"Имам опит за позицията, която ще заемам" - това заяви в началото на май настоящият външен министър Екатерина Захариева. Убедена съм, че ще се съгласите - до ден днешен мултифункционалната Захариева (която смени доста министерски кресла) ни го доказва. Това направи и пред ранобудните зрители вчера, имали неблагоразумието да си причинят това бедствие - денят им да започне с "изключителната" ерудираност на първия ни дипломат. Явно тази "неземна" компетентност дава право на госпожата с пренебрежителен тон и насмешка да твърди, че, видите ли, обществеността не била изобщо разбрала какво искал Макрон и каква била онази директива за командированите работници, въпреки обясненията на премиера Борисов по време на едночасовата му пресконференция. Що за общественост е тази, че да не разбере? Потресаващо невежа явно! Премиер и правителство са дълбоко вещи по всички въпроси и ръсят кое от кое по-експертни мнения на висотата на големите европейски политици. Всемирна несправедливост - управници, незаслужаващи тази неука общественост.
Щеше да е смешно, ако не беше трагично. Ако същата тази общественост не я изпитваше всеки ден на гърба си тяхната "компетентност". И простотия, и лакейщина. Че свян нямате, е ясно отдавна. Милост към изстрадалия редови българин - също. Милост, поне от кумова срама, че "неразбралата общественост" ви е осигурила работните местенца с всички, произтичащи от тях облаги, с които си карате скъпите коли, благоденствате в луксозните си имоти, радвате се на марковите дрешки и дизайнерски чанти. Би следвало поне малко уважение да засвидетелствате към нея. Уви, срамът е чувство, което никога няма да познаете - личи си по ехидните ви физиономии, драги управници! Но вие не сте виновни - обществеността ви позволява, правите го: ръсите глупости, опаковани в заучени лустросани фрази, подценявайки грамотността. Резилите ни пред Европата, а и пред целия свят (мерзката постъпка на Кристалина Георгиева с кандидатурата й за генерален секретар на ООН няма да бъде забравена). Защото обществеността ви го позволява - за трети път! Но толкоз глупави не сме. За нас Шенген не се изчерпва до липсата на проверки при самолетните полети, г-жо Захариева. "Тати ще ми купи колело, ама друг път" - такава е френската подкрепа за членството ни в зоната без граничен контрол и ние това много добре го осъзнаваме, макар вие демонстративно да потривате ръце от задоволство. Не ние, шефът ви, г-жо Захариева, говори само за еврофондове, щом стане дума за Евросъюза. Те за него са най-голямата евроценност. И такива като нас, българите, в ядрото на ЕС няма кой да ни иска, г-жо Захариева. Ние сме удобни в тази си позиция - на безгласни наблюдатели. Пък и според скорошно проучване нито една страна членка не ни приема за желан партньор. Що ли? Да не би нещо да куца, особено във външната ни политика?!
