Конституционният съд отмени текстовете, отнасящи се до задължителността на гласуването и по-точно - санкцията, която се налага за задължителното гласуване. Или казано простичко – на 26-ти март никой не е задължен да гласува.
Защо беше въведена тази разпоредба? Защото не могат да се накарат хората да гласуват по други причини. Така едно съвършено право се превърна в задължение. Когато не можеш да накараш големи групи от хора да участват в този процес, тогава се опитваш да го подмениш по друг начин.
Това означава, че демокрацията е приключила. Приключила е по простата причина, че политическите партии са престанали да са това, което са поне по определение - организации за представителство на интереси. Те трябва да представляват определени групи хора и да отстояват интересите им в парламентарната борба. Индикация за каква болест е това?
За сериозно заболяване, за което трябва да съберем лекарски консилиум върху трупа на българската политическа система на 21 век и да поспорим върху това - пациентът по-скоро жив ли е, или е умрял? Ако четете моите книги, ще видите, че пациентът е умрял, но 40 дена след смъртта може да се съживи. Това обаче е индикация за по-сериозен проблем.
Проблемът е, че българската политическа система, българските партии и самонареклият се политически елит, всички вкупом ги няма. Поради тази причина народът се отврати. Преди време ми беше зададен въпрос защо младежта е аполитична, не участва и не се интересува от политика.
Отговорът е ясен – когато едно нещо не ви върши работа, вие преставате да се интересувате от него! Как се получи така, че за 25 години острието, енергията на нацията – младите хора, категорично отказва да участва в политиката? Младежите осъзнаха, че политиката не е място, където техните интереси могат да бъдат защитени.
Огромна част от българите също осъзна, че политиката (тук са използвани много епитети) е „мръсна работа”, и не е далеч от истината. Всичко това означава, че 25 години след т.нар. преход ние сме в по-лошо положение, отколкото в началото.
Положението на държавата преди 30 години и сега показва две съвършено различни Българии. По данни на ООН България преди 30 години е била сред трийсетте най-развити страни в света. В момента се намира след 60-то място. По редица показатели като конкурентоспособност, като спазване на закона, по свобода на пресата и словото, по зачитане на човешки права и други държавата ни е на 100 - тно място. България стана Африка в Европа. Нещо повече – г-н Юнкер съобщи, че Европа на две скорости вече е факт. Проблемът е, че България ще бъде задната.
Преди години заявих, че България е периферна територия със затихващи функции. По всички основни показатели – икономически, социални, здравеопазване, продължителност на живота и др. България е на последно място в Европейския съюз и вече изпада на последните места на Балканите. Ние си изпуснахме държавата! Всяка година от България изтичат 1 милиард долара под формата на неплатени данъци и такси, мита и контрабанда.
България всяка година субсидира богатите държави в Европейски съюз с най-важното, с най-милото си – своите деца. Сивото вещество на България! От 9 млн души, колкото сме били на 10 ноември 1989 г., в момента България наброява около 5 млн. българи. Такъв погром никога не е бил в българската история!
България не само че обезлюдява, тя се лишава от най-важното – своя национален труд. Подменя се българският психоментален код. Ние сме в огромна опасност. Такава, каквато никога не е имало в българската история. Но това не се разбира, защото ако отворите, както ги нарича моят преподавател проф. Андрей Фурсов, „Средства за масова дезинформация”, те ще ви съобщят, че ние сме много добре, че имаме 3% ръст по системата пари-въздух-пари’.
Защо е важно сега на 26-ти март, да се опитаме да спрем този процес?
Нямам илюзии, че ще бъде лесно. Срещу нас са изправени мощни сили. Вкараха ни в една игра преди 25-30 години, от която трудно се излиза. Най-лесно е да скръстиш ръце и да кажеш: „Нищо не зависи от мен”. Когато си жертва или се държиш като жертва, теб ще те изядат. Какво може да се направи в тази ситуация?
Страната се управлява за първи път в рамките на т. нар. преход, който е пълен с мерзавци от организираната престъпност,превърнала се в политическа сила. Може да не сме богати, но нека бъдем поне почтени. На нас ни съобщават, че не сме горди българи, че нашите освободители са били наши окупатори. Очаквам скоро в учебниците на нашите деца да пише, че нашите Англо-саксонски приятели са тези, които са ни освободили от турското присъствие. Една лъжа, казана хиляда пъти, става истина.
В рамките на три генерации може да се промени общонационалната памет. Аз вече виждам какво се случва, особено при най-младите генерации. Първото условие за националния провал и загуба е безразличието.
Нашите деца са безразлични към страната си. Те гледат на нея като на „тази страна”, в която ще бъдат образовани, а след това ще си хванат шапките и ще заминат в обетования рай. Впоследствие ще разберат, че не е никак обетован, но това – по-късно.
Какво се случва тогава, какво можем да направим?
Единият вариант е да скръстим ръце и да кажем, че нищо не зависи от нас. Това, между другото, е и мотивация. Защо аз въпреки моите огромни резерви към българската политика и към българската социална ситуация най-сетне приех да участвам в тези избори.
Струва ми се, че най-сетне в българската политика трябва всички да започнем да мислим – не само аз, моят приятел Тома Томов, Елена Йончева или някой друг, а всички ние – това е наша работа, не тяхна!
http://epicenter.bg
