Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Президентът Румен Радев разкритикува вече бившия военен министър Стефан
Янев, който по-рано самият той назначи за служебен премиер, а преди това бе и негов съветник. Президентът каза, че от Стефан Янев е очаквал много повече като министър на отбраната, очаквал е повече и като инициатива, и като ангажимент към проблемите на Българската армия, и като работа. Янев бе сменен, припомням, след серия противоречиви изказвания за войната в Украйна и критики към правителството, от което бе част доскоро. На раздяла Янев излезе с програмна реч, което засили коментарите, че е възможно да се готви за нова роля и за нов партиен проект, какъвто на този етап обаче президентът отрича. И това е само един фрагмент, заключен в епизод от нашето всекидневие. На фона на войната в Украйна – адекватна ли е България? Наш гост е служебният премиер на 84-то правителство на страната ни Ренета Инджова. Г-жо премиер, още ли продължавате да твърдите, че кризите при нас са от липса на управление и липса на идея за това какво една държава трябва да прави?
Ренета Инджова: Самият анонс, който направихте за смяната на военния министър, е идеално доказателство за това, че у нас се управлява така, че в крайна сметка вчера или онзи ден може да са каже, че смяната на военния министър е голям риск в условия на война и да се изрази задоволство от него като военен министър, а днес да се каже, че
можело да направи повече. Всъщност ние не знаем, какво е това, което може да направи повече, ние не знаем защо е освободен, защото освен всичката останала война, се води и информационна, а нашата скритост си продължава. Ние от Украйна научихме за отказа на Янев да даде 16 МиГ-29 и 14 Су-25 за войската на Украйна. Всъщност той ги е дал, излиза по тази информация, а до този момент в България се отрича това. И аз не разбирам – при положение че имаме толкова възторжено отношение да сме първи помагачи и намесващи се в конфликта там, без той да се отнася директно към нас и без някой да е искал това от нас, защото ние сме в много специален режим на множествен протекторат, ние предлагаме нашите услуги така агресивно, така амбициозни, че може да си повлечем и много проблеми в следствие на това.
Водещ: Какви проблеми?
Ренета Инджова: Ами, ние тръгваме да се намесваме там, където има един проблем, който
е съставен от множество фактори. Ние ще искаме да участваме в конфликт, който ние не сме анализирали – пък все претендират, че анализират – кои са участниците в него, какво цели той. При положение че Украйна е извън обсега на НАТО, извън
възможността да бъде директно подпомагана от страна-член на НАТО, защото всичките тези неща ще бъдат, както на времето в Ирак, в Афганистан, в Либия, в Сирия без одобренията на Съвета за сигурност, без одобренията и да преминават през натовската структура. Всичките тези неща са едни наши самоинициативи, с които ние искаме да се
пъчим, да се правим на ястреби. Всъщност сме си едни яребици, които даже и не знаят, в каква посока ги подкарват.
Водещ: Войната в Украйна по странен начин разби дневния ред на правителството и на България, разби го като в миксер до степен, че момента от всички възможни кризи не знаем, коя е най-важната, най-приоритетната и с решението от която да се започне.
Ренета Инджова: Хората се ориентират. Видяха, че за три дена вече няма пандемия, така че кризата с пандемията и с невъзможната ваксинация е решена. Въпросът с Плана за възстановяване също ще бъде решен, защото всичкото това ястребство и слагане е с цел да получат вероятно един план „Маршъл“, ама те плановете „Маршъл“ след Втората световна война са повече в полза на победените страни, но така или иначе, вероятно има обещание, че онова, което не можаха да направят като правене на план, съставяне на проекти от смислени стратегически обекти за бъдещите седем години, ще се постигне като награда за добро участие сега. Казвам това не защото харесвам да има
нападения от една страна върху друга, а защото всичкото това нещо у нас се използва, за да се правят частни проекти от гледна точка на запазване на властта, на съхраняване на позициите, на подчиненост спрямо външни сили – нещо, за което и министър Янев говори, но нещо, което не прави впечатление на никой. Защото когато един, все още беше вчера действащ, министър говори – че външни сили се опитват да променят посоката на развитието на България, няма ДАНС, няма прокуратура, няма служби за сигурност, които да попитат какво може да означава това. Така че всичкото това натягане да бъдат одобрени, да бъдат харесани, да си дадем онова, което имаме, е правене на таргет за страната, така или иначе, който ние няма да можем да отклоним. Затова последиците тепърва ще бъдат от гледна точка на това, кой как се е проявил в този конфликт.
