Когато неотдавна Бойко Борисов изненадващо обяви при посещението си в Пловдив, че кметът Здравко Димитров няма да е отново кандидат на ГЕРБ за местните избори догодина, изявлението му първоначално приличаше на гасене на пожар в партийната структура в града.
Малко преди това общинските съветници от ГЕРБ за пореден път бламираха кмета – този път заради проекта за пробив до Водната палата в града.
Това отново извади на показ сложните отношения между лоялната на бившия пловдивски кмет Иван Тотев местна партийна организация и сегашния кмет Димитров, наложен лично от Борисов за кандидат на изборите през 2019.
С наближаването на местния вот напрежението със сигурност щеше да се засилва и да произвежда вредни за партията скандали и по тази причина вероятно Борисов предпочете сравнително рано да тушира страстите в ГЕРБ – Пловдив – преди евентуалните предсрочни избори за парламент и преди да започне реалната кметска надпревара.
В Пловдив някак между другото Борисов съобщи още една новина – че дългогодишните кметове на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов също няма да се кандидатират догодина.
Двамата управляват столицата и морския град вече четири поредни мандата и до голяма степен оттеглянето им беше очаквано – те се колебаеха още при предишните избори, но заради липсата на силни алтернативи Борисов ги убеди да се кандидатират за още един мандат.
Обявяването още отсега на оттеглянето на Фандъкова и Николов от кметската надпревара има по-скоро други цели. Те най-вероятно са свързани с притеснения на лидера на ГЕРБ от предстоящата смяна на ключови за партията фигури в местната власт и евентуална загуба на позиции във важни областни градове.
С поставянето на дневен ред на темата цяла година по-рано Борисов може би се стреми да предизвика опонентите си да разкрият плановете си за кметския вот, за да може да съобрази действията си с техните.
Не случайно заявката, че ГЕРБ ще има нови кандидати в столицата и още два от големите областни центрове – Пловдив и Бургас, дойде след информацията, че „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ смятат да започнат разговори за съвместно участие на местните избори.
Ако двете политически сили успеят да постигнат съгласие за общи кметски кандидатури, могат да се окажат сериозен конкурент на ГЕРБ не само в София, но и в други големи градове, като Пловдив и Варна например, където общият им резултат от парламентарния вот е близък до този на ГЕРБ.
При издигане на силни кандидатури партията на Борисов може да се окаже напълно преодолим фактор въпреки дългогодишните й позиции в местната власт там.
Страховете на Борисов
Социологът Живко Георгиев вижда заплахите за ГЕРБ на местните избори в няколко посоки. Едната е, че партията на Борисов се намира в коренно различна ситуация спрямо 2019 г., когато управляваше и можеше чрез лостовете на централната власт да влияе върху местната. „Това, че ГЕРБ успя преди години да има представители в местната власт, направи от партията устойчив политически проект.
За разлика от тогава, сега ГЕРБ ще е в доста неблагоприятна позиция да възпроизведе миналото си величие на равнище местна власт, защото независимо от това дали ще има правителство в сегашния парламент или предсрочни избори през пролетта, при всички положения то ще е широко коалиционно и ГЕРБ няма да дирижира събитията, както правеше, докато беше на власт“, казва той.
Има и други притеснителни фактори за бившите управляващи. „Някои от силните играчи на ГЕРБ на местно равнище до голяма степен се амортизираха и ще бъдат заменени. Така че ГЕРБ губи активи. В същото време там, където ще продължи да играе със същите кметове, тези активи са станали токсични“, посочва Георгиев.
Най-голямата заплаха по думите му е, че на местния вот ГЕРБ ще провокира коалиции срещу себе си, а не около себе си. „Дори и анти-ГЕРБ политическите сили по места да не се споразумеят за общи действия, на балотажите за кмет ще има анти-ГЕРБ гласуване на равнище електорат“, смята социологът.
ГЕРБ може да загуби София
Най-голямото притеснение на партията на Борисов, разбира се, е за София. Какъвто и кандидат да излъчат от ГЕРБ, той ще носи товара на негативите от дългогодишното управление на Фандъкова.
Загубата на политическо влияние на партията в столицата се видя още на предходните местни избори, когато Фандъкова успя да спечели вота срещу Мая Манолова едва с малко над 20 хил. гласа и отчетлива победа в ромските квартали.
ГЕРБ загуби хегемонията си и в Столичния общински съвет и се наложи да влезе в коалиция с ВМРО и с „Атака“, за да удържи мнозинството си. То обаче щеше да е под въпрос, ако кандидата на „Спаси София“ Борис Бонев, който спечели около 48 хил. гласа, участваше и с листа за общински съветници.
Тази загуба на подкрепа в най-важния град стана още по-видна на последните парламентарни избори. ГЕРБ успя да спечели само в един от трите софийски избирателни района – 25-и. В останалите два победи ПП, а заедно с резултата на ДБ подкрепата на двете формации е чувствително по-висока от тази на ГЕРБ.
