Вторият мандат за съставяне на правителство умря, да живее третият! Възможно ли е с него да бъде направен кабинет? Защо Борисов толкова настоява той да бъде даден на ДБ? Какво трябва да се случи, за да бъде излекувана политическата ни система? Защо според проф. Антоанета Христова американците вече губят ориентация в нашите географски ширини или пък имат лоши съветници?
- И вторият мандат отиде в историята, професор Христова. Президентът заяви, че ще връчи третия навреме. Но досега това „навреме” бе три месеца след парламентарните избори. Ще спази ли сега срока или ще протака още, за да отидат изборите през март-април?
- Тъй като общественото мнение се възбуди по темата за задържането на мандата от страна на президента, аз предполагам, че за да не продължи да дразни обществото, той няма толкова да бави връчването на третия мандат и да дава толкова време на онзи, който вземе мандата, да сформира правителство. Допускам, че ще бъде така и то е свързано със самооценката, че е минал мярата на обществена търпимост, въпреки относително справящото се служебно правителство.
- Кандидатите за този трети мандат са ДБ, БСП, „Български възход”, а защо не и ДПС. Кого би избрал той според вас?
- Всички изброени почти нямат шанс. Всичките те, с изключение на ДПС-там няма смелост да му се даде мандат, ще са възможни опции, но с много ниско ниво на вероятност. ДБ е прекалено категорично посочвана от ГЕРБ като желан партньор. Подтекстът на това, според мен е отделянето на ДБ от „Продължаваме промяната”. Това ще даде възможност на ГЕРБ да отбележи още една победа над ПП. А дава и шанс на ДБ да не потъне заедно с ПП, тъй като те са тръгнали надолу, камъкът вече ги влече. Само че ДБ няма съзнанието и желанието, а и възможността да направи това отделяне. Защото там останаха предимно лявозависими политици, свързани с леви политики, отдадени на избиратели, които мразят ГЕРБ и това ги привързва, правейки ги другата страна на монетата на ПП. А ДБ автентично не е нито център-дясно, нито проевропейска. Това са много формално пришити идентичности към тях. Имат много вътрешни конфликти, твърдят едно, правят друго, защото има вътрешно напрежение между отделните съставни части на ДБ, ДСБ е в дълбока криза, да не продължавам с тяхната драма. Но от моя гледна точка това не е политическа формация, която би могла да бъде предпочетена за партньор. Точно обратното, от нея трябва да се бяга, защото такъв вид конфликт, какъвто тя носи, веднага ще се пренесе върху този, който се съюзи с нея. Изтъква се като аргумент общото гласуване по някои политики с ГЕРБ-СДС. Това гласуване е израз на желанието им да се демонстрират като проевропейци и да се харесат на американското посолство, а не на убедена позиция.
- Тогава защо Бойко Борисов толкова настоява Радев да даде третия мандат на ДБ? На всичкото отгоре от тази формация поставят условие Борисов да се махне от лидерският пост в ГЕРБ?
- Това са смешни неща. Борисов изглежда като че ли е предприел тактиката „Убий ги с любов”. Хем им казва да се спасят и да се откъснат от потъващия камък, което е любовта, подаване на ръка, и в същото време е ясно, че камъкът така ги е повлякъл, че те са в състояние, в което не разбират какво трябва да направят, за да излязат от водата.
- Радев причисли ДБ към войнолюбците по темата оръжие за Украйна и това ще бъде ли причина да не им даде мандата?
- Ако даде на ДБ ще постави ГЕРБ-СДС и самата ДБ в трудна ситуация предвид предишни червени линии и незаконни действия. Да добавя и неприемливото отношение между твърдите избиратели на ДБ, ПП и ГЕРБ-СДС. Може да даде мандат и на някоя от партиите, които са му близки по един или друг начин. „Български възход” са му близки, но тази формация загуби лице в последните политически процеси. Техни представители могат да говорят цял ден без прекъсване и в крайна сметка да не разбереш какво казват. Това е образът на партията. Когато ти си слаб и нямаш лице как ще направиш правителство, което да даде решения?
- Остава БСП да получи за трети път мандат...