Това е конфликт, за който не може толкова бързо да започнем да казваме коя е правата страна. Вижте, днес има информация, че да кажем Харков изцяло е завладян от руските сили. Вчера пък имаше, че Путин обявява капитулация и признава Донецк и Луганск, отдава обратно Крим. Т.е. ние сигурни ли сме за всичко, което се казва и което идва като информация, че не е елемент на информационната война, за която се готвят от много години от външни сили, сили в Украйна, сили от Русия, сили от Европа. Залогът е изключително голям. А никой не иска да разглежда причините за тази война. Гледат как била назована. Ами как да бъде назована във военна терминология? Това е нещото, което е, за да не се всява и да не се шантажира населението, че виждате ли, ще се прави специална военна операция. Но причините, причините са в самия характер, по който се
сложи Европейският съюз и който формира отношенията си с Русия и с всички, които се
намират в нейната периферия. Защото този режим в крайна сметка беше изсмукващ режим, а ресурсите, които страни като Русия имаха на разположение, бяха много щедро предоставени и използвани от страна на Европа. Използвани, в смисъл, че тя ги усвои, формира излишъци.
От гледна точка на това Русия се превръща в суровинен придатък. Всичкото това ги прави неразривно свързани една с друга, всичкото това прави другия център зад Океана да не се съгласява с това. Всичкият този процес тече в условия на много противоречиво и много болезнено превръщане на света от еднополюсен в многополюсен. И всъщност онова, което наблюдаваме сега, е съпротивата и неразрешаването да се формира полюсът Русия със своята осигуреност с ресурси и със
своята специфика от гледна точка на това, какъв модел на развитие желае.
Водещ: Как ще завърши тази лудост?
Ренета Инджова: Тази лудост ще завърши вероятно с нагнетяване на инфлационни случаи, със стагфлационни процеси, които ще доведат до още по-голямо увеличение на цените на енергоносителите, а това акумулира и мултиплицира инфлация в крайните продукти и онова, при което населенията и бизнесите започват с каскадите от фалити. Има един поток, за който се правеха на две и половина, докато го строяха, защото разчитаха, че ще мине метър – „Северен поток“ 2, а същото се отнася и за нашите газови проекти. Всичкото това нещо се наблюдаваше съвсем безучастно. Аз съм предупреждавала и друг път, че това са заравяне на пари под земята, защото в крайна сметка такава симбиоза между двата континента се превръщаше в нещо, за което другите два центъра не са съгласни.
Водещ: Кои са другите два центъра, които не са съгласни?
Ренета Инджова: САЩ и Китай. В крайна сметка Русия няма да е печелившата страна в този тристранен баланс. Но тези неща, ако са желани от световните елити, е още по-жалко. Ако се постигат стихийно, това само означава, че некадърници ни управляват.
Водещ: Означава ли, че вие очаквате разгръщане на конфликта, който да излезе от границите на Украйна?
Ренета Инджова: Ами ето, днес Лукашенко вече прави своя поход към Украйна, влязъл е в
границите й. До онзи ден казваше „Не“, но направи референдум, докато бяха преговорите там, и получи разрешението от своя народ да има ядрено оръжие и да го използва, и да си го вземе обратно от Русия. И аз виждам, че този процес на развитие към многополюсен свят се превръща в неограничаван, безпардонен поход на всяка една от страните, които, управлявани от корпоративни елити, от елити, които нямат нищо общо с националните приоритети на народите си, ще се боричкат, и то ще се боричкат в условията на отсъстващ международен правов ред, защото и международните институции се превърнаха в НПО-та с особени интереси, които в крайна сметка не позволяват регламентирането на балансите между страните по света, дори когато те са във вид на пактове, във вид на съюзи. Вижте ни нас сега – в икономически смисъл една е конфигурацията на формирането на интересите, а в политически смисъл съвсем друга.