Това отваря пътя на ПП и ДБ, ако се явят с обща кандидатура, не само да спечелят кметската надпревара и за пръв път от 17 години София да се управлява от кмет, който не е от партията на Борисов, но да излъчат и мнозинството в общинския съвет.
Разговори за общ кандидат
Засега изглежда, че двете политически сили са разчели правилно този шанс, защото разговорите между лидерите на ПП и ДБ за общо явяване на кметските избори в София започнаха преди две седмици, като в тях участват и от организацията „Спаси София“, която предстои да стане партия.
Официално от трите формации твърдят, че обсъждането е в първоначален етап и конкретни кандидати за кмет не са споменавани, по неофициална информация едно от обсъжданите имена е на Васил Терзиев, една от най-известните фигури в българската стартъп екосистема като предприемач, бизнес ангел и ментор на стартиращи компании.
Той е съосновател на софтуерната компания „Телерик“ през 2002 г., която американската Progress придоби през 2014 г. за 262.5 млн. долара. Терзиев е съосновател и на „Телерик академия“.
Също по неофициална информация той е присъствал и при една от двете проведени досега срещи между трите преговарящи формации.
Засега кандидатурата му се подкрепя от ПП, които са го предложили като потенциален кандидат за столичен кмет, и от лидерите на трите формации в „Демократична България“ – Христо Иванов, Ананас Атанасов и Владислав Панев. Терзиев отговаря на профила на кандидата, около който ПП и ДБ искат да се обединят – непартиен и равноотдалечен и от двете.
Възможен пробив в Пловдив и Варна
Управителят на социологическата агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков вижда потенциал за добро представяне на ПП и ДБ на кметските избори и в Пловдив, ако успеят да излъчат общ кандидат.
„Резултатът на ПП в Пловдив на парламентарния вот е равен на резултата на ГЕРБ, а ДБ е четвърта сила. Стартовата позиция за евентуална обща кандидатура на ПП и ДБ там ми се струва, че също би имала сериозен шанс за успех“, смята той с уговорката, че спецификата на местните избори е по-различа от тази на парламентарните.
Шансовете на обща кандидатура за кмет на Пловдив се увеличават и от факта, че мандатът на сегашния кмет Здравко Димитров може да се определи като неуспешен.
Фактор е и амбицията на Иван Тотев следващият кандидат за кмет да бъде излъчен от близкия му кръг, а ситуацията допълнително се усложнява и ако бившата депутатка от ГЕРБ Дани Каназирева също се кандидатира.
На предишните избори тя беше кандидат от формацията „Съюз за Пловдив“ и зае трето място.
„За ГЕРБ е много важно в следващите месеци до местните избори да изглежда като консолидиран и силен политически субект с перспектива в бъдещето. Ако успеят да поддържат този образ, вероятно ще успеят да удържат и немалка част от местното си представителство.
Но в момента, в който ГЕРБ започне да изглежда не толкова стабилно, може да се появи риск от роене и явяване на някои от кметовете на ГЕРБ като независими кандидати“, казва Добромир Живков.
Във Варна също може да има изненада. „Там има предпоставка ГЕРБ да загуби вота, защото местната власт в лицето на кмета Иван Портних не е успешна“, казва Живко Георгиев, според когото една от причините за преизбирането на Портних е, че останалите партии в града са много разединени.
Добри позиции във Варна има и националистическата „Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов стигна до балотаж на вота през 2019 г., но не получи подкрепата на други политически сили. Според депутати от ГЕРБ най-вероятно Портних ще се бори за още един мандат и ако ПП и ДБ излъчат силна кандидатура, биха могли да разчитат на успех.
По-важната цел на хартиената бюлетина
Това са много начални заявки на основните политически сили, които при динамичната политическа ситуация могат драстично да се променят. Добромир Живков смята, че за ГЕРБ местните избори са големият залог за бъдещето на партията и тя ще хвърли всички усилия, за да запази позициите си.
Като част от тези усилия може да се разчете промяната на Изборния кодекс и връщането на гласуването с хартиена бюлетина. „Спомняме си от предишните местни избори големия брой невалидни бюлетини.
Тогава беше поставен и своеобразен рекорд по този показател и очевидно има сериозни апетити да бъдат използвани не особено коректни практики. Разбира се, това са само съмнения, но ми се струва, че целта на бързането с приемането на промените са не толкова предсрочните парламентарни избори, колкото местният вот“, посочи той.
В същото време евентуална победа на ПП и ДБ на местните избори в София и други големи градове може да се окаже предпоставка за по-реално начало на промяната на статуквото в страната.
„Виждаме че на парламентарни избори този процес зацикли. Той не може да произведе мнозинство, което да изпълни задачите, свързани с реформите в редица сектори, и затова може би ключът към преодоляване на политическия блокаж може да се окажат резултатите от местните избори“, казва Добромир Живков.
Публикация на „Капитал”, заглавието е на Narod.bg
