Най-последната защита особено когато си гузен или уплашен, е нападението.Лютви Местан заплашил, че ще съди всеки, който заяви, че ДОСТ е протурска партия.
Ние питаме: Кое точно е клевета? Та нали Местан лично предложи парламентарна декларация в пълен синхрон с турския интерес, че се укри в турското посолство, че на предизборни мероприятия на ДОСТ в разрез с правилата и приличието участва турският посланик, че турските представители притискат изселниците да гласуват за ДОСТ, че Местан многократно наруши закона, за да държи речи именно на турски език?
Тогава про-кого е партия ДОСТ?!
Повечето родни партии записват в програмите си, че са проевропейски или проатлантически, има и евроскептични, даже антиевропейски. Избирателите на почти всички партии (близо 85% от българските граждани) са проруски настроени.
Симпатията към чужда държава и култура, особено в днешния многополюсен и глобален свят, е нещо позитивно. Национален български интерес е да ратуваш за добри отношения с Русия, със САЩ, с ЕС, с Китай, със Сърбия, с Гърция, с Турция…
Не е страшно да си протурски, страшно е да си антибългарски. Но Местан не плаши със съд за такова твърдение?! Може би защото точно това е ахилесовата му пета, очевидността за ДОСТ, която виждат милиони хора – и християни, и мюсюлмани, които не са глухи и слепи за реалностите.
Време е институциите на закона да действат, но не под сурдинка, а решително.
На 26 март се решава съдбата не на БСП, на ГЕРБ, на патриотите, на ДПС или на ДОСТ. Решава се българската съдба. Ще позволим ли да се намесват във вътрешните ни работи, ще клекнем ли пред агресията и заплахите, ще позволим ли слугинажът в морален, политически и геополитически смисъл да диктува бъдещето на Отечеството?
Или ще покажем, че заедно можем да защитим националния ни суверенитет и държавността ни. Въпреки слугата Местан!
