Много амбициозна задача си постави лидерът на БСП Корнелия Нинова с проекта „Визия за България“, който бе представен в събота на Национално съвещание на актива на соцпартията.
30-страничният документ не е партийна програма за спечелване на избори, не е и управленска програма –
това е мащабен проект за рестарт на Прехода, за нов Обществен договор, база за изграждане на нова, модерна държава – нещо, което досега никой политик и никоя политическа сила в последните 30 години не са правили.
Какво казва „Визия за България“?
Първо, ИЗВОДЪТ: Преходът се провали; България е на дъното на всички класации; задълбочават се неравенствата; българското население е най-застрашеното в Европа от бедност и социално изключване; жизненият стандарт на българските граждани е далеч под европейския.
Второ, СЪСТОЯНИЕТО на страната е критично: Демографската катастрофа, заедно с бедността, нарастващите неравенства и регионалните диспропорции са най-големите заплахи, пред които е изправено днес българското общество; разрушени са базисни обществени сектори и обществени отношения; икономиката се изчерпва; здравеопазването не гарантира здравето на нацията; образованието произвежда неграмотно поколение; идеологизацията на училищните програми изтриват историческата памет и кастрират националното самосъзнание на подрастващите.
Трето, в ДЪРЖАВАТА е установен порочен начин на управление, който е неефективен, несправедлив и неспособен да реализира основните принципи на демокрацията. Държавата е изключена от ключови сектори, което създава мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите, забавя растежа, потиска инициативата и генерира неравенство.
Четвърто, ОЛИГАРХИЯТА диктува политиката: Малка група с интереси държи огромна икономическа власт, която успява да създаде политическа система, от която се облагодетелства за сметка на обществото. Спойката „пари-политика“ се самовъзпроизвежда, независимо коя партия е на власт, създавайки стабилна система на паралелната държавата, дълбоко вкоренена в основите на обществено-икономическите отношения.
Пето, ДОВЕРИЕТО между народ и държава клони към нула; доверието в институциите е на дъното; разделението в обществото е критично и застрашава устойчивостта на българската нация.
На базата на тези оценки, които фигурират в докладите на ЦРУ, на Държавния департамент, на ООН, на БАН, на националната статистика и на почти всички изследователски центрове у нас, проектът „Визия за България“ казва:
Това повече не може да продължава! България има нужда от нова перспектива. Пътят, по който досега вървяхме, е грешен – той не ни води към просперитет.
Нужна е ДРУГА СИСТЕМА, заявява Нинова.
Трябва друг подход към решаване на проблемите. Необходимо е тотално преосмисляне на концепцията за икономическа, социална политика, за възмездие и справедливост, за правова държава и ред.
Нужен е нов път – връщане на държавата там, където е необходимо и възможно; налагане на социално-балансирано развитите; използване на икономическите дадености на страната така, че тя да върне своето ускорено и интензивно развитие.
Накратко - нужен е нов преход и нов обществен договор.
Документът предлага много конкретика за целите в секторните политики: транспорт, енергетика, земеделие, финансите, пазарите, интелигентните градове, образованието, сигурност и отбрана, външна политика и демография. Общата идея е създаване на нов ред, разрушаване на клиентелистките схеми, налагане на нов бизнес и инвестиционен климат, принципни промени в механизмите за взимане на управленски решения, създаване на инструменти за широко публично обсъждане с отчитане на обществетото мнение.
РЕАЛИСТИЧНО ли е това или са само мечти по нестаналото бъдеще?
Възможно ли е, след като 30 години сме вървели по грешен път, сега да кажем „
Стоп, сбъркахме, тръгваме по друга писта!“
Ако е възможно – как и с кого? Ще има ли отпор и откъде ще дойде?
Ако не е възможно – защо и какво следва?
ВЪЗМОЖНО е, ако се впрегне енергията на цялата нация, е най-простият отговор, който обаче изисква огромни ресурси: човешки, икономически, законодателни, властови. Ако изобщо нацията е жива!
Ако са останали импулси за общ градеж и общ поглед за бъдещето.
Ако има възрожденски дух, без това да звучи кухо и демоде от днешна гледна точка.
Ако всички са убедени, че можем да направим живота по-добър и
страната ни да изпълни онзи ЗАВЕТ на Левски в писмото му до Филип Тотю:
„Да работим така, че работата ни да свети и Българско да гърми най-блестящо като едничка държава в цяла Европа“. Звучи идеалистично, за някои може и да е глуповато, но е тъжно, че ние не само не сме държава за пример на Европа, както искаше Левски, но сме на опашката на Европа и вече 10 години ни подмятат като втора ръка европейци.
