Ротация или смяна на местата

https://svobodnoslovo.eu/politika/rotaciya-ili-smyana-na-mestata/110720 SvobodnoSlovo.eu
Ротация или смяна на местата

Новаторският подход, на който ставаме свидетели през последните 25 месеца в публичното пространство относно основополагащи понятия като „власт“, „управление“ и „опозиция“, се обогати с предложенията за ротация на хора на длъжностите „председател на Народното събрание“ и „министър-председател“. Сроковете, които ни се предложиха, бяха 3 месеца за първия и 9 месеца за втория. Първият тест за смяна на длъжност ще е след 2 месеца относно председателя на Народното събрание.

Думата „ротация“ на български език се използва най-често в математиката и с нея се означава въртене на абсолютно твърдо тяло в пространството. В астрономията, въртенето е също е доста често срещано явление. Звездите, планетите и други подобни тела все се въртят около осите си. За законите на физиката се счита пък, че са инвариантни при всякакво фиксирано въртене. Има въртене и в спорта. Игралното поле е разделено условно на 6 зони във волейбола. След спечелване на начален удар, играчите трябва да сменят зоната в която се намират, като правят „въртене“ (ротация) по посока на часовниковата стрелка (от зона 1 в зона 6, от зона 6 в зона 5 и т. н.). Състезателите не напускат зоните до нанасяне на удар по топката, след изпълнението на начален удар.

В общоупотребимия ни език ротацията (да не се бърка с рокада!) се използва в сродно значение като обръщане (апел, позив, възвание, призив, призоваване, зов, повик, ход, работа, действие, въртене), завъртане (вихрушка, вихър, обърканост, хаос, обиколка, обикаляне, кръгообразно движение, ход, работа, действие, обръщане) или преустройство (реорганизация, реформа, трансформация, преобразуване, подновяване, обновяване, превръщане, обръщане, приспособяване, преустрояване, подобрение, благоустрояване).

В други езици думата има и други значения и оттам идва използването ? в публичното право през частното - смяна на персонал, преместване на ценни кадри (в компанията), редовна промяна на персонала, цикличност или разместване служителите, но и промени в персонала на компанията (фирмата). За пълнота е редно да добавим и другите използвани значения - тираж (като въртене), въпроси от кръгова кръстословица, завъртане на павета в павирана настилка на улица (на всеки 100 години), въртене или разместване на рамка (на прозорец или врата).

В предложението, което бе представено на 22 май от г-жа М. Габриел (ГЕРБ-СДС) и акад. Н. Денков (ПП-ДБ), става дума за предварително договорена смяна на министър-председателя по средата на предварително фиксиран правителствен мандат от 18 месеца (2 х 9 месеца). В международната лексика за тази смяна се използва термина „ротационно правителство“. Към прилагането на такъв модел се прибягва, когато не може (не е политически приемливо) да се формира коалиционно правителство. Политическите анализатори побързаха да припомнят, че този амбициозен модел за държавно управление досега почти никъде не е доказан като успешен. По подобен начин подходиха в Ирландия през 2020 г., в Израел през 2020 г. и 2021 г. (в различни формати) и в Румъния през 2021 г. В Израел беше приет специален закон с оглед тази договорка през 2020 г., но правителството, създадено въз основа на нея, не спря политическата криза. Основната обединяваща цел през 2021 г. е да не бъде допуснат Нетаняху до властта (отново е неуспешен опитът). Ирландия и Румъния засега са по-скоро позитивни примери. В първата държава през есента на 2022 г. беше извършена смяна на премиерите, а в Румъния тази процедура предстои. Усилия за договорена смяна е имало в Турция, Малайзия и Северна Македония, а е била обмисляна и в Германия. Но в нито една от изброените страни плановете не са се реализирали отвъд политическото говорене или са се проваляли по средата на преговорите.

Конституцията на Република България отдава значимо внимание на министър-председателя като обединяващо звено в правителството. Процедурата за формиране на правителство в предварителната ? фаза по чл. 99 предвижда президентът да връчи проучвателен мандат на кандидат за министър-председател. В последствие Народното събрание избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет, а в последствие парламента може да извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя (чл. 84, т. 6 от Конституцията). Това е т. нар. персонален компонент в процедурата. Също така Народното събрание създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя (чл. 84, т. 7 от Конституцията), определяно като структурен компонент. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея (чл. 108, ал. 2, изр. първо от Конституцията). Основанията за прекратяване на пълномощията на Министерския съвет (чл. 111, ал. 1, т. 1, 2 и 3, и чл. 112, ал. 2 от Конституцията), защото правителството по нашата Конституция няма фиксиран мандат, са: гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; Министерският съвет не получи исканото доверие от Народното събрание и министър-председателят подава оставката на правителството; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; при смърт на министър-председателя.

Преди връчването на втория проучвателен мандат, нар. „национален“, и който ще бъде използван за стабилно правителство, около което да се формира „конституционно мнозинство“, е редно да се каже, че само в политологията може да се говори за действащ и за алтернативен премиер. По смисъла на конституционните норми министър-председателят е един и няма предварително ред, по който той да бъде принуден да напусне поста си освен доброволна оставка или загубено доверие от мнозинството от народните представители в парламента. И тъй като само когато е одобрен състава на цялото правителство процедурата е приключила успешно, то след 9 месеца отново ще бъде задвижена процедурата за формиране на правителство.

Прави впечатление, че и в трите примера, при които е създадено правителство със сменящ се министър-председател, е имало сключено писмено публично политическо споразумение при паритетно участие на две антагонистично настроени партии / коалиции. В момента в България се предлага да има само един представител от ГЕРБ измежду 21 членове на правителството, без писмено споразумение, без парламентарно решение. Въпросът е: „Защо?“. Има ли уловка / вътрешен или външен натиск при тази евентуална смяна на премиерите след 9 месеца или това е пирова победа, а защо не и дискретна капитулация, на ГЕРБ.

Бойко Борисов дължи отговор не на своите избиратели, а на българското общество, каква е причината за това. Защото правителството не ще е на Продължаваме промяната, а ще бъде на Република България.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.