Тия дни премиерът ПростоКиро пак разсмя парламентарната зала: обясняваше нещо и каза, че няма да действа лаангро.
Разбира се, имаше предвид ангро.
И депутатите започнаха да се кикотят – те упорито не искат да свикнат с неговия полусуров/алангле български език.
А в него има безспорни шедьоври – например, когато Киро прогнозира, че в Украйна няма да има война, и каза – „Не дранчи на война“.
Оттогава този езиков сиромах не е спрял да „дранчи“ - и то на празно.
В много редки случаи езикът му става донейде ясен – например, когато нарича депутат на коалиционните си партньори „певераст“.
www.kevorkkevorkian.com
И сега казал, че няма да действа „лаангро“, тоест ангро/на едро, в преносен смисъл - слепешката, на доверие.
Пак ни будалка - точно така ще действа.
Всичко при него е алангле и това е нормално, когато самият премиер е алангле, полусуров, недонаправен.
И няма никаква възможност да бъде ремонтиран.
Дори неговият ортак - министърът на иновациите Лорер не може да го подобри - може би затова все гледа гузно.
Алангле премиерът ще продължава да действа ангро.
Един пример: Аланглето вдигна врява до небето, че е подписан меморандум за чуждестранна/американска инвестиция от един милиард долара за зелена енергия.
Сетне се оказа, че, всъщност, сме чули залпът на крайцера „Аврора“, понеже се появиха съмнения, че въпросният милиард е руски.
„Е, голяма работа – рече Аланглето – това е само един меморандум, нищо повече“.
Ето, така се измъква той от всяка скандална ситуация и я оставя полусурова.
www.kevorkkevorkian.com
Лошото е, че и някои от избранниците му също са алангле.
Избрани са сякаш от пиян слепец.
Алангле премиер, алангле министри, алангле управление.
Весел живот за останалите.
А кои са те?
Всички ние, които позволяваме скотските упражнения с властта на недопечени хора.
Съвсем ще идиотизират държавата.
Вижте, какъв невнятен тип е министърът на културата.
Той дори не е алангле.
Той се държи като един суров бут. Може би свински.
Отвратително е селфито, което си е направил.
А сега се оправдава, че ни тествал – той, който е едно нищо.
Горката ни култура: трийсет години я разчекват на „лява“ и на „дясна“, събарят паметници и се опитват да наложат нови, касапят я безогледно – за кеф на нищожествата.
И накрая си намериха и подходящия министър: тествал ни с едно безсрамно изстъпление, за да види как ще го оценим – като идиот или като пълен идиот.
Урсула фон дер Лайен цъфна в София и връчи на ПростоКиро одобреното българско предложение за участие в Плана за възстановяване.
Той пък пак не пропусна да каже нещо алангле за корупцията.
А Урсула изобщо не се сети да го пита: не е ли форма на висша корупция Брюксел да одобрява предложение, за което българското общество не знае нищо-нищичко.
И то направено от хора-алангле.
Само далаверата им ще бъде добре изпечена.
Между другото, онзи милиард е заложен в предложението – и то тъкмо за един съмнителен проект/завод за батерии.
Отначало ще бъдат похарчени чужди пари или държавни – това ще бъде честна игра с фалшиви карти.
Сетне те ще бъдат възстановени от Брюксел.
Докато Урсула и Киро си разменяха недопечени думички, от телевизионния екран се чу репликата „Обещанията трябва да се изпълняват“ – това по повод ветото ни над Северна Македония.
Чии обещания?
Щом го казва Урсула, значи не са на Брюксел - тя няма да се обяснява пред нашите аланглета.
Чии са тогава?
И Господ няма да ви прости, ако изтървете ПростоКиро да направи някоя ангро-глупост – и да вдигне ветото.
Нищо, че се кълне, че няма да го направи.
И клетвите му са алангле.
***
Тия хора са еничари и не го крият.
Изучили са се – някак – някъде.
Живели са – някак – някъде.
Те целите са в това „някак“.
Приблизителността е техният Бог, някак.
Те не са „никъдниците“ на Петър Увалиев, които и до края страдат по Българското – и, независимо от всичките си успехи, никога няма да се почувстват уютно в онова „никъде“.
Хората като Кирчо са нещо съвсем различно - те са прелетни птици, за тях е важно да следват топлия въздух.
Много е рисковано авансово да им се предоставя доверие, дори в минимални количества.
ПростоКиро говори за доверие, но още на стотния ден на кабинета му фантома „Продължаваме Промяната“ вече е изпреварен от ГЕРБ.
Тях поне публиката ги знае какво представляват - за тия нищо не се знаеше и все по-малко ще се знае, освен, че са прекалено шавливи. Простокировци се опитаха да се лепнат кротко за „простолюдието“ – просто една кратка почивка по време на дългия им полет от никъде до никъде, нищо повече.
Българинът обаче е подозрителен до крайност, понеже често не е успявал да се предпази от собствената си наивност.
Освен това е роб на една грубовата прагматичност и лесно разпознава показните акции – и на стотния ден на простокирчовци вече се усеща напълно задръстен от невнятния буламач, който те представят като „управление“.
Едно нищо управлява страната ден за ден и само замазва проблемите й.
Кеворк Кеворкян
