СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – ОЦЕЛЯВАНЕТО

Апаратни игри и амбициозни жени сковаха кабинетите и кариерата на кроткия чиновник от „Позитано“ 20

https://svobodnoslovo.eu/politika/sergey-stanishev-ocelyavaneto/113401 SvobodnoSlovo.eu
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ – ОЦЕЛЯВАНЕТО

Апаратни игри и амбициозни жени сковаха кабинетите и кариерата на кроткия чиновник от „Позитано“ 20

Не са малко олицетворенията на максимата „Зад всеки мъж с бъдеще стои една жена с минало“. И по нашите географски ширини има много такива, но несъмнената звезда на нейното превъплъщение е бившият депутат, екслидер на БСП, ексминистър-председател на България бивш президент на Партията на европейските социалисти и все още евродепутат с изтичащ мандат, който едва ли ще има продължение, ако сегашната председателка на Столетницата – Корнелия Нинова, остане на поста. Тъй че след година и тази негова функция може да остане в графата „бивш“. А овладяването и пребиваването на тези постове – като история на една яростна битка за оцеляване на завзетите позиции.

 

 

Злостните любители на световната конспирация ще твърдят, че в онзи момент проектът „Бойко Борисов“ все още не е изкристализирал и затова бил нужен междинен вариант, за който най-подходящ е бил той. Сергей Станишев.

 

Сухата статистика слага акцента върху няколко факта от продължителното вече 22-годишно пребиваване на Станишев на българската политическа сцена.

Някои от тях са определяни като безпрецедентни, което ще рече куриозни. Той е най-дълго заемалият поста четвърти поред лидер на БСП – в течение на 13 години, между 2001 и 2014 г., когато се оттегля от него по собствено желание. С пореден номер 9 е премиер на първата в най-новата история на България тройна коалиция от идеологически несъвместими партии - една социалистическа (БСП) и две либерални (ДПС и НДСВ), управлявала от 2005 до 2009 г. под номер 49 на правителството й. Той е първият ляв премиер, изкарал пълен мандат като министър-председател след 1989 г. та до днес. В течение на 4 часа е и първият премиер без правителство.

Както и първият премиер, чийто първи печат в трудовата книжка е „министър-председател“.

 

Но въпреки възходящия тренд на политическата му кариера през тези 22 години до 2022 г., когато се отказа и от президентския пост в ПЕС, всяка от високопоставените функции на 57-годишния политик, за когото на тази възраст би трябвало да важи себеопределянето на Карлсон – красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, влизат в аналите. Иначе на самодоволна и дори често многозначителна и иронична усмивка го докарва като на съществото от покрива на Астрид Линдгрен върху всевъзможните властови покриви, на

които се озовава. Сякаш не просто възприел и осмисли, но и дълбоко проникнат и от едно от многобройните афористични прозрения на Карлсон:

„Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация“.

 

Станишев консумира всичкия конфитюр и властта у нас и в чужбина по силата на две обстоятелства.

Първото – апаратчик по произход и по призвание. Като син на секретаря на ЦК на БКП Димитър Станишев, който намира естествения си пристан на партиен кадър из чиновническите кабинети на „Позитано“ 20 в качеството си на международник, откъдето оглавява и партията. И второто –жени с минало, които го позиционират в началото на публичното пространство, а след това

и в управленското – Елена Йончева и Моника Станишева.

 

Първата придаде популярност на напълно неизвестният едва 35-годишен новоизбран лидер на БСП в негово лице, като го промотира пред обществото чрез своята тв известност. А втората го пое от лидерския пост на Столетницата, стана майка на децата му, изтласка го начело на ПЕС и му даде цялото щастие от консумацията на мармалада във вид на такава консистенция от фирми, всевъзможно ориентирани политици и усвоени милиони от държавата и от различни партии, естествено, придружени с гръмки скандали. А съпартийците им са категорични: „Сергей и Моника не могат да се разделят. Те са невъзможни един без друг". Дори сложиха енергичната дама като темел в гръмкия конфликт между Станишев и Георги Първанов, преминал през изваждането на картончето му от ДС и завършил с излизането му от БСП след 2 президентски мандата. И предшестван от незабравима за хората от НСО случка с участието на Станишев, Елена, Моника и много, много кофички кисело мляко, след които фаворитката остава една.

