Росен Плевнелиев (тъжният телевизионен нарцис на България) заби пореден куршум в черепа на управлението

Росен Плевнелиев (тъжният телевизионен нарцис на България) заби пореден куршум в черепа на управлението. Днес той озлочестено изхърка, че в страната ни единствено човек с прякор Трактора има шанс да посредничи за кабинет, а не „един бивш президент с доказана репутация и ценности“…

Каква епична трагедия! 

Очаквам следващият филм на Кристофър Нолан да се казва „Плевнелиев“ – разтърсваща драма за разочарование, кървави страсти, политически интриги и тайната рецепта за мусака на Деси Банова.

Истинският проблем обаче както винаги остава встрани от полезрението на бившия президент с репутация и ценности. Вече имаме достатъчно информация, за да осъзнаем един вледеняващ факт. 

Кабинетът Денков/Габриел е ГМО на задкулисието.

Само като задкулисие можем да определим тайни срещи в Самоковския манастир, мелодраматичните въпроси за сагата около парапетите в София и намесата на две фигури за които никой никога не е гласувал – Алексей Петров и бащата на Кирил Петков.

Кабинет, създаден на тъмно, превърнат в борсова сделка, подпечатана с най-голямата лъжа в историята на прехода – че ПП/ДБ и ГЕРБ са алтернатива едни на други. Оказа се, че те са просто две пипала на онези зловещи сили, които изсмукаха тази държава и трайно я паркираха на дъното по доходи в Европейския съюз. 

Ако искат до утре да сипят патетика за Украйна и евроатлантизъм, те няма как да скрият очевидния факт – имаме сенчесто управление, което за по-малко от сто дни изпра Бойко Борисов, постави Пеевски на конституционен пиедестал, върна политическите убийства като фактор в страната и напълно се дъни по отношение на доходи, сигурност и справяне с цените. 

Ние живеем в сбъдната антиутопия на записа на ПП. 

Мнозина се нахвърляха срещу мен, когато казвах, че тяхната дискусия при прилича на сбирка на комикс-злодеи, които обсъждат как да превземат света. Добре дошли в анимационния свят, който ни сервираха като обещание за различна България.

Истинското управление не е пред очите ни. Това стана безпощадно ясно от серията интервюта на Николай Денков тези дни. Ние си имаме премиер-фигурант, който е бил монтиран като костюмирано лице на сделката.

Той не знаел нищо, Алексей Петров и Божков били сенки от миналото. Тази опорна точка я чувам много тези дни от умнокрасивите статисти на демоничното управление.  

Ами точно в това е проблема на Денков – че той не е знаел нищо. Той е завършеният вид на сделката, опаковката на безчестието, пластмасовия манекен на витрината.

Както казваше Димитър Воев във великата си творба: „Бледа кукла си ти/която студено ме гледа с очи“

В друга ситуация обаче медиите нямаше да спират да се занимават с тези тема. Щяха да ровят до дъно, а днес виждаме, че дори жалейките на Плевнелиев минават ей-така между другото. А те по същество са признание за това, че паралелната държава процъфтява. И че това, което ни представят като светлина в края на тунела всъщност са хищно блесналите очи на чудовищата, които ни чакат в дъното на блатото...

Александър Симов