Съзнавам, че е необичайно да се хвалят политиците.
Но този път трябва да кажем добри думи и за премиера Борисов, и за външния министър Захариева, и за лидерите на парламентарните партии за това, че постигнаха консенсус по Договора ни с Македония.
Усилията им се увенчаха с невероятен успех.
Това наистина е исторически акт.
И тук не става въпрос за фанфари или за затваряне на очите пред всичко онова, което се изсипва върху нас от съседната ни държава-сестра.
Във всички проговори изконният сантимент към Македония, към онази романтична страница от българската история, с която сме кръвно свързани.
Македония се оказа по-голяма от политическите страсти и партийните ежби. И слава Богу!
Всички политици постъпиха мъдро и показаха, че могат да се обединят зад една национална кауза.
Премиерът спази парламентарната процедура и представи проекта на договора първо в Комисията по външна политика, после дойде и в парламента, за да убеди депутатите, че документът е полезен за България. Накрая, когато получи „благословията“ им, ги обсипа с благодарности. С основание! Без да е поискал, 43-ото Народно събрание фактически му даде мандат, за да се изправи на 1 август с гордо вдигната глава пред македонистите в Скопие и да им каже ясно: За да имаме общо европейско бъдеще, както имаме обща история, трябва да разчистим сметките си с миналото, да нормализираме отношенията си и да бъдем добри съседи.
С Договора Македония се отказва от претенциите си за македонско малцинство у нас, няма да допуска действия насочени срещу България, няма да предявява териториални претенции. Започва процес на научно, обективно, автентично тълкуване на историческите събития, които често ни изправяха един срещу друг от двете страни на границата.
БСП реагира далновидно на клаузите в договора, макар някои депутати да са „скърцали“ със зъби, когато са го разглеждали. Вероятно са търсили повече „българщина“ в текстовете на документа. Истината обаче е, че балансът е улучен. Усилията на Нинова и Цветанов, за да стиковат и общата декларация, заслужават да бъдат подкрепени.
И патриотите замълчаха делово, притъпявайки страстите си да бранят всичко българско в македонските земи.
Даже и проф. Божидар Димитров се усмири: „
Подкрепям договора. Рано или късно това трябваше да се случи. Този договор е начало на един край – той слага капитулацията на македонизма“.
За този договор работиха и Костов, и Първанов.
Но шансът се усмихна на Борисов.
Някои казват, че сегашният резултат по решаването на македонския въпрос е постигнат преди всичко, защото се смени властта в Скопие. Има логика. Люпчо Георгиевски, Борис Трайковски, Георге Иванов бяха радетели за нормализирането на отношенията ни, но усилията им не бяха достатъчни, за да влязат в синхрон с българските власти.
След тях дойде 10-годишната ера на Георгиевски, когато смразяването от двете страни на браздата доби невиждани размери.
С идването на Заев нещата се промениха. Борисов успя да уцели точния момент с точния човек в Скопие, да използва политическата конюнктура на Балканите и Европа.
Процесът беше активиран и отвън – и това също има значение. Но така е на Балканите - някой трябва отвън да ни подтикне, за да си свършим работата.
Договорът ще има и своите противници. По-малко у нас, повече - в Скопие.
В ляво вече отчетливо се чуват упреците, че Договорът изтласква Македония от руското влияние и че НАТО става пълновластен господар на Балканите. И това звучене ще се усилва. В политиката обаче водещо е не желаното, а това, което е възможно да постигнеш.
Ще бъде поставен отново въпросът и за "македонсия" език. Но и на това има отговор - декларацията от 1999 година, подписана на двата езика от Костов и Георгиевски.
Някои от текстовете на Договора не са докрай изпипани, но тези забележки бледнеят пред голямото историческо постижение, че България и Македония имат шанс за общо бъдеще, че могат да загърбят враждите си. И това няма да е лесно. Два подписа, пък били те и на министър-председатели, едва ли ще изтрият като с гъба наслоените с години тежки изкривявания на общата ни история.
Предстоят и сериозни дебати по време на ратификацията в парламентите на двете страни, където всяка дума ще бъде анализирана под лупа.
Всичко това ще е дълъг процес, в който ще има и провокации, и наранени интереси, и кървави спомени от миналото.
Важното е, че генералният интерес на България е защитен в Договора.
И че Борисов и Заев дадоха блестящ пример - след общия им поклон пред паметника на цар Самуил в София, в Скопие ги чака паметника на Гоце Делчев.
Автор:
Валерия Велева
http://epicenter.bg
