Ако в България има работеща Инспекция по труда, то тя трябва незабавно да се самосезира и да провери какви са условията на труд и работната атмосфера в кабинета "Борисов-3". В рамките само на три месеца вече втори вицепремиер в правителството публично плаши със самоубийство и го обрисува с подробности, които показват, че размисълът върху подобен край е бил тревожен и задълбочен. Да ви припомня - в началото на август Валери Симеонов обяви своето желание да си върже релса на врата и да скочи от Бургаския мост в бурните води на Черно море, за да се удави трагично. За разлика от циничната публика, аз възприех напълно сериозно тази заплаха и сега всеки път като прочета, че Симеонов е на посещение някъде край морето, чакам да видя дали ще изпълни своята закана. Тази заявка можеше да се изгуби в мощното информационно торнадо, ако тези дни Красимир Каракачанов не беше решил да блесне на полето на суицидните закани. В интервю пред електронен сайт вицепремиерът заяви, че ако се докаже, че в партията му са влизали пари от Бг-паспорти, той щял да се гръмне на площада в София със законно притежавания си пистолет. Това правителство няма и две години на власт, а вече втори вицепремиер отправя заплахи за собствената си смърт. Какво ви говори това за отношенията в кабинета? А за условията на труд?
Проблемът с тези закани е, че те имат обратен ефект. Електоралната маса ги посреща с неясна надежда, а не с възмущение и потрес. Ако Каракачанов обяви точен ден, час и място за своето публично самоубийство, убеден съм, че ще се насъбере тълпа, от която нито един няма да тръгне да го разубеждава, а по-скоро ще му дават съвети къде да се простреля максимално ефективно, така че да е сигурно, че няма да оцелее. И не, не бройте това към безмозъчния хейт. Наясно съм, че такава ще е съдбата на всеки политик, бил той от управляващите или опозицията, който смята, че с подобни клетви ще събуди съчувствие. 29 години преход постигнаха своята цел. Хората станаха безмилостни и идеята за удавен вицепремиер им изглежда като едно добро начало. Ситуацията ми напомня на едно култово стихотворение на Жак Превер, написано с такова омерзение към политическия елит на страната му преди Втората световна война, че в него се казва, че ако някой политик се дави, то ще му бъде хвърлено въже "но от тия - не с поплавък накрая, а да кажем с ютия". Тоест това не е чисто българско усещане. То сполетява цели народи, когато времената са буреносни, а управленците калпави, продажни и цинични.
