Тежко и горко на народ, който играе на сватбата на ГЕРБ с ДПС…

Пък вие ако искате се гордейте с тях или псувайте, напредвайки към 3,6-те промила с ракийката… Вие избрахте да сте такива и да я няма тази държава. Вие протестирате пред МС срещу скъпите кожи, но за собствените кожи и свобода не обелвате дума. Не се надигате и за шест годишната Мими, на която държавата отказа право на живот и тя си отиде като откъснато цвете… И медиците не подкрепихте, срещу корупцията не се изправяте. Но за скъпите кожи – гневни сте и по снобски вдъхновени. Голямото не виждате. Защото не ви е по силите.

ГЕРБ и ДПС - ДПС и ГЕРБ. Сватба.

Ето един кратичък текст, който трябва, но не съм сигурен, че ще прочетете.

"Тук, под тая рубрика, му е мястото да спомена и нещо за подвизите на друга една черна чорбаджийска душа, която е действала против Х. Димитра не с мъртвата буква на махзарите, но с грубата действителност. В с. Рахманлий, Сърненогорска околия, живял по онова време Маню Денев. Както виждате, той имал име българско, говорел на тоя език, но душата му била черна, убежденията му читашки, сърцето му рабско. Когато се чуло в с. Рахманлий, че Хаджи Димитър носи байряк Свобода или смърт, нашият брат Маню плюл на това име и казал, че тоя Хаджи Димитър трябва да бъде най-големия чапкънин. За да покаже и на дело тоя Маню, че душата му е поганска, ето що направя. Събира той една чета от голи цигани, турски и български, примамил и няколко души още нему подобни българи, въоръжил ги и тръгнал за Балкана. Участвал Маню в няколко битки с Х. Димитра, бил той и на Бузлуджа, клал и хващал своите братя, псувал много повече отколкото самите турци, и пак се завърнал в своето село здраво и читаво. Разказвал Маню, хвалил се на своите съселяни на колко души хъшове отрязал главите, как намирал в гръцмулите им жито или ечемик (които те яли от глад) и най-после почвал да псува и кръст, и вяра, и свобода, и България… За тая заслуга пловдивския паша подарил на Маня една добра пушка.

Ето съдържанието на едно писмо, изпратено до пловдивския паша и подписано от Маня:

…“В местността Кадрафил, находяща се между селата Аджар и Мраченик, едного от хъшовете (ашканън) оставихме, т.е. убихме“…

Тия редове аз пиша за Маня, защото той живее и до ден днешен. Живее той не така мълчаливо за днес и за утре, не презрян и наказан от младото и честното: но пак е на чест, на почит, както и в турско време!... И е патриот той, ръководи общественото мнение; ходи редовно на черкова, псува турците, кълне султана, благоговей пред Русия и пр. Миналата година младежите в Рахманлий дали представление драмата „Х. Димитра и Ст. Караджата“. Присъствал и Маню. Когато станало сражението между кръста и полумесеца, Маню си припомнил стари грехове, върнал се в 1868 г. и като си въобразил своите дела, паднал на мястото си в театъра без чувства. „Други път да не сте давали подобно представление – казал той на младежите. – Хаджи Димитър и Караджата са чапкъни.“

-         Слушаме! – отговорили младежите…

Тежко и горко на народ с такива послушни младежи – отговаряме ние…"

Откъсът е от „Четите в България“ на Захари Стоянов.

Продължението следва в наши дни. Народът притихнал, оклюмал и уплашен. Неколцина надигат глас и по тях ГЕРБ и ДПС пращат потеря. За което получават награди. Я обществена поръчка, я орден златножълт, я министерски или прокурорски пост. Ето на Доган – ТЕЦ „Варна“ получи, а Пеевски е готов да инвестира във всеки бизнес на своя ортак-баши. Що да не инвестира, като взе близо 200 милиона за Северната тангента, която вече се разпада…

Къде са патрЕотите, ще попита някой наивно. Побарват се, джанъм, побарват се… Толкоз им е куражът.

И не толкоз за мръсната сделка за субсидиите ми е думата - тя е само поредна, - а за наглостта, с която ни зашлевяват.

Тежко и горко на народ, който търпи такива политици и управленци, отговаряме ние…

Но дори не отговаряме – там е трагедията!

Огнян Стефанов