Едно време в СИВ онова, което беше фундаментът на интеграцията между страните от Източния блок, беше основание и за политическото им сдружаване във вид на Варшавски договор. Сега ешът си нямат нещата, защото едни са страните, които формират корпоративни и монополни структури, а други са страните, които искат да управляват това. И в крайна сметка то се превръща в хищническо общуване между държави и организации, което нищо хубаво няма да носи на човечеството. Капитализмът
не е в състояние да създаде регламента, регулаторите и санкциите за постигане на баланс
в капитала на отделните държави. Този баланс в момента се реализира изключително под
формата на обществени средства – ей сега ще свърши войната и ще ни раздадат пари, и ще приемем по извънреден път Украйна в Европейския съюз и в НАТО. Неща, които за други държави са вървяли десетилетия, предприсъединителни програми, условия, критерии – тях ще ги приемем и почваме да им раздаваме пари. Защо? Защото напечатахме пари за пандемията, а и преди нея, в такива количества, които няма какво да ги правим. А неравенството между хората и елитите е толкова голямо, че тези пари трябва да бъдат вложени например в пандемии, войни и т.н.
Водещ: Какво би могло да осигури реалния баланс? И той вече постижим ли е?
Ренета Инджова: Реалният баланс вече не може да бъде постигнат. Може да се постигне някаква договореност на основата на проявяване на разум. Но в момента светът се намира в изключителна бесовица.
Водещ: То не е ли по-скоро шизофренно състояние. На мен на такова ми прилича.
Ренета Инджова: Да, те сега по стандартите на СЗО ще го определят, те нали и от медицина разбират. Сега ние ще започнем да разбираме от военно дело. Искам да кажа на хората, че онова, което представлява военната картина в момента, пейзаж, е с много сложна по съществото си картина. Тя има един външен декор, който е абсолютно заблуждаващ. Има един втори камуфлажен слой на цветове и неща, които също не дават реалната представа за нещата. Има един трети слой на засекретени и знайни само за онези, които извършват операциите, процеси и характеристики. И накрая има един слой на концептуалистите, които движат света и се опитват да направят оня суич, онова превключване от досегашния модел на развитие на човечеството, от глобализация към
полярен свят. Този процес изисква усилията, но и обясненията на много процеси, които те не смятат за нужно на нас, простосмъртните да ни ги казват. Но така или иначе, ние трябва да наблюдаваме, да гледаме, има признаци, по които може да се разбере, че има постановка. Аз искам да кажа, че тази постановка, която сега гледаме в България, тя е клоунада. Ако клоуните започнат да си играят на война, това означава, че ние в публиката трябва всичките да се облечем в бронежилетки. Защото нашите момчета, доста фриволно и без да разбират от нищо, са решили да ни управляват в условия форсмажорни, условия на война. И управляват, гледате, много успешно. Чак опозиция вече нямаме, и опозицията ги харесва. А това само означава, че ние действително сме публика на постановка.
Водещ: Тази постановка каква цел има и как ще завърши? Известен ли е финалът или ще остане отворен?
Ренета Инджова: Съспенсът – хубавото в него е, че трябва да има изненада. Изненадата тепърва престои. Аз бях казала в предишни интервюта – лошото мина, идва страшното. Не, сега идва изненадата на страшното.
Водещ: Как би изглеждала изненадата на страшното?
