Рашидов и „интимните връзки“ или Кутията на Урсула е отворена

В резултат на силен публичен натиск и евроатлантическо „насилие“, депутатите от неоконституционната ротационна некоалиция правят по ad hoc (ситуационни) закони. Например, приемат по спешност Закон за защита от домашното насилие – включително насилие в „интимната връзка“ – „доброволен, относително траен съюз между две лица“ – от различен пол или от еднакъв пол? „Хаосът с интимната връзка е пълен“, както преди дни каза една адвокатка по семейно право, известен правен експерт у нас и чужбина.

По този повод Вежди Рашидов преди дни каза на глас в Народното събрание, че „всички курви се събудиха, за да се сетят, че са били преди 15 години изнасилени“, каквото много български мъже и жени мислят наум. Вместо да му изпишат веждите, гербери и други депутати сащисано побързаха да му извадят очите и го „линчуваха“ от всички постове, които заема в Народното събрание и в ГЕРБ. Аз пък му казвам: Vous avez raison, Commandant! (Прав сте, командире!), както Винсент Ван Гог често се обръщал към Пол Гоген. И поздравявам големия скулптор и бохем с моето Perpetuum mobile: Всяка чаровна чужда жена е нечия досадна съпруга. Същата досадна съпруга e чаровна жена за друг мъж.

Всеки чаровен чужд мъж е нечий досаден съпруг. Същият досаден съпруг e чаровен мъж за друга жена. И с песента на Микис Теодоракис "Strose To Stroma Sou" („Постели легло за двама ни“ – един мъж и една жена).

На този романтично-бинарен фон, безпокоя се, че некоалицията ще угоди на една урсус (лоша) жена в Брюксел и ще ратифицира Истанбулската конвенция (ИК) без да пита народа, Светия Синод на Българската Православна Църква и Конституционния съд. И, че може да се  появи българското  #MeToo движение, за което предупреждава и Вежди Рашидов.  И преди, и сега, политиците не питат народа. Следователно, и преди, и сега, политиците са безсрамници, ехидници, лакомници – медиокрация (власт на посредственици). 

През 2019 г. написах „Суперлиберализмът превръща САЩ и ЕС в империи на злото“. Заключителното изречение на статията ми беше: „Надявам се, че Урсула няма изцяло да се трансформира в Урсус – лош човек.“

Надеждата ми обаче изцяло сублимира. И стана очевидно, че Кутията на Урсула пак е отворена и пак по щатски деморализира Европа. Тя – лекарка и майка на седем деца – a fortiori трябва да уважава традиционната биосоциална същност и морал на човека. Тогава защо пропагандира своите суперфeминистки  и джендърски разбирания – и „насилва“  България, Чехия, Унгария, Словакия, Литва и Латвия да ратифицират ИК. 

Затова на нея, както и на всички български (транс)политици, напомням думите на големия писател Никос Казандзакис: „Ех, нещастнико – извика тя, – ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог“ – написани в романа му „Последното изкушение на Христос“. 

Искам българският премиер и президент да запитат Урсула фон дер Лайен  „защо не уважавате решението на Конституционния съд на Република България за противоконституционността на ИК?“ 

Внимание: „По-лесно е да заблудите хората, отколкото да ги убедите, че са били заблудени. ("It is easier to fool people than to convince them they were fooled".) – Марк Твен допълва казаното от Гай Петроний.

Не, българите не искаме да бъдем заблуждавани! Според Платон "всяка държавна уредба загива от вътрешни противоречия, присъщи на собствените ѝ принципи и от злоупотребата с тях. Това, което се осъществява в неограничени размери води до своята противоположност" – настъпва суперлиберална диктатура, за която писах и в статията „Уpcyла, тpанcджендъpи, cтига c тази Иcтанбyлcкa конвенция“, публикувана през 2019 година.

Нобелистът Конрад Лоренц установи, че като се излюпят, сивите гъски тръгват след този, който са видели първи. Той нарече това поведение “отпечатване” (imprinting). Критичният период е 25-30 часа, след това и да видят майка си, няма да я познаят и тръгват след всеки, който ги повика. Така и нашият народ, воден от политици, забравили заветите на Раковски, Левски и Ботев за свобода и независимост, върви след интересите и по диктата на чужди държави. Лошото е, че в момента сме в по-лоша диктатура от съветската на времето. Сега, масовите медии префинено пропагандират  евроатлантическите джендъри и ястреби.“ – това ми писа тези дни мой приятел, преживял на 10 януари 1944 г. американските бомбардировки над центъра на София. И ми припомни диагнозата на проф. Боян Пенев, поставена на 28 юли 1913 г. в неговия „Дневник. Спомени“: „Европа ни смята за нищо и с удоволствие би гледала падението ни.“ „Същото се отнася сега и за САЩ“ – писа ми един бивш американофил.

И става напълно ясно, че е крайно време за създаването на Закон за защита от политическото насилие.

Автор: Д-р Георги Чалдъков

trud.bg