Потайностите на Самоковския манастир

Левски основа там революционен комитет, днес сглобиха правителство

В тъмна доба политици, които инак не могат да се гледат, загърбиха омразата

От прастари времена съдбините на отечеството са решавани по манастирите. Паисий започва „История славянобългарска“ в Хилендарския и я завършва в Зографския. Васил Левски основава десетки революционни комитети тъкмо в духовните средища. Едно от тях е Самоковската божия обител, където Апостола намира подслон през 1871 година.

„Покров на пресвета Богородица“ първо е женски метох на Хилендарския манастир. През Възраждането в метосите отсядали така наречените „таксидиоти“, които събирали помощи за вярата. През 1772 г. в Самоков пристига монахинята Теоктиста, повече известна като Баба Фота. Тя застава начело на девическата общност, игуменка е до 1844 г. Тогава на преклонните 109 години се преселва в отвъдното.

През тази врата влязоха спасителите на отечеството.

Покровителка на манастира е Богородица, защото разпростряла своя плащ над Самоков и го спасила от турско разорение. Така селището не само оцеляло, но се превръща и в център на просветата в тъмните векове на робството.

Манастирът има изключителна заслуга за въвеждане на женското образование по нашите земи. Към 1850 г. в килиите се обучават както девойки, така и момчета. Учат четмо, писмо, смятане, вероучение и песнопеене. Това е стъпало през 1861 г. в Самоков да се открие и класно девическо училище. Негова първа учителка е Неделя Петкова от Сопот, сродница на Васил Левски.

Манастирът постепенно се разраства. В средата на ХIХ век в него живеят повече от сто монахини и послушнички. През 1862 г. светата обител е посетена от английските пътешественички Джорджина Маккензи и Аделин Ърби. Те свидетелстват, че монахините се издържали с предене и тъкане. Със спечеленото и заеми правели подобрения.

Божията обител е защитена с висок зид

Построена е манастирска трапезария, така наречената „магерница“. Постепенно се оформя комплекс от жилищни и стопански сгради. Те са свързани с калдъръмени пътеки.

През 1837-1839 г. върху малката стара черква е вдигнат внушителен храм. Трикорабна, безкуполна, масивно засводена сграда с една апсида и притвор от запад. Страничните кораби са разделени от централния посредством два реда колони, свързани с арки. На източната стена в олтара от двете страни на полукръглата отвътре и тристенна отвън апсида има две ниши.
От запад храмът е с аркаден открит нартекс (притвор), върху който ляга обширна емпория (балкон). Към наоса (вътрешността) тя излиза с пластично двойноогъваща се линия на парапета. Архитектурното решение на църквата е по-близо до Тревненската и Дряновската школа, отколкото до Самоковската. Предполага се, че строител на сградата е тревненският първомайстор Димитър Сергьов.

Самоковци обаче са работили върху вътрешната украса и обзавеждането на храма. Тяхно дело са позлатените резби на иконостаса, „царските двери“ и балдахинът над светия престол.

В иконографията до Богородица с младенеца Исус, са изобразени първоучителите Кирил и Методий. Впечатляваща е иконата със сюжет „Архангел Михаил мъчи душата на богатия“. В църквата се пазят и други образци на самоковската школа: „Св. Никола“, „Св. Йоан Златоуст“, „Три Светители“.

За манастирския храм са рисували самоковецът Христо Димитров и синът му Димитър Зограф. Има икони и от Дичо Зограф, представител на Дебърската художествена школа.

Самият Захари Зограф е оставил следа

с ктиторска фреска над входните двери. Триделната композиция, в центъра на която е Богородица, портретува хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, които са дали средства за построяването на църквата.

През 1871 г. в манастира пристига Васил Левски, с духовното име йеродякон Игнатий. Тук основава женски революционен комитет. Пред евангелието камата и револвера монахините полагат клетва. Председател на комитета е сестра Евдокия. Съхранено е скривалището на Апостола.

По сведения на Константин Иречек след Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство. С прочутата си „бяла аба“ монахините участват в Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. После отиват на Международното изложение в Лиеж през 1905 г. Гостуват и на Изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. Грамотите, които получават, могат да се видят в магерницата.

На 12 януари 1906 г. в Божията обител склапя очи хилендарският йеромонах Серафим. Той също като Баба Фота бил на библейска възраст над сто години. Завещава личната си библиотека и мощехранителница с частици от светиите Пантелеймон и Сава Сръбски.

„Как обаче мощите на свети Сава са попаднали в една мощехранителница с тези на свети Пантелеймон? И как са стигнали до Самоков?“, пита проф. Аксиния Джурова.

„Сръбският светец умира през 1235 г. в Търново - обяснява тя - и е погребан в царската църква „Свети 40 мъченици“. През 1237 г. мощите му са пренесени в Сърбия. През 1594 г. те са изгорени от турците във Врачар. От тях са се запазили два реликвария - един с ръката на светеца, който се съхранява в манастира „Света Троица“ в Плевля, Черна гора. От тази ръка обаче липсва малкият пръст. Направените снимки и проучвания доказват, че именно този пръст се намира в другия реликварий - мощехранителницата в Самоков.“

Самоковският манастир крие много потайности. Последната се случи тази година. В тъмна доба политици, които инак не могат да се гледат, загърбиха омразата. Сглобиха спасително за отечеството правителство. Всеки изрече тихомълком клетвените думи на Левски:

„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си!“

Автор: Росен Тахов

trud.bg