва псевдоеколозите за щпицкоманда срещу бизнес, инвеститори и развитието в цялата страна. От друга страна, ги финансира и им помага при печеленето на обществени поръчки за милиони, включително от държавната хазна, тоест от парите за пенсии, образование и здраве.
Христо Иванов и Антоанета Цонева нито веднъж в кампанията не отговориха дали намират за нормално „зелените“ им приятели да печелят грешни милиони от преброяване на лалугери, от пресмятане на делфини или от опазване перата на червеногушата гъска. А няма как да не са знаели за тези престъпления на зелените милионери на фона на мизерстващите пенсионери, затънали болници и слабо образование. Чудя се защо не са се замислили поне върху резултатите на екомафията на последните няколко избора? Защото те не надхвърлят няколко хиляди гласа и трайно са в сферата на статистическата грешка. Няма как „Да, България“ да са направили коалиция със „Зелените“ от политически съображения – значи някой ги е накарал да я направят от икономическа полза?
Но всичко мина. „Тихо гръм последен…“, както писа Яворов. При цялото медийно удобство, граничещо със слугинаж при някои медии, при толкова инвестирани пари и от чуждестранни спонсори, и от местни капиталови капитали, при толкова лични обещания за гарантиран успех „Да, България“ потъна по-бързо и от „Титаник“. За разлика от останалите капитан Христо няма да хвърли фуражката и няма да подаде оставка. Най-малкото защото не той взема решенията, а баба и дядо няма да му позволят да прави подобни лудории. Ще го пускат през борда като либерална стръв, докато съвсем се похаби и го сменят.
Вместо да държат гарда на палубата поне от приличие пред спонсорите си, Цона, Тома Белев и храбрите протестъри еколози първи напуснаха полесражението. Краденето на зелени пари е много по-спокойна и сигурна работа от това да се издъниш за пореден път на национални избори.
А Христо Иванов заглъхна съвсем. Само преди месец се кълнеше, че ще сформира следващото мнозинство и ще поведе държавата. За сметка на това се очертава правителство на най-омразните му партии – ГЕРБ и патриотите, срещу които той ще продължи „борбата“. Поне докато собствениците на проекта плащат.
По-нататъшната съдба на „Да, България“, „Зелените“, ДЕОС и други маргинали зависи от реакцията на правителството. Въпреки пренебрежимата им публична тежест досега то ненужно ги легитимираше чрез вниманието си. Поведението им за пореден път доказа, че не го заслужават. Много недалновидно ще е премиерът Борисов да им прости за трети път и да превърне в публичен фактор пренебрежимо малката политико-екологична групировка, оглавявана от внучето на зелената олигархия.
От Труд
