Завършилата в събота Десета национална конференция на ДПС има всичките предпоставки да се окаже знакова за Движението.
Оставяме настрана перфектната й организация и това, че е първият висш форум на политическа сила в България, проведен онлайн, и се насочваме към съдържанието и посланията.
И тук на първо място е присъствието на Конференцията на президента на Турция Турция Реджеп Тайип Ердоган и неговото емоционално видеообръщение към ДПС. Това предизвика всеобща изненада - и сред делегатите на партийната сбирка, и сред турската общност у нас, и сред политическия елит на страната. Ердоган, който в момента има тежки проблеми с ЕС, със САЩ, с Армения и Иран, в чиято страна вървят драматични разделителни процеси, намери време да запише видеопослание към българските турци, в което
посочи ДПС като фактор на демокрацията в България и така се включи в политическия процес у нас.
Никога досега държавен ръководител на велика сила не е поздравявал участниците в най-висшия форум на някоя от основните политически партии в България. Ердоган - също, въпреки, че в последните години ДПС не е променило традицията си да кани на своите партийни форуми лидерите на четирите основни партии в Турция. Досега властелинът в Анкара е пренебрегвал тази покана.
И точно в края на 2020 година реши да я приеме.
Защо?
Ердоган направи това с ясна политическа цел.
Първо. Президентът на Турция се обърна към „всички сънародници - наши роднини, живеещи в България, и към цяла България”, за да им посочи, че
„ДПС, е заело своето важно място в българската демокрация, ако е рекъл Господ, ще продължи по своя път с по-всеобхватно и приобщаващо разбиране през новия период”. Демонстрира, че е прегърнал знаковите тези на ДПС за „заедност” и "единство”и пожела успех на „председателя на партията”, който ще бъде избран на конференцията. Естествено, че е знаел кой ще бъде избраният и не случайно му подава ръка „за успех”, пращайки по този начин нишан и на Доган.
Така Ердоган фактически направи опит за затваряне раната на разделението сред българските турци, отворена в последните години и с неговата активна намеса.
Това наистина е изненадващо - само до преди няколко години Ердоган беше определян като диктатор от ръководството на ДПС, а самият той беше издал заповед за ликвидирането на Движението и на неговия лидер Ахмед Доган.
Какво се случи в период?
Имперските амбции на Ердоган винаги са се простирали и върху българските турци с тезата за тяхната втора родина. Това пък
се сблъскваше с виждането на Доган за ролята на турския етнос у нас като фактор на стабилността и държавността у нас с отстояване на националните български интереси.
Сблъсъкът „Ердоган-Доган” беше ценностен и геополитически и той роди тежко разделение сред мюсюлманите у нас. Месец преди референдума в Турция (17 април 2017 година) Доган излезе с остра статия срещу „султана-съсед” с призив да се гласува срещу него и прокарвания от Анкара неоосманизъм.
„На всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и "демократично" легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликт и конфронтация на Балканите и в Европа”, написа почетният председател на ДПС с пълното съзнание какво ще последва.
Ердоган не му прости това.
С благословията на Господаря в Анкара в България се пръкнаха дублетни на ДПС политически формации - първо "Народна партия "Свобода и достойнство" на Касим Дал, а после и ДОСТ на Лютви Местан, която на последните парламентарни избори отцепи 110 000 гласа от ДПС и беше на крачка от влизането в парламента. Ердоган не се посвени да промотира ДОСТ дори в някои от разговорите си с Борисов, да налива огромен финансов ресурс в изгонения от ДПС бивш негов председател, да праща емисари в смесените региони, залагайки на разделението в цели фамилии и родове. Това отвори огромна рана сред българските турци, в която омразата взе връх, а
Ердоган се надяваше на унищожението на ДПС в този междуродов конфликт, довел до десетки личностни драми. Вложи наистина „имперски” ресурс в смесените региони у нас, подложи на жесток натиск кметове и влиятелни турски фактори в страната, но
не успя да подкопае основите на ДПС, положени от неговия създател. В резултат - всички ерзац „турски” формации и техните подкрепяни отвън пишман-лидери претърпяха фиаско и днес са в политическото небитие.
А съботното видеообръщение от Анкара е
признанието на Ердоган за провала на политиката му на разделение сред „сънародниците” в България и публично признаване на ДПС като партията на „турския” електорат, с която официална Турция иска да сътрудничи.
