„40 години съм в тази партия и такова нещо не съм срещал. Такова разпарчетосване на влияние, на интриги – това е страшна работа! Затова разчитам, че само с волята, която носи Корнелия, може да се случи нещо добро, да тръгнем напред, иначе нищо добро не ни чака. Искам да кажа на партията - Корнелия е човекът, който може да възроди партията. В същото време някои от другарите я атакуват, че тя не изпълнява обещанията си. Тези безпочвени атаки вредят на общия климат на работата Имам усещането за някаква неудовлетвореност на част от присъстващите в ръководството. Дори за липса на лоялност.”
Тези думи на Стефан Данаилов от 4 август 2016 година
(в интервю пред Епицентър.бг) подействаха като шок в БСП.
(Докато днес пишех тази статия излезе писмото на Данаилов до партията). И тогава (и сега) Ламбо изрича болезнени истини с надеждата, че желанието за промяна ще затвори огнищата на напрежение в БСП.
Промяната се случи.
Днес БСП е с два пъти повече депутати в парламента, а острата й опозиционност държи властта нащрек.
Но другото не се случи.
Огнищата на напрежение не само, че не бяха затворени, а пламнаха с още по-голяма сила. Година и половина след избирането й за лидер Нинова е разпъната на кръст. Не от управляващите. Не от партията, а от няколко души – по-малко от пръстите на двете ръце, които промяната изтика на заден план.
Едни я критикуват, че не е остра опозиция на ГЕРБ, други я мъмрят, че не прави коалиция с ГЕРБ, трети – че не им осигурила постовете, които са очаквали, четвърти - че са загубили постове, вследствие на нейната политика, пети – че е вкрала „детишнори” в парламента, шести – че имала едноличен стил на поведение, седми – че я кара през просото, осми –направо й показа вратата на БСП, девети - за каквото се сетите...
Но никой не каза - той може ли да повтори нейните успехи за година и половина.
Всеки един от тях не е алтернатива за лидерския пост. И те го знаят. Нищо, че поне трима от тях си мислят, че могат да носят маршалския жезъл...
Всички те имат заслуги за състоянието на БСП – такова, каквато я наследи Нинова. Но никой от тях не признава своята отговорност за състоянието на структурите, за вътрешно-партийните ежби, за скараните лобита, за крилцата, които не се понасят, за раните от миналото, за новите, които се отвориха в годините на прехода, за това че БСП просто я няма на много места в страната.
Днешната вътрешна опозиция на Нинова е чиста като ангел, невинна за загубите досега, за грешките в управлението на държавата, за мафиотизиррането на държавата, тази вътрешна партийна опозиция не познава „Орион”, никога не се е докосвала до „Батко и братко”, тя е оперирана от корупция, тя не познава шуробаджанащината, тя не влиза в колаборация с ГЕРБ...
Тази вътрешна опозиция сега се кани да извиси снага срещу Злото в партията – ерго срещу Нинова.
Опозиционерите обходиха медиите - каквото можаха, изговориха срещу председателя си. Едни ги аплодираха, други ги заклеймиха – получиха си трите минути слава.
Вряно, че БСП е най-демократичната партия. Но пък да води семейните си войни на площада, си е чист мазохизъм. И подарък за опонентите.
Нинова не е ангел. Тя има своите грешки, носи харакктер, който не се харесва на всеки, има енергияя, на която не всеки може да отговори, има хъс, който не всеки одобрява, има принципи, които не всеки може да спазва. Но Нинова изправи партията. Това е!
В същото време не отговори на нито една атака, макар да имаше основание - обясняваше просто и ясно защо се е разделила с един, втори или трети, защо въведе мандатност на постовете и пряк избор на председателя на партията...Още когато я избираха на конгреса тя преглътна обидите, затвори страницата на ударите под кръста и каза:
"било, каквото било!" Не изрече нито дума срещу тези, които до последно й крояха номера.
Сега едни я молят да обедини враждуващите крила, други настояват в името на съгласието в партията да прости обидите, атаките, разцеплениието и отново всички да се прегърнат.
Т
я ще прецени как да отговори и на едните, и на другите. Ще може ли да прости - на кого, защо, как, с кого ще избере да тръгне на дълъг път. Ако не прости – защо? Трябва да нареди пъзела на една дългогодишна консервативна организация, обрасла с митове от миналото и да я преведе в 21 век. Звучи помпозно – но това е истината. Защото бъдещето на левицата е най-важното, което тя и БСП трябва да начертаят. Как? Предстои да видим.
Утрешният конгрес е Конгресът на Нинова.
Задача й е много сложна – хем да каже истината за всичко и за всеки, хем да защити честта на партията. Хем да признае нелицеприятни факти за хората, които я атакуват, хем това да не легне като петно върху лицето на цялата партия.
Няма друг партиен лидер в страната, който да е изправен пред такова изпитание. Отвориха война, в коята тя трябва да покаже, че партията е жива, че има чувство за самосъхранение, че има за какво да бъде уважавана в обществото.
Трябва да накара делегатите да осмислят думите й: „
Въпреки противоречията ни, въпреки раздорите ни, трябва да започнем промяната от себе си, за да променим държавата“...
На тази плоскост вътрешната опозиция няма шанс. Самата тя е разделена, без обществен ресурс и подкрепа, фракциите й са вътрешно скарани. Никой няма да даде подкрепата си за другия срещу Нинова. Макар един да обикаля структурите в Северна България, а друг да събира маси в Южна.
В края на краищата всички признават, че конгресът ще застане зад лидера си. Още по-точно е – конгресът ще бетонира Нинова, приемайки и доклада й, и проекторешенията за промяна и за алтернатива на политиката в страната. Няма да успеят нито напъните за промяна на устава – особено нормата за пряк избор на председателя, нито някой ще събере гласове да иска оставка или вот на недоверие.
Но конгресът ще бъде тежка страница от историята на БСП, един от най-сериозните рубикони за столетницата.
Вероятно ще е най-трудният конгрес след онзи през 1996 година, на който Николай Добрев изрече истината за управлението на Виденов.
Столетницата трябва да избере принципи или задкулисие.
http://epicenter.bg
