В проправителствения Фактор днес има публикация от професор Близнашки за преговорите при Президента Радев за промени в Конституцията. Винаги съм се присмивала, макар и вътрешно на хора, които толкова са си повярвали в титлите и авторитета, че рядко слизат от облаците, в които сами са се наместили.
Титлата не означава нищо освен това, че си защитил някакъв труд, дисертация и т.н. Отдавна вече в България титли не се раздават по безспорни заслуги. Аз не се прекланям пред авторитетите и титлите, а пред чистия разум.
Та професорът с пяна на уста защитава Конституцията и назидателно напомня, че е казвал многократно на Президента как тя е едва ли не съвършена. Прави едни сравнения, хвали си я Конституцията, все едно ние, останалите, трева пасем и не можем да четем и да мислим.
Естествено, не пропуска да си заработи добро мнение сред управляващата шайка, като казва, че президентска република в България не можело да има. Че кой си ти, че да решаваш вместо народа, Близнашки? Как смееш?
И да напомня на сите академици и прочие титулувани особи: КОНСТИТУЦИЯТА СЛУЖИ НА НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ, А НЕ НАРОДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ СЛУЖИ НА КОНСТИТУЦИЯТА.
Осъзнавате ли разликата?
Когато Конституцията е явно непригодна да отговори на обществените отношения, тя трябва да бъде променена. Тя не е свещена крава, а закон, който трябва да е в съответствие с интересите на народа, а не да си е самодостатъчна сама за себе си.
Професорът ми прилича на тези пишман юристи, за които запетайката на закона има много по-голямо значение от духът на закона.
За тридесет години много неща се промениха. И се видя, че с управляващи, които са напълно незапознати с морал, почтеност, служба на народа и елементарна интелигентност, законът трябва да е друг, доста по-строг. Защото макар и на една и съща територия, правилата за детската градина и за затвора са различни. Заради хората, които са вътре.
И...Близнашки. Нека суверенът да каже какво иска. Академиците вече достатъчно ви слушахме. На вас често ви говорят не духът на законите, а духът на финикийците. И на сляпата жажда за моментна слава и внимание от управляващите.
Съжалявам, че няма достатъчно достойни юристи, които освен за буквата на закона, да мислят за закона през призмата на интересите на народа и на България. Защото всъщност това е важното. А не законът сам по себе си.
И незнайно защо, ми остана едно неприятно чувство за миризма на мърша!
Елена Гунчева