 

Има обаче и трети, но решаващ фактор, без който нито Елена Йончева, нито Моника тогавашна Йосифова като съпруга на оскандаления бивш банкер. Венцислав Йосифов нямаше да са покрай него, камо ли със и до него. И това е ситуацията. Именно обстоятелствата превръщат Сергей Станишев ситуативно във фактор, тоест в ситуативен фактор, без дори някой да подозира виртуозния му талант на апаратчик брилянтно да се възползва от тях.

 

А често отколешния принцип за решаване на кадрови проблеми в политиката, че „докато атовете се ритат отпред, трябва да се сложи някакво магаре“, разбира се временно. Макар в последствие това да потвърждава и другото правило – че всичко временно се оказва най-постоянно.

 

Международният секретар на БСП Станишев оглавява партията, тъй като лидерският пост е овакантен, след като Първанов е избран за президент включително и за негова изненада, тъй като е изпратен в тази битка, за да бъде отстранен от върха на Столетницата след загубата. Но противоборството на крилата не е секнало и докато някое надделее, посочват

слабо известния дори в Столетницата младок да запълва дупката. С което той е напълно наясно и което ще го амбицира, изваждайки на повърхността дълбоко законспирираната си същност, да направи показно за апаратните игри.

 

„В партията бях познат само на тесен кръг хора, които се занимават с международна дейност. Отне ми няколко години да се утвърдя като лидер, да разбера много процеси и да провеждам определена политика. Знаете ли колко усилия и труд ми костваше, за да стана реален лидер“, откровеничи Станишев, но чак през 2012 г. След като 4 години преди това е представил доста обърканите си лидерски възгледи в книгата с претенциозното заглавие „Защото сме социалисти“ от сорта на: „Ако една политика на пръв поглед изглежда несправедлива и дясна, но носи добро и решава проблемите на големи групи хора, на по-голямата част от обществото, то тогава тя е лява политика“. Същински апотеоз на въведения по време на премиерството му, но по настояване на НДСВ т.нар. „плосък данък“, срещу който днешните му съпартийци скачат до небесата.

 

Само че и ситуацията с избирането му за лидер на ПЕС е кажи-речи същата. Станишев застава начело на евросоциалистите, след като в края на 2011 г. тогавашният им президент Паул Расмунсен го напуска по здравословни причини. Българинът е сложен там временно, да довърши мандата му, пък и като застраховка-оправдание със случайния човек начело на ПЕС заради предвижданата от тях загуба на оборите за Европейски парламент през 2014 г. И така – 11 години и 3 преизбирания, докато не си тръгна сам под официалния предлог, че вече няма силна партия зад гърба си. Но с тайния замисъл да продължи апаратните си игри, като отново се върне начело на БСП. Намеквайки, че иска „левицата в България да ба да бъде силна отново".

 

Само че и уникално високата му за българин политическа позиция в Европа не би била възможна без още едно днес позабравено обстоятелство. БСП стана член на Социалистическия интернационал, докато Станишев е неин лидер, но едва през 2003 г. И то само защото 3 г. по-рано през 200 г. умира лидерът на членката на международната организация на БСДП – Петър Дертлиев, който многократно е заявявал, че докато е жив, Столетницата няма да припари в нея, тъй като това няма как да стане без съгласието на родните социалдемократи. И още едно важно обстоятелство. Да, България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г., докато и лидер на БСП, а вече и премиер беше Станишев. А членството на страната ни в общността му даде възможността да оглави и ПЕС. Само че договорът за това членство от тази дата бе подписан от предшественика му Симеон Сакскобургготски още през 2005 г. Прекрасна, удобна и превъзходно експлоатирана ситуация от Станишев.

