Макрон не обича да му се противопоставят, казва „Либерасион“.
Той е талантлив, интелигентен, чаровен и супер амбициозен, допълват феновете му. Философ, поет, блестящ в писането, с дар слово, е оценката на негови състуденти. Разказват, че когато за пръв път като тийнейджър дошъл от Амиен в Париж, за да учи, Макрон се видял като следващия велик писател на Франция. Това четем в предговора на книгата му „Революция. Битката ни за Франция“ (изд. „Слънце“).
Засега Еманюел Макрон може да се похвали с други завоевания – като успял банкер и като най-младия президент на Франция. Ореолът около неговата фигура се допълва от външността му и от романтичното увлечение по доста по-възрастната Бриджит Макрон, която днес е негова съпруга.
Превъзбудена от този романтичен френски повей, България го посрещна подобаващо, сякаш пристига наследникът на Наполеон. Фердинандовият дворец „Евксиноград“, строен във френски шато-стил „Луи XIII“, отвори тежките си врати, за да омае възпитаника на Сорбоната и отличника на елитното Висше училище по администрация, който днес се възприема като един от реформаторите на Обединена Европа. България сякаш искаше да му покаже, че знаците на българо-френските отношения, поставени далеч в годините назад, могат да бъдат мост към настоящето и бъдещето. Разговорите между първите мъже на двете държави се проведоха в залата с оригиналната мебелировка от махагон и орехово дърво от времето на цар Фердинанд, а над главите им грееше внушителният кристален полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, дар от Бурбоните за Кобурга. Слънчевият часовник в градината на двореца, подарък от британската кралица Виктория, пък се оказа помощна масичка, върху която българският премиер предаде на френския президент нагледни уроци по география на региона.
Но, да оставим романтиката и приказката и да се върнем на онази оценка – „Макрон не обича да му се противопоставят“, дадена от „Либерасион“ за френския президент, която ще бъде много важна за образа на нова Франция, която той иска да построи.
Макрон дойде у нас с ясна мисия - да търси подкрепа срещу дъмпинга на заплатите в ЕС, проблем, който бе част от неговата предизборна кампания. Сложен пъзел от обострени междудържавни интереси, в разплитането на който Франция и Германия виждат бъдещите отношения в Съюза. На четиристранната среща в Залцбург това изглеждаше като спечелена игра за Макрон - Чехия и Словакия обещаха подкрепа за оспорваната реформа на директивата за командированите работници. Унгария и Полша обаче се оказаха костелив орех – опърничавата Беата Шидло категорично отхвърли реформата с мотива, че е против полските интереси.
На Макрон му оставаха Румъния и България.
Букурещ изслуша сдържано обясненията на френския президент и не даде ясни знаци за подкрепа на намеренията му.
Хлъзгав бе теренът и във Варна. Прегръдката на Борисов, възторженият възглас на Макрон „О, Бойко!“ на летището бяха външните симптоми за едно приятелство, започнало от срещата между двамата в Париж. Но преговорите, когато засягат интересите на държавите, са нещо друго.
-
Ние искаме на нас да се гледа спрямо нашите заслуги. Ние не искаме на нас да се гледа като втора ръка европейци. Ние искаме повече Европа, искаме повече общи политики, искаме единна отбранителна система, единен енергиен съюз. Ние защитаваме границите на Съюза, имаме стабилна финансова система, бюджетът ни е в излишък, в първата тройка сме по нисък външен дълг, имаме стабилен фискален резерв, имаме огромен резерв в централната банка. Не искаме нищо даром! Не искаме да проявявате милост към нас! Искаме да отчетете заслугите ни! Това казал в дълга тирада българският премиер Борисов в динамичен разговор под тежкия полилей от Бурбоните.
-
Добре, разбрах! Кое ти е най-важното?, попитал гостенинът, без да обърне внимание на царския Фердинандов герб, изобразен в края на махагоновата маса, по дръжките на вратите в залите и в тоалетните дори.
-
За България най-важното сега е да влезе в чакалнята на Еврозоната, отсякъл Борисов.
Ние сме си направили домашното. Ние не сме никакъв риск за еврозоната, така че твоята подкрепа ще ни е добре дошла.
-
Добре, от мен ще получиш максимална подкрепа, за да се случи максимално бързо приемането ви в ЕRM2, отговорил Макрон и пояснил –
Европа трябва да престане с лицемерието, тя трябва да поощрява държави, които успяват. Вие успявате, имате реални права да бъдете в чакалнята на Еврозоната.
-
Искаме да ни подкрепите и за Шенген, ние пазим границите на Европа, настъпвал Борисов.
-
Да, разбирам ви, ще имате подкрепата ми и за Шенген. За мен обаче е важно да получа твоето разбиране, че България трябва да се бори с дъмпинга, отвърнал Макрон на Борисов и надълго и нашироко му пояснил къде са проблемите с директивата за командированите работници, която не е от вчера, но кристализира недоволство не само във Франция, но и в други от по-старите западноевропейски членки на ЕС
-
Разбирам, че имате проблем, трябва заедно с вас да намерим компромиса, отговорил Борисов, без да си слага пръста, тъм където вратата скърца.
