Един от големите въпроси във всяко развито общество е свързан с функционирането на съдебната система. У нас израза „съдебна реформа“ придоби почти митичен характер. От над десетилетие десетки политици, основно в ляво-либералния спектър, искат реформа на съдебната система. Основният им довод е свързан с държавното обвинение, което според тях не работи качествено. Макар да има тук-там валидни аргументи по въпроса, взривилият обществото казус на Дебора от Стара Загора показа, че далеч не по-малки, а може би дори далеч по-сериозни, са проблемите в съда, не толкова в прокуратурата. Съдът в старозагорският случай е направил нескопосана преценка на редица обективни факти – възможност на лицето да се укрие, предишни сходни деяния, особена жестокост на извършеното и прочие. Некомпетентността на съдията решила при наличие на тези факти да пусне извършителя на свобода е еманация на проблемите на българския съд.
Съдебната система безспорно е важна. Нейната процедурна независимост, но и нейната фактическа компетентност и капацитет, са въпроси от ключово значение. В крайна сметка една от дефинитивните характеристики на държавността е, че държавата разполага с монопол върху насилието. То следва да се организира по съдебен ред и да включва редица защити, които да гарантират, че упражняваното от държавата насилие няма да прекрачи границата и да се трансформира в произвол. Именно през компетентен и независим съд това е единствено възможно. Така че е важно съдебната система да работи и то да работи с далновидност, задълбоченост и авторитет.
Целият проблем е, че когато политическата класа се свръхфокусира върху процедурните въпроси в съдебната система – като например на колко колегии да е разделен ВСС – тогава се създава едно нездраво усещане, че не се търси подобряване на правораздаването, а овладяване на същото. Това е не по-малко опасно, а някой би казал дори е по-опасно, от това съдебната система да е некомпетентна, но поне да е свободна от политическо вмешателство. Трябва да се направи, разбира се, уточнението, че в съдебната ни система – на всички нива и фази на същата – има изключителни професионалисти, почтени и съвестни хора, които четат, развиват се и полагат усилия да са справедливи. Не всички ябълки са гнили, но проблемът е, че гнилочът разпростира вонята си от корупция и некомпетентност върху иначе читавите плодове. Затова, ако се търси съдържателно подобряване на правораздаването, трябва да се търси как да се премахне гнилото, без да развалим и здравото.
Ако сведем съдебната реформа само до нейните процедурни въпроси – колегииите на ВСС или правомощията на главния прокурор – напълно игнорирайки ширещата се правна неграмотност и усещането за безнаказаност, които са присъщи на част от магистратите, тогава ние фактически никаква съдебна реформа няма да извършим. Просто ще осигурим лостове за допълнителен политически натиск над съда и прокуратурата, с което няма да пресечем развалата, а ще я засилим. Това е проблем от особена важност, защото без далновидно и аналитично да погледнем на ситуацията, ние няма как да постигнем важните за цялото общество цели. А те не са свързани с технократски и механични решения, а с дълбочинно изкореняване на онези функционални дефекти на системата, които тровят българското общество. Те се коренят основно в корупцията и некомпетентността. Редица магистрати действат неправилно, дали по финикийски подбуди или от обикновена кухота, все едно. Резултатът е все един и същ – обществото от десетилетия има усещането, че „за милиони няма закони, а за кокошка няма прошка“.
Трябва да сме наясно все пак, че проблемите на съдебната система са част от големия дебат във всяко развито общество. Няма имунизирани от партийна и политическа развала в съдебната власт. И тук даже не говорим за авторитарни режими като този на Путин в Русия или на аятоласите в Иран. Там е ясно, съдебната система, доколкото съществува, е гумен печат на изпълнителната власт, която декретира кой и как трябва да бъде наказан. Путин реши, че Навални трябва да влезе в затвора и съдът го осъди на 19 години зад решетките. Справедливост е каквото каже вожда, обективната реалност няма никакво значение в една авторитарна държава. Там фактически властта се модулира през злоупотребата с монопола върху насилието. Което превръща държавата в антиправова и антидемократична – какво значение имат фасадните съдебни процедури като на всеки е ясен изходът от делото, още далеч преди неговото започване?
Проблемът е, че отвъд авторитарните режими, трудности около функционирането на съдебната система независимо от изпълнителната власт има и в демократичните общества. Разликата е, че при свободните общества това са временни вируси в иначе здрав организъм, докато при авторитарните съдебният организъм е отдавна покойник, бидейки заменен от своето политизирано зомби, което играе ролята на гумен печат на властта. Но докато за трупът на справедливостта в едно авторитарно общество нямаме много какво да направим, имаме отговорност да лекуваме бацилите на политическото вмешателство в съдебната система в нашите все още живи съдебни системи. Ако позволим справедливостта да погине, с нея губим и свободата, губим и демокрацията.
Ето един пример какво се случва, когато бацилът на политизацията и партизанщината удари дори силна и здрава съдебна система. В САЩ в момента се води същински лов на вещици спрямо Доналд Тръмп. Партийни прокурори (в САЩ обвинението е фактически част от изпълнителната власт) заведоха толкова много, кои от кои по-абсурдни, дела срещу бившия президент, че ако всичките бъдат потвърдени, което слава Богу няма да се случи, Тръмп трябва да лежи в затвора... 641 години.
Шестотин четиридесет и една го-ди-ни. За какви деяния? Фактически никакви. По какви обвинения? Очевидно глуповати и наивни. Ама бил имал някакви писма, които били класифицирана информация, в дома си. Да, де, ама президентът на САЩ е върховният орган по класифициране и декласифициране на информация и той е декласифицирал документите преди да ги вземе. Отделно в гаража на Джо Байдън също бяха открити десетки кашони с класифицирана информация, но за него последици няма. Тази абсурдност се държи на овладяването на част от съдебната система от страна на либералите, които считат за свой едва ли не граждански дълг да дисквалифицират Тръмп служебно от участие в идните избори.
Не виждам как ще им се получи, защото с всяко следващо обвинение рейтингът и подкрепата за Тръмп расте. Но това е така, защото американското гражданско общество е будно и има сетива кога се върши нещо нередно. Още повече, че обвинения могат всякакви да се повдигат, но накрая решава съда. Който в Америка все още е свободен и независим, въпреки всичките опити за неговото овладяване. И докато в САЩ ще се справят с партийния бацил, който опитва да повали правосъдния им организъм, аз дълбоко се съмнявам, че у нас ще успеем да се справим лесно с този проблем. Затова съдебна реформа – да, но партийно овладяване на съдебната система – никога!
trud.bg