Ренета Инджова: Ще бъдем в ситуацията, с която започнахте – че не се знае, кой управлява, какво управлява. Хаосът като начин на организация на нашия живот. Всичките ще крякат, ще пищят, кой какво е направил, колко много е велик. Да виждате проблеми някакви – те се решават от само себе си. Да виждате управление на процеси, реформи? Фактът, че две години се борихме и вижте какво се постигна, това само означава, че и нашите борби са обречени на крах, защото вече е късно да се търси възстановяване на институционален порядък, възстановяване на принципи на организация на нашия живот, на налагане на справедливост. Всичката тази форсмажорна ситуация при нас е при отсъствие примерно на правосъдна система. Как си я представяте тази работа? Става като в Украйна – мародерите получават от правителството оръжие, борят се, камуфлажно се представят, че са руснаци, снимат ги, пускат по нета, ние гледаме и викаме: „А, вижте какво става“. Пускаме затворниците, те ще започнат също да участва в процесите, съответно както могат и знаят. Даваме условия да се развиват всякакви малцинствени групи – от джендъри до националистични, радикални, фашистки, нацистки, каквото искате още. Т.е. либералното общество има способността да слага всичко на масата, всички равно да се присъединят. Ето, както е в нашия парламент в момента: всички са съгласни с всичко, което става.
Ол инклузив капитализъм, който аз наричам транскапитализъм, защото той не е основан на добродетелите на капитализма, нито на печалбата, нито на труда, нито на справедливото разпределение между тях. Той е основан на „дайте сега едни пари тук да хвърлим за нещо“. И като няма вече за какво да ги хвърляме, да си направим една война. Първо ще кажем, че е блиц война, след това гледаме, че тя не може да стане, защото най-различни участници се присъединяват към нея – тя ще се превърне в конвенционална, от конвенционалната ще направим нови приоритети, ще започнем да възстановяваме. Като в лудницата.
Водещ: Кафкианска действителност рисувате. Човек се ужасява, като ви суша.
Ренета Инджова: Нещо с връзките не се получава, сега заглъхва, трудно ви чувам. Но това също е елемент на условията, в които се намираме. Няма да се чуваме, но ще си говорим.
Водещ: Всеки ще си говори собствения монолог?
Ренета Инджова: Да, да, да. А в „Инстаграм“ ще гледаме разни картинки. Когато и картинките престанат да носят смисъл, ще си говорим за миналото.
Водещ: И все пак няма ли някакъв шанс за обратимост?
Ренета Инджова: Консерватизмът е важно, докъде слага точката, от която иска възстановяване. Действително либерализмът показа, че се превръща във виртуална, илюзорна, лъжлива, измамна, престъпна картина за нас самите и за света, в който сме. Отходът обрано е към ценностите, които сме имали. Тук не става дума да откриваме отново нещо ново, тук става дума да се върнем към изконните ценности. Например, да не беснеем, че 3 март няма да го празнуваме. Дори нямало да работи Историческият музей, защото трябва да говори, кои са ни освободителите. Ами да празнуваме тогава първи март, който е присъединяването на България към Тристранния пакт 1941 г. Т.е. става въпрос докъде назад да вървим и къде ще намерим онова малко зрънце от ценности, които би могло да ни накара да се върнем към човешкото, към себе си. Защото то там да ходим в Космоса – това са много хубави работи. Да правим нова пандемия и да съобщаваме, че първо ще направим ваксината, а след това нея. Или да я подкокоросваме – както тук с месеци подкокоросват двете страни как да се хвърлят една върху друга и те накрая го направиха. Т.е. става въпрос, че първо, вместо да крещим колко трябва да сме в правата посока, нека да помислим коя е тя. Всичките посоки, към които досега вървяхме, на прогресивното ни движение напред и нагоре, ни доведоха до никъде. Няма ли да спрем да се замислим – а сега накъде?
Водещ: Благодаря ви за този анализ и за времето, което ни отделихте. Благодаря ви, че
подобно на сюрреалистичния художник Рене Магрит, нарисувахте картина, която е страшна и която, ако не се замислим, започва да ни сполетява.
Ренета Инджова: Ами какво да кажа – нищо. Просто ще кажа нищо.
Цоня Събчева
http://focus-news.net/
