В тази изборна кампания всичко е толкова досадно, че повечето партии дори не са обявили своите политически програми за управление

По-безидейна кампания за избори не е имало у нас от времето, когато Киро Либерало и Български орел бяха на върха на своята слава. 

Кебапчета, хартиени бюлетини, дилъри на гласове и олигарси, щурнали се към НС - това беше украсата, която правеше неща интересни. 

В тази изборна кампания всичко е толкова досадно, че повечето партии дори не са обявили своите политически програми за управление. 

Най-интригуващите теми в кампанията дотук са махането на един от многобройните съветски паметници в страната и драмата в Народния театър, където едни любимци на прислугата (администрацията) там се боричкат с други за правото да присъстват на най-голямата българска театрална сцена. 

Толкова е пошло, че дори десетките съдебни дела, които лидерите на партии водят помежду си и към журналисти, не помагат на рейтинга на политиците. На медийни фронт се хвърлят Лена, Хазарта, Волен, Расате - и нищо. Мижав интерес.

Три седмици преди края е ясно едно - това дори не е началото на дългия процес по преход към авторитаризъм, след който нищо няма да има особено значение. 

Може пък толкова да е струвала родната демокрация и това да са й били силиците.

Виктор Димчев