 

Горе долу на същия принцип Станишев стана и премиер във вихрените следизборни събития през 2005 г. И въпреки заричанията му да не бъде такъв, ако БСП спечели изборите. Столетницата обаче спечели едва 30,9596 и той се устреми към премиерския пост, тъй като нямаше мнозинство да направи правителство, въпреки че царската НДСВ се сгромоляса с 22,86%. А подробностите от продължилите 52 дни мъчителни преговори в августовските жеги, довели до създаването на тройната коалиция, на която упорито и неотклонно бабува президентът Първанов разрушиха доста от митовете около личностите качества на Станишев. Всъщност създавани от Моника, впоследствие Станишева, по време на дългото му лидиране на БСП – упорит, умен, диалогичен, компромисен, оратор, общува с лекота и хумор“.

 

За упорит и умен не си струва да се спори от гледна точка на кариерата му, макар първото да е по-скоро плод на женските женските усилия покрай него, а второто да прилича повече на умело апаратно въжеиграчество. И за оратор не си струва да се спори. Вярно, говори човекът – много и… скучно, което едва ли е точно ораторско майсторство.

 

Кокото до „диалогичен и корпоративен“, фактите говорят друго, и то именно от периода на онези горещи в буквалния и преносния смисъл преговори за съставяне кабинета на тройната коалиция. Станишев е против в нея да влезе БСП пък и царистите никак не си падат по него. Затова той настоява за налагането на двойната коалиция на малцинството на БСП и ДПС, която в крайна сметка след 10-часово заседание и първото му избиране за премиер, но без правителство се провали. А когато Първанов взе на ръчно управление съставянето на кабинета с третия мандат на ДПС, конфликтите помежду им може би се зараждат, а може би избуяват. Президентът вкара в нея, както се казва с вазелин НДСВ, въпреки отпора и на жълтите и на Станишев. Толкова за неговата „диалогичност“.

 

"За сведение на днешните ротационни премиери, именно тогава за пръв път се заговаря за тази възможност, която силно напряга „компромисния“ лидер на БСП. И ако не е острият отпор на Ахмед Доган като мандатоносител, повторил предложението Станишев да е премиер, тя като нищо може да се реализира. Но пък заради отпора на Станишев не се реализира друга компромисна възможност – решенията на правителството да се вземат с консенсус, което означава, че може да им се налага вето и че просто няма да става само на неговата. На сантиметри се разминава и още един лелеян от Станишев вариант за неутрализиране

на НДСВ в кабинета – включването на БНД (партиите на Стефан Софиянски, Красимир Каракачанов и Анастасия Мозер), т.е. създаването на четворна коалиция.

 

И тя бе на ръба да се случи, ако земеделската лидерка не беше вдигнала лют публичен скандал от САЩ на колаборационистите от ССД и ВМРО. А към „консенсусното и диалогично“ поведение на Станишев по това време трябва да се добави и настояването му формулата за разпределяне на министерските кресла да бъде 9:6:3, докато математикът и негов заместник в онзи момент Румен Петков не я преизчислява със съответните методи на по-приемливата 8:5:3.

 

Така се роди злочестата тройна коалиция за оцеляването на БСП във властта и на Станишев начело на партията и на премиерския пост, която се превърна в „мръсна дума“ по определение и осмисли първия мандат на Бойко Борисов, помел и БСП и НДСВ след нейното управление, тъй като именно то го доведе на власт за следващите 13 години.

 

Когато видяха един до друг идеологическите противници Станишев, Сакскобургготски и Доган наредени като на плакат с Маркс, Енгелс и Ленин, хората веднага я оприличиха на „групов секс“. А в течение на 4 години, тя работи под девиза „Нито ден без скандал!“, пропит с корупционни схеми, заради които премина, естествено, успешно през 7 вота на недоверие и приключи със спирането на над 200 милиона евро по три програми с европейски фондове.

