Украински дрон, изпратен от Русия? Тагарев май вече живее в паралелна реалност

Има изказвания, след които човек просто млъква.

Не защото са толкова умни.

А защото се чуди откъде изобщо да започне.

Такова е и последното „военно-експертно“ откровение на Тодор Тагарев за дрона, взривил се у нас.

Според него имало вариант дронът да е украински, но да е изпратен от Русия.

Да го повторим бавно.

Украински дрон.

Изпратен от Русия.

Не, това не е шега.

Не е реплика от комедиен сериал.

Казва го човек, който е бил министър на отбраната на България.

И тук вече идва естественият въпрос:

Тагарев, вие сериозно ли?

Значи Русия си купува украински дронове, за да атакува България?

Нека приемем за момент тази невероятна конструкция.

Русия иска да извърши провокация.

Какво прави?

Вместо да използва собствен дрон — каквито има достатъчно — взема украински.

След това го изпраща към България.

След това се надява всички да разберат, че дронът е украински.

А после трябва някой да обясни, че всъщност Русия го е изпратила.

Брилянтно.

Това вече не е военна стратегия.

Това е сценарий за евтина шпионска комедия.

Представяме си руския генерал:

– Другарю, трябва да атакуваме България.

– Имаме ли руски дрон?

– Имаме.

– Добре. Използваме го.

– Не! Дайте украинския!

– Защо?

– За да стане по-сложно.

Ето това е логиката.

А Русия защо не използва собствените си дронове?

Тук въпросът е толкова прост, че направо боли.

Ако Русия иска да извърши атака или провокация, защо ще използва украински апарат?

За да се обърка произходът?

Добре.

Но ако бъде установено, че е украински, това не доказва нищо.

Защото украински дрон може да бъде украински дрон.

Точно толкова.

За да докажеш руско участие, трябва да имаш доказателства за руско участие.

Не е достатъчно да кажеш:

„Ами… може.“

С „може“ можем да обясним и утрешното време.

Може да вали.

Може да не вали.

Може да има слънце.

Може и да падне метеорит.

Но това не е метеорологична прогноза.

Това е списък с възможности.

Тагарев има един прекрасен талант

Всичко да води към Русия.

Няма значение откъде започваш.

Започваш от украински дрон — стигаш до Русия.

Започваш от руски дрон — стигаш до Русия.

Започваш от неизвестен дрон — пак стигаш до Русия.

Започваш от стар български радар — Русия.

Съветска техника — Русия.

Електронна война — Русия.

И ако някой утре намери изгубена руска матрьошка край Бургас, вероятно ще се окаже, че това е част от хибридна операция.

Човек започва да се чуди дали Тагарев изобщо допуска съществуването на случайност.

Най-големият проблем не е, че има хипотеза

Хипотезите са полезни.

Те трябва да се проверяват.

Проблемът е, когато хипотезата започне да се представя като интелектуално задължителното обяснение.

Защото в момента няма значение дали дронът е украински.

Няма значение дали е руски.

Няма значение дали е бил отклонен.

Няма значение дали е загубил управление.

Всичко това трябва да бъде установено.

Има разследване.

Има експерти.

Има технически данни.

Има останки.

Има радари.

Има информация за маршрута.

Има електронни следи.

Нека първо ги видим.

После да говорим.

Това е нормалният ред.

Поне в нормалния свят.

И стигаме до любимата мантра: „съветска техника“

Разбира се, България има остаряла военна техника.

Това не е тайна.

Но когато бивш министър на отбраната говори за конкретен инцидент, би трябвало да каже нещо повече от:

„Съветската техника не става.“

Коя техника?

Кой радар?

Какви са параметрите?

Какво е засекъл?

Какво не е засекъл?

Какъв е бил дронът?

На каква височина е летял?

Каква е била скоростта му?

Какви системи са били активни?

Защо не е имало реакция?

Ето това са въпросите.

Но очевидно е много по-лесно да кажеш „съветска техника“.

Две думи.

Няма нужда от цифри.

Няма нужда от доказателства.

Няма нужда от сложни обяснения.

И най-хубавото — звучи експертно.

Само че българите не ядат доматите с колците

Може да говориш сложно.

Може да използваш военни термини.

Може да споменаваш електронна война.

Може да говориш за GPS, радари и отклоняване на сигнали.

Но ако накрая твърдиш:

„Украински е, ама Русия го е изпратила“,

нормално е хората да попитат:

„Имате ли доказателства?“

Ако отговорът е „не, но е възможно“ — прекрасно.

Тогава това е хипотеза.

Не факт.

И нека си остане така.

Защото иначе утре всичко ще бъде Русия

Дронът е Русия.

Котката е Русия.

Вятърът е Русия.

Дъждът е Русия.

Ако телевизорът ви изгори — вероятно руска хибридна атака.

Ако хладилникът спре — Кремъл.

Ако автомобилът не запали сутрин — Путин лично е дръпнал бушона.

Звучи смешно.

Но точно затова трябва да внимаваме.

Когато една политическа теза започне да обяснява абсолютно всичко, тя вече не обяснява нищо.

Тя просто се превръща в универсален шаблон.

И накрая – един съвсем прост въпрос

Г-н Тагарев, ако дронът е украински и Русия го е изпратила, покажете доказателствата.

Не „може“.

Не „има вариант“.

Не „не трябва да изключваме“.

Покажете.

Кой го е изпратил?

Как го е управлявал?

Как е попаднал в руски ръце?

Какви са данните?

Какво доказва руското участие?

Докато няма отговори на тези въпроси, всичко останало е свободно съчинение.

А свободните съчинения са чудесни за Facebook.

За военна експертиза обаче се искат малко повече неща.

Например доказателства.

Защото иначе стигаме до най-великата военна теория на XXI век:

Украински дрон, руска ръка, българско небе и никакви доказателства.

Само че това не е анализ.

Това е сюжет.

И ако Тагарев има доказателства — нека ги покаже.

Ако няма — нека просто каже:

„Не знаем.“

Това няма да го направи по-малко експерт.

Напротив.

Ще го направи много по-сериозен.

http://pogled.eu