Една част от поправките били за рестарт на парламентарната демокрация
На 20 юли (по Юлианския календар – стар стил) българската православна църква чества Илинден. Между 1916 г. и 1968 г. празника се отбелязва на 2 август (по Новоюлианския календар, нов стил). Освен църковен и традиционен народен празник в България, Илинден също е денят на Илинденско-Преображенското въстание, което започва на тази дата и в Република Северна Македония е и официален празник.
Илия е еврейски пророк от 9 век пр. Хр., живял в Древен Израел. За него е писано в Талмуда, Стария завет, Новия завет и Корана. Той е герой от фолклора на различни народи, включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани и други религиозни общности.
Поверието е, че по Илинден времето се преобръща. По традиция празника се смята за граничен между лятото и есента.
На 28 юли дни преди Илинден по Новоюлианския календар, 166 народни представители внесоха Законопроект за изменения и допълнения на Конституцията на Република България /ЗИД на КРБ/. По думите на Христо Иванов (ПП-ДБ) от преди два месеца (пред „Дойче веле“) „решението на кризите е в рестарт на парламентарната демокрация“, а чрез измененията в Конституцията, можем да предположим създават „институционални предпоставки“ (пред в. „Капитал“) за това.
Непредубеденият читател на ЗИД-а вижда две групи предложения. Първата група са свързани със съдебната власт и макар и да има някои различия с първоначално представения draft на ПП-ДБ (23/07/2023) ще изисква по-задълбочен конституционноправен анализ (дали предложенията могат да бъдат реализирани от действащо Народно събрание или са в компетентността на Велико народно събрание, как се съотнасят със съществуващите разпоредби, съгласуваност на разпоредбите и др.).
Другата група са промени, които условно могат да бъдат обединени около идеята за „рестарт на парламентарната демокрация“ и които с основание може да се твърди, че преобръщат основополагащи конституционни институти (за добро или за лошо).
Значими са промените, които се отнасят до Народното събрание. Поради парламентарната форма на управление и централното място, което парламента заема в конституционната ни система, ще се спра на тях. Сред тях е първото предложение е относно началото и края на мандата на Народното събрание (чл. 64 от Конституцията). Предлага се избори за ново Народно събрание да се произвеждат не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание, който е 4 години, и с конституирането на новоизбраното Народно събрание, да се прекратяват пълномощията на предишното. В момента началото на мандата на новоизбраното Народно събрание съвпада с деня на изборите (по силата на Тълкувателно решение № 5 на Конституционния съд от 2001 г. по к. д. № 5 от 2001 г.). Въз основа на предложението изборите за ново Народно събрание ще се произвеждат преди да са изтекли пълномощията на старото Събрание. Дали ще имаме едновременно две Народни събрания е въпрос, който следва и от това кога едно новоизбрано Народно събрание се счита за конституирано – от деня, в който е свикано на първо заседание, от момента на полагане на клетва от новоизбраните народни представители, от избора на председател (този избор може да продължи дни или седмица) и заместник-председатели на новоизбраното Народно събрание или от приемането на нов Правилник за организацията и дейността му.
Търсено е продължение на разбирането, че Народното събрание е постоянно действащ орган, но поради недобрите редакции това ще доведе до „застъпване“ на мандатите на двете легислатури.
Това разбиране прозира и в предложената редакция на чл. 99, ал. 5 – в случаите, в които трябва да бъде разпуснато Народното събрание предсрочно от президента на републиката. Структурата на редактираната разпоредба предполага първо държавния глава, след три неуспешни опита да се формира правителство (ако не се постигне съгласие за образуване на правителство) да избере (кандърдиса) измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка, който да бъде назначен или само определен за кандидат за служебен министър-председател. Отварям малка скоба – досега цялото правителство се назначаваше едновременно, а сега може да се направи тълкуване, че ще има времеви прозорец между определянето на служебния министър-председател и служебните министри. Защото изменената и допълнена разпоредба предвижда, че президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател (явно вече заема длъжността!) назначава служебно правителство.
Назначаването на служебен министър-председател и консултациите с парламентарните групи е възможно да имат два изхода. Първият е желан и очакван – под натиска на парламентарните групи президентът да назначи служебно правителство по предложение на служебния министър-председател. В последствие президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. Това ще означава, че парламентът работи със служебен кабинет и Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. Разпускането на старото Народно събрание вече стана дума ще се разпусне с конституирането на новоизбраното, т.е. няма да е необходим изричен акт на държавен орган.
По интересен и завързан е вторият възможен изход след назначаването на служебен министър-председател и консултациите на президента с парламентарните групи. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Това, че се влиза в колизия с чл. 84, т. 6 от Конституцията – Народното събрание избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет, е единия проблем. Другият е, че е напълно възможно Народното събрание да не избере предложения състав на правителство.
Отделен анализ заслужават предложените „заподозрени“ за служебен министър-председател - председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. За членовете на Конституционния съд на конституционно ниво е изведена несъвместимост и следва да се помисли за целесъобразността на представената разпоредба.
Без обществени дискусии е внесено предложение за отпадане на изискването кандидатите за народни представители да са само български граждани (чл. 65, ал. 1). В систематична връзка е и предложението за отпадане на изискването за само българско гражданство и за членовете на правителството (чл. 110). Усилията за допускане на лица, които имат две и повече гражданства, едното от които е българско, да бъдат избирани за депутати, са многогодишни. Познавам аргументацията в полза на отпадането на това условия за политическите представители. Но дават ли си сметка вносителите за правните последици на тази промяна – в Конституцията ще остане изискването да са само български граждани и то придобили го по рождение президента и вицепрезидента, но в действащото законодателство имаме поредица от специални закони, които изискват лицата на „държавна служба“ (в широкия смисъл на думата) да са само български граждани (конституционни съдии, магистрати – съдии, прокурори, следователи, военни, служители в МВР, служители в дипломатическата служба, членове на независими органи и др.). За това предложение няма мотиви към законопроекта и не могат да бъдат направени изводи какви са били подбудите за внасяне на тези предложения. Допускането на бипатриди да застанат начело на държавата е много сериозен въпрос, който коренно може да преобърне разбирането за национален и държавен интерес, национална сигурност и поставянето в услуга на чужд интерес. В този смисъл Васил Левски е написал: „Ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“.
trud.bg