- БСП са друг случай. Те са близки на Радев по линия на избирателите, които Радев според мен ги има за свои. Или поне голяма част от тях. Той може да им покаже респект, връчвайки им третия мандат, но в същото време това ще постави Корнелия Нинова отново в невъзможност да направи правителство. Той ще използва изключителната й потребност да бъде в окото на камерите и да придава имидж на себе си и на партията, която се опитва да бъде „в джаза”, т.е. да е в политическата игра в момента. Но не вярвам тя да добие позитиви от това. По принцип мисля, че отделните политически лидери в момента не се виждат като успешни играчи в ситуацията на правене на правителство и за тях изходът са изборите.
- Нещата са на кантар между статуквото и промяната и на едни нови избори нещо трябва да се промени. Какво би могло да бъде това? Хартиената бюлетина, например?
- Тя определено ще мотивира хората, които не излязоха да гласуват заради машините. Смятам, че ще имаме едни 200-250 000 гласа повече. В доста голяма степен те ще бъдат за БСП, част от тях за ГЕРБ и за ДПС. Това са политическите партии, част от чиито избиратели бяха негативно повлияни от въвеждането на машините. Освен това ще има по-малка възможност за манипулация върху по-малка извадка от машините. И ще имаме с една идея по-близки до истината резултати. Има още много неща, които трябва да се случат, за да станат изборите по-убедително честни. За да се случат по-големи промени на идващите избори, по принцип политическите партии трябва да се обърнат не само към твърдите си избиратели. За момента това правят ГЕРБ-СДС и ДПС. Забелязвам обаче, че ГЕРБ пуска послания, които дразнят твърдите им избиратели. В момента тях ги държи едната лоялност към Бойко Борисов. Пък и винаги неговите ходове излизат в някаква степен успешни. За сега имат вяра в неговата интуиция.
- А ДПС?
- Говорителите на Движението в парламента показват последователност, професионална подготвеност – и икономистите им, и политическите говорители. И самият Мустафа Карадайъ. Те почнаха много сериозно да се харесват не само на българските турци, но и на българите, от които чувам вече сериозни хора да казват, че ще гласуват за ДПС при отсъствие на други алтернативи. Макар, че подобни твърдения са все още в рамката на „заплахата“. Това ме кара да мисля, че те успяват да стигнат до хората с професионално политическо поведение. За да вдигнат процентите си, партиите трябва да говорят на другите. Примерно ГЕРБ трябва да говори на тези, които не ги харесват, които се бяха отказали на последните избори от тях. Тези избиратели в момента се колебаят, искат стабилност, искат да опознаят новите лица, новия подход, новата посока, каква е разликата с това, което е било доскоро. Защото се намираме в нова среда, в нови условия, трябва да има нови каузи, нови цели. А ДПС си работи по друг начин – с последователно, професионално и по-успокоено говорене, с много ясно посочване на грешките на противника, без да ги е страх да скочат. То и ГЕРБ не ги е страх – парламентарната група ги виждам като много добри войници на терена. Тези две партии се опитват, но трябва още. Необходимо е по-сложна тактика, включваща не само сила в „боя“, но и сила в лидирането в условия на „мир“. Войната между партиите преумори избирателя. Той не иска война, но това не значи, че иска безпринципни коалиции и безпринципно правителство. Избирателите на ГЕРБ трудно ще преживеят събиране на ГЕРБ с ПП и ДБ, с хората, които арестуваха лидера им. Защото в политиката има и човешки отношения, които бяха стъпкани от ПП и ДБ. И когато те са стъпкани, избирателят не може да те разбере, ако ти протегнеш ръка на тези хора. Напротив, избирателят иска лидер. Да си каже – виждам този човек като реален лидер, той ще ме поведе, стъпил е с двата си крака на земята и знае аз какво искам, а той – как да го постигне.
- Може пък някои политически формации да са си взели поука от това, което се случи в последните две години и да променят начина, по който се държат и така да има шанс да се промени ситуацията?
- Да видим. Аз засега не виждам такова нещо. Затова казах, че ДПС го прави постоянно и професионално, докато ГЕРБ го прави по един по-особен начин, който създава доста голямо напрежение у избирателите си и не е достатъчно убедителен от политическа гледна точка. Пускат се разни тези, единият говорител говори едно, другият друго и накрая Борисов – трето. Създава се шум в системата, а това в момента не трябва да става. По този начин ГЕРБ стават атакуеми, което е абсолютно излишно. В момента трябва да се покаже много силно лидерство, но не лидерство за компромиси, а за излизане от кризата.