Разговорът в този стил по кристалния полилей траял около 30 минути. От едната страна на махагоновата маса освен премиерът Борисов са били тримата вицепремиери Захариева, Дончев и Каракачанов и финансовият министър Владислав Горанов.
Борисов обещал разбиране, но не е заявил подкрепа за директивата на Макрон. Съгласил се е, че има проблем и че този проблем трябва бъде решен чрез преговори. Същата позиция премиерът изложи и по време на общата пресконференция.
Макрон пък ни обещал подкрепа на ЕRМ2, но не се ангажирал с дата или дори период. Използвал формулировката „максимално бързо“. За Шенген бе същото. Борисов изрази надеждата си, че до 2-3 месеца България ще заеме своето място в новия Шенген. Макрон ни потупа по рамото, че имаме право да искаме да бъдем оценени. Но и без този негов жест Франция отдавна ни подкрепя и за Шенген, и за Еврозоната. Така чe по тези въпроси от него не чухме нищо ново.
Двамата пресякоха позициите си. Не съвсем по приятелски. Макрон се опита да постигне сделка – да обвърже нашето желание за ERM 2 с гласа ни в подкрепа директивата на ЕС за командированите работници.
Не се получи. Борисов се оказа гъвкав. Даде ясно да се разбере, че сляпата подкрепа за директивата ще му създаде проблем в страната, нещо, което не иска.
Под палещите лъчи на слънцето в "Евксиноград" ултиматумът на френския президент увисна във въздуха. Това видимо го изнерви и той си изпусна нервите, когато журналист го попита за полската позиция. Подразнен от отказа на Полша да затегне условията за командированите работници, както той иска,
президентът на Франция отправи необичайно брутална нападка срещу Варшава, която ще предизвика яростна рефлексия в ЕС. Нещо повече, Макрон, който не обича да му се притивопоставят, си позволи да даде оценка, и то негативна, за „лидерите на полския народ“.
Това пък не се хареса на Борисов и той буквално репликира госта си:
"И Полша, и Унгария, и Франция са важни в този Европейски съюз. Трябва да се намали тонът на някои от колегите и затова след два месеца тук ще бъде Беата" (Беата Шидло - премиерът на Полша).
Останалото са дългите обяснения за един проблем, който зясяга 300 000 души в целия ЕС, от които само 3000 българи.
На Макрон му допадна контакта с непринудения Борисов.
Но Макрон ни подцени. Ден преди това той подписа с румънците декларация за сътрудничество. С нас – нищо. Прегръдки, целувки и разходки. Даже и до намек за оръжейна сделка не се стигна.
"Хъфингтън пост" цитира хора от обкръжението на френския президент и тяхната оценка: "
Нито един френски президент не е посещавал България от присъединяването й към ЕС преди 10 години. С това посещение Франция показва, че не пренебрегва нито една от страните, които влизат в ЕС. То е и сигнал, че не искаме да се създават разделения между страните от Севера и Юга или между тези от Изтока и тези от Запада". Прави са, но французите май забравят да отчетат, че разделението в ЕС не е само на георграфски принцип, а по икономически показатели. И че България има нужда от инвестиции, а не само от кохезионнни фондове.
Трудна се оказа мисията на Макрон в Централна и Източна Европа. Дойде от позицията на велика сила, която на всяка цена трябва да получи аплаузи, без има адекватен ответ.
Ясно е, че напереният и енергичен френски президент върши „мръсната работа“ на Германия и Австрия, които искат този регламент за командированите работници да бъде премахнат, но не искат да си развалят отношенията с източноевропейците.
Посещението му създаде еуфория в България, но конкрети резултати няма.
Поляците му скръцнаха със зъби.
Словаци и чехи казаха, че ще го подкрепят, но само ако се премахнат квотите за разпределение на мигранти, които те не искат на своя територия и това няма как да стане.
Румънците се скатаха.
България го изпрати с... обещанието за „разбиране на проблема“. В това отношение Борисов и Радев играха в синхрон. "Споделям необходимостта от нормативни промени, които да запазват правата на работниците, да подобряват условията на труд и да водят до по-висок жизнен стандарт. Налице е неколкократно по-ниско заплащане на работниците от новите страни членки в клонове на предприятия, банки и търговски вериги в сравнение със заплащането на техните колеги от старите страни членки, за същото количество и качество на труда", заяви витиевато Радев, като подчерта, че от българска страна тези въпроси са от компетенцията на правителството. Българският президент дори не спомена думата "директива".
Облаците над главата на Макрон ще се сгъстят на 12 септември, когато в цяла Франция се очакват големи стачки, организирани от влиятелните синдикати. А желанието му да осъществи реформата в директивата за командированите работници още до края на годината едва ли ще се осъществи...
http://epicenter.bg