 

Както и с невиждани до този момент протести на почти всички браншове – учители, медици, полицаи и други. И също невиждан цинизъм на управляващите заискрил открито във фразата на финансовия министър Пламен Орешарски към образователния Даниел Вълчев по време на преговорите с учителите за увеличаване на заплатите: „Да разваляме седянката“. И в репликата на засмения Станишев към делегацията от ГЕРБ начело с проформа лидера й Цветан Цветанов, донесъл в края на 2008 г. в Министерския съвет подписите на 1 530 000 българи, които символично уволняват правителството: „Здравейте, циркаджии, какво правите!“. И вече крещящият му цинизъм след катастрофалната загуба на изборите през 2009 г., че са „занемарипи партията заради управлението на държавата“, а сега „БСП се нуждае от промяна“. Която тъй и не разреши да се случи първо още 5 години - до 2014-а, когато побягна като евродепутат в Брюксел, а сетне – и още 2, до 2016 г., когато я оглави издигнатото за депутат именно от него протеже на заместника си на лидерския пост Румен Овчаров – Корнелия Нинова, превърнала се в гробокопач и лично на Станишев, и на БСП. Макар с днешна дата да се е засили да спасява партията от нея.

 

Само че и тази история си има предистория, както всички съпътстващи управлението на Станишев корупционни скандали. Овчаров като министър и заместничката му Нинова в създаденото от премиера мегаминистерство на енергетиката и икономиката бяха уволнени от Станишев заради нечувана до този момент афера с натиск от страна и на двамата върху следователи в защита на енергийните интереси на одеозния  собственик на консултантската фирма „Фронтиер“ Красимир Георгиев, в която бяха замесени и „Топлофикация“, и „Булгартабак“, а разпространените СРС-та изумиха с бруталността и безочието на двамата управленци.

 

Станишев нямаше кой знае какъв избор при уволняването на Овчаров и Нинова след мощния скандал и през 2007 г. дори си спечели квалификацията Mr. Clean (Мистър Клийн – чисто) от гостуващия американски президент Джордж Буш. Кой знае обаче какво би казал държавният глава на САЩ, ако знаеше и някои други пряко свързани с управлението и личността на Станишев случаи, чиято проекция и развитие се точат до ден днешен из съдебните инстанции.

 

Злоупотребата с държавни земи чрез т.нар. заменки по Черноморието в полза на червени олигарси, откъдето надничат комплексът „Камчия”, защитникът на интересите на Майкъл Чорни у нас – Тодор Батков, братът на медийния и рекламен бос Красимир Гергов – Тодор Гергов, царистът Николай Василев, заради когото при тройната коалиция бе създадено цяло ведомство на държавната администрация, прахосало огромни средства по съответната европрограма. Злощастният проект „АЕЦ Белене“, част от „големия шлем“ на Първанов, който кънти до ден днешен и чиито реактори сега ще продаваме на Украйна. В него пък

дефилира вездесъщият Росен Карадимов, тогава съветник на Станишев, а днес председател на Надзорния съвет на ББР.

 

Росен Карадимов е основно действащо лице в не една от най-скандалните афери, източили милиони от държавния бюджет все в качеството на консултант. Карадимов преминава и през скандала с договора на „Сименс България“ ЕООД за българските документи с биометрични данни, в които значимо участие има съпругата на тогавашния евродепутат и шеф на групата на социалистите в Европарламента Ханес Свобода. А той на свой ред е най-пламенният радетел на кандидатурата на Станишев за лидер на ПЕС.

 

В този поток от консумиране на държавни пари при управлението на Станишев са и изкуственият фалит на „Кремиковци“, изхвърлил на улицата купища хора и прогонил трима доста заможни инвеститори в полза на т. нар. братя Дамбовци, ярки изразители на ъндърграунда.

 

И далаверата в пътното строителство „Батко и братко“, завъртяна от тогавашния началник на Пътната агенция Веселин Георгиев с двамата му братя, чиито фирми изграждат пътища. И разкритията на ОЛАФ за източените 7.5 млн. лв. от САПАРД, благодарение на спонсорите и на Първанов и на БСП – Людмил Стайков и Марио Николов, след което бяха спрени парите от еврофондовете за България, а Станишев цъфна на една снимка с Марио Николов точно във вихъра на този скандал.