- Според вас ще се намерят ли партии, които да отнемат най-после възможността на Радев да управлява със служебни правителства? Станаха почти две години, откакто сме в този режим...
- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото не знам с кого Радев в момента договаря определени компромиси. Ако трябва да погледна обективно, служебните правителства са вредни като инструмент, който може да бъде използван манипулативно в името на постигане на цели като президентска република. Но пък какво ще правим, ако няма служебно правителство? То е вид решение. Затова трябва да мислим за други средства, с които да не се създават патови ситуации, каквато имаме сега.
- Какви са тези други средства според вас, професор Христова?
- Например да махнем малките партии, като въведем по-висок праг за влизане в парламента. За мен това вече е задължително, защото в парламента попаднаха случайни хора. Големите партии трябва да си решат този проблем по друг начин – да имат вътрешна система за кариерно израстване и за оценка на кандидатите за депутати. Когато ти си голям, знаеш че ще те има и утре, и други ден и имаш за цел да се запазиш, имаш свои твърди избиратели. Т.е. ти имаш едно сравнително самоконтролиране по отношение на „случайниците“ в листите. А когато си много малък, когато в парламента са те вкарали различни интереси и си събрал хора просто да имаш бройка, за да обслужваш тези интереси, това означава, че ти пречиш вътре. Ти не си политически играч, знаеш, че си за кратко и с цел, която не е легитимна. И трябва за това кратко време да си изпълниш задачите и да осребриш евентуално присъствието си. Което означава, че ние трябва да изчистим парламента от такива хора и начинът за това е да качим прага за влизане. Според мен той трябва да бъде осем процента. Това е едното решение за нормализиране на политическата ни система.
- Какво е второто?
- Има много плюсове и минуси по темата за двукамарен парламент. Аз смятам, че ние трябва да създаваме политически елити.
- Откъде да го вземем този елит?
- От годините на прехода имаме по-възрастни и опитни политици, които буквално са си сенатори. Имаме такива хора, защо трябва да ги държим на страна? Филип Димитров, Петър Стоянов, а имаме и много учени. Хора, които са достойни, които са изградили кариерата си, които разбират от политика. И нещо много важно – държат да опазят образа си, влизайки в парламента. Защото ще носят личната си професионална отговорност. Ние трябва да ги намерим тези хора и да ги мотивираме да влязат в Народното събрание, а не да бъдат онези, които са назначени от партийните си лидери да натискат копчетата за гласуване.
- В момента Конституционният съд играе ролята на горна камара...
- Въпросът е да имаш не само правната страна, а да имаш моралното, елитарното усещане, че там не влизат случайници, а влизат хора, които са показали своята стойност. Трябва да се засили говоренето по този въпрос. Аз почвам да го говоря всеки Божи ден, когато имам тази възможност. Ние търсим механизми да излезем от кризата, чакаме партиите сами да се оправят. Като психолог мога да кажа, че човек много трудно излиза от стереотипите си, ако не го поставиш в нова среда.
- Вече се чуха мнения, че ново правителство ще има, когато напролет дойде новият посланик на САЩ, че третият мандат ще се реди от „Козяк”...
- Идването му няма да съвпадне с третия мандат. Но искам да дам един съвет на американците, очевидно че вече губят ориентация в нашите географски ширини или пък имат лоши съветници. Първо, да имат сериозни, професионални научни изследвания на обществените нагласи, настроения и култура на българите, а не, както досега. На второ място – да внимават на кого се доверяват. И да не се доверяват само на едната страна. На трето място – да внимават с политическите послания повлияни от лобисти, защото това нарушава доверието и добрите отношения. Защото цялата тази история с лобистките влияния на мен ми идва малко повече, а на българския народ – сто процента много повече. Американците са народ, който аз страшно уважавам, знанията ми по политическа психология са придобити от тях, те са психологизирали цялата държава и управление така, щото системата им на демокрация работи за печалбата – подчертавам, печалбата – на отделния човек, а оттам – на държавата. Т.е. ако може не да ни предлагат лошите си практики без липса на оценка, а да пренесат това, което имат – високо знание, висока степен на професионализъм по отношение оценката на международните ситуации. И много да внимават с кого говорят и кого слушат при изграждането на тактиките за постигане на собствените интереси у нас!
Нашият гост
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.