Това означава
зачеркване и на Дал, и на Местан като някакви остатъчни фактори сред българските турци, удар върху привържениците на идеята за „анти-ДПС” партия и
призив за помирение сред турската общност в България под знака на ДПС.
Това е
началото на края на турския национализъм, който това разделение прокара сред мюсюлманската общност у нас и който създаваше проблеми и на Доган, и на ДПС.
С посланието си
Ердоган призна, че е загубил битката с Доган на българска почва и това може да даде нов импулс на Движението в консолидирането на електората му. Обвинението, което витае в някои среди на ДПС, че Движението и ръководството му са мразени в Турция, падна! Знак за това е и фактът, че посланието на Ердоган беше разпространено официално от администрацията на президента на Турция. В събота това беше водеща новина за държавната Анадолска информационна агенция. Това е и шамар за дясната либерална общност около Христо Иванов, която не спира да повтаря тезата на Костов, че ДПС е „проклятието на България”.
Второ. Ердоган използва форума на ДСП да похвали премиера Борисов. „
Виждаме, че под лидерството на моя скъп приятел, министър-председателя Борисов, България също продължава да води решителната си борба с коронавируса”.
Това предизвика не по-малка изненада в политическите централи у нас. За никого не са тайна повече от близките отношения между Борисов и неговия приятел Тайпи, на които в не малко случаи разчитат и в Брюксел.
А само ден преди конференцията на ДПС, именно в Брюскел на срещата на върха на европейските лидери
Борисов заедно с Меркел блокира по-твърди санкции на ЕС срещу Турция. "Монд" дори написа, че най-силна позиция срещу санкциите са изразили Унгария и България, които не искат да застрашат добрите си търговски отношения с Анкара. Президентът Ердоган благодари на тези държави-членки и лично на техните лидери, които са допринесли за смекчаване на санкциите.
Е, защо да не използа удобен случай с политически форум в България да върне жеста на своя приятел Борисов и да го похвали и пред българската публика. И това няма нищо общо с критиките срещу политиката на правителството на Борисов, прозвучали в доклада на председателя Мустафа Карадайъ. Едното е политика за вътрешна употреба, другото са отношения между държавните ръководители на международната сцена.
Какво следва оттук-нататък?
Сред турския етнос у нас – време за размисъл и просветление сред „отцепниците”.
Сред ръководството на ДПС – удовлетворение, че политиката им е била правилна и това се признава най-после и край Босфора.
Но едва ли Карадайъ ще се завтече към Анкара или пък ще смекчи критиките си към „приятеля на Ердоган” у нас.
Ердоган прозря най-после, че трябва да се съобразява с Доган, ако иска да поддържа връзката си със сънародниците жива.
Дали Доган ще промени отношението си към "султана" край Босфора?
Едва ли! За него Ердоган си остава диктатор и османист с териториални претенция към България. Доган няма да се откаже от думите си: "
Аз съм гражданин на тази държава (България) и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава - като "бивша територия", засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето" .
Похвалата за Борисов означава ли призив на Ердоган за коалиция ГЕРБ-ДПС? Не! Какво ще стане след изборите, го решава единствено българският народ. ДПС има да решава и имиджов проблем за властта, преди да си помисли за официална коалиция. Но с посланието на Ердаган може да се очаква обръщане на негативните пластове.
Разбира се, в ДПС не са се отказали от идеята за програмен кабинет или за кабинет на националното спасение, както прозвуча и на конференцията в доклада на председателя, но това зависи единствено от политическата ситуация след вота и кой какъв резултат ще намери в урните.
Ще участва ли ДПС в следващото управление, каквато задача постави пред партията Мустафа Карадайъ – зависи от резултатите на изборите. Може да се приеме, че посланието на Ердоган ще върне много разколебани гласоподаватели към ДПС. Но, ако те останат под 450 000 – летва, вдигната от Доган преди три години, това може да се окаже непостижима цел.
Като рекапитулация - ДПС получи силен знак с отворен нов стратегически хоризонт, но има да свърши много работа, преди да си осигури "значимо участие както в парламента и местната власт, така и в централната изпълнителна власт".
http://epicenter.bg/