 

Разбира се, че безсмъртен ще остане и скандалът „Куйович, след който, а и след засечените контакти с други представители на ъндърграунда, по-известни като отново нашумелите Братя Галеви на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, той се прости с поста си. Но пък за сметка на това остави една от май-безсмъртните фрази от онези години: Куйович, Муйович, Уйович – всеки, който завършва на тази сричка да излезе и да каже моите отношения с Иван, Стоян, Петров и Драган са такива“, по повод на скандала със заловения у нас през 2008 г. черногорски наркотрафикант Будимир Куйович. Естествено, за този тип безсмъртие се бори и аферата „Вальо Топлото", свързана с разхищенията в софийската „Топлофикация”, родила непреходното име на вечната Амбър на БСП Румен Овчаров „Р. Овч”.

 

Дори на фона на създадената именно от Станишев структура за борба с корупцията в лицето на ДАНС, оглавена от неговия съветник Петко Сертов. Който обаче ще бъде запомнен не с тази борба, а с това че през 2014 г. изчезна от България и беше издирван от Интерпол, както и със скандалите с неговите заместници, един от които – Иван Драшков, бе уволнен по искане на самия Станишев. А и със съветника на Сертов – Алексей Петров, който вече си призна за уредените срещи с Братя Галеви на наритания от тогавашния премиер Румен Петков. А после стана и лоялен гражданин“, занесъл на новия министър-председател Бойко Борисов изгубените от Станишев секретни документи именно от ДАНС. Същите, заради които по сигнал на въпросния Петров бившият премиер ще бъде съден цели 7 години – от 2010-а до 2017-а, и накрая оправдан.

 

Някои от съдебните саги по тези и редица други корупционни скандали продължават до днес. Но мото на всички остава изречената по време на един от тях фраза от Красимир Гергов: „По принцип двама души ще решават – премиерът и Орешарски“.

Покрай всичко това противниците му започнаха да му натякват, че е роден в украинския град Херсон и да го наричат Дмитриевич, макар обяснимо да се разсейваха, че съпартиецът му Георги Пирински пък е роден в Ню Йорк. Подиграваха му се, че е писал докторска дисертация за копчетата на военната униформа на червеноармейците заради темата и „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. Стигнаха и до собственото си отрицание с обвинението, че е продукт на Сорос заради специализацията му в създадената от филантропа Московска школа за политически изследвания. Че дори и за шпионин заради обучението му в Лондонското училище по икономика и политически науки и научното му изследване „Съвременната външна политика на Русия“, в което едва ли се казва какво ще се случи на родния му Херсон. А в един момент размахаха снимка, на която той и Кристиан Вигенин се пекат по бански на два шезлонга един до друг, правейки многозначителни намеци. Но след като Станишев се затръшка за т.нар. Истанбулска конвенция, заявявайки преди това, че „единствено социалистите уважават различните“, само дето още не са го поканили за лидер на техните либерални редици. 

 

Дали пък това не е единственият начин да бъде даден нов живот на завяхващата кариера на апаратчик на Сергей Станишев. Явно на принципа на Тарас Булба за сина му Андрей: „Аз те създадох и аз ще те убия“, следван сляпо и несъзнателно от Моника Станишева, родила откровението й по повод на неговата способност да манипулира: „За мен това е абсолютно изискване за един политик“. С което той възходящо оцеляваше на политическия терен цели 23 години с цената и на авторитета на БСП, и на държавните пари и на големи компромиси и непростими бягства в името на шеметната си кариера на апаратчика, който въпреки постовете си, тъй и не стана лидер и политик.

Източник: Уикенд

3 Коментара

Валентин ангелов

преди 7 месеца

Станишев , ти птицо проклета , един ден трябва да си в затвора за пораженията които нанесе на България.Ако зависеше от мен , отдавна да съм ти вкарал куршум в манерката.Разбра ли Изрод?

Коментирай

Наблюдател

преди 7 месеца

Всички комунисти са педерасти а комунистките - курви и проститутки .

Коментирай

Наблюдателю,

преди 7 месеца

Може ли да изясните, каква е връзката между Станишев и “комунистите”? А Вие виждали ли сте реално комунист? Или това е дежурната Ви ругатня? Във всеки случай, това л@йно Станишев няма общо нито със социалистическата идея, нито с каквато и да било друга политическа идея. Статията го доказва - един случайник, чиято амбиция го направи политик - мразен, но самодоволен. Леке. Навремето им казвахме кариеристи.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.