Ако се стреснем, че изчезваме, ако се почувстваме обидени от днешната си съдба на умиращ народ.
Ако партиите сключат някакъв тип НАЦИОНАЛЕН ДОГОВОР ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ и въпреки идеологическите си различия и личностни вражди се обединят около една цел – спасяване на българската нация.
Ако лидерите им загърбят партийното си его и се разберат поне за пет неща, от които на никаква цена няма да отстъпят –
запазване на националните богатства, подпомагане на образованите млади, рязко стимулиране на раждаемостта.
Ако 10-те милиарда лева, които генерира паралелната държава, се извадят на светло и се впрегнат в социалните системи. Тогава ще има пари и за безплатни детски градини, и за безплатен обяд в училище, и за безплатно детско здравеопазване...
Какъв да е МОДЕЛЪТ?
Нинова предлага работещият модел на Вишеградската четворка. Но не е задължително, макар че примерът на Орбан е впечатляващ. Има и други модели на страни, които са се изправяли след катастрофични бедствия и войни. Важното е да го поискаме.
Проектът "Визия за България" не може да бъде изпълнен от една партия. Той не може да бъде реализиран за един управленски мандат. Неговият хоризонт е поне три десетиления напред - толкова, за колкото съсипахме държавата си.
Ще има ли ОТПОР и откъде ще дойде?
Първо, от средите на самата БСП. Проектът „Визия за България“ е признание на днешното ръководство на БСП, че партията, която четири пъти управляваше в годините на прехода, също нови вина за провала му, за съсипването на държавата, за раждането на олигархията. Срещу Нинова ще се изправят яростните ѝ настоящи критици, повечето от които, бивши управленци, които носят персонална отговорност за грешни управленски решения, оказали се пагубни за страната.
Второ, от ГЕРБ, които естествено ще видят във „Визия за България“ заплаха за властта и за установените от нея политико-икономически отношения.
Трето, от бизнеса - от онези, за които преходът е успешен; от онези 33 339 най-богати българи, чиито доходи за 2017 година възлизат на 5.376 млрд. лева. Онези 20% от най-богатите българи, които взимат 8 пъти повече от 20-те процента от най-бедните българи със зъби и нокти ще държат статуквото.
Четвърто, от десните и от либералните кръгове, за които преходът се оказа печеливша карта.
Пето, от обезверените българи - от онези, които не вярват на никого и на нищо и които ще кажат: Досега не ни оправиха, Нинова ли ще го направи!; онези които не виждат никаква перспектива и вече са се предали.
Тогава, заслужават ли си усилията да се прави всичко това?
България има нужда от поглед отвъд мандата. Животът „от избори до избори“ се изчерпа. Трябва перспектива за устойчиво развитие на страната за 10-20-30-50 години напред.
Трябват лидери визионери с далечен хоризонт.
Проектът „Визия за България“ е само база за диалог в обществото, който е крайно наложителен. В него има неща, които могат да се случат, има и такива, които не могат.
За неговата реализация трябват:
- не само строги финансови разчети (това е най-малкото);
- трябва ново законодателство, но не реваншизъм;
- трябва нова философия за държавата, изградена на базата на обществено съгласие;
- трябват хора с ново, модерно мислене;
- трябва нестандартен подход, надпартиен;
- трябват дух, воля и стремеж за България не на опашката на Европа, а в първите редици на Европа;
- трябва глобален, стратегически поглед за развитието на света, на Европейския съюз и мястото на България в него.
Има ли го в държавата?
Има го! И в бизнеса, и в научните среди, и сред синдикатите, има го и в партиите – и в ГЕРБ, и в ДПС, и сред патриотите. Нито една от водещите днес политически формации не могат и не бива да бъдат изключени от разговора по този проект.
Напротив!
Нинова предлага форма на Пакт за съгласие в името на България. Това е тежка битка. Тя изисква къртовски труд и поемане на много удари.
Нинова хвърли ръкавицата на Прехода у нас.
Би било елементарно проектът „Визия за България“ да се принизи до обикновен партиен документ - един от многото, които „Позитано“ 20 произвежда и именно заради това на него да се гледа с насмешка, с безразличие или пренебрежение. Той може да бъде критикуван, допълван или преработван. Може от него да се роди и друга „Визия за България“.
Важното е да седнем и да решим каква България искаме – умираща, като досега, или онази на Левски - „едничка държава в цяла Европа“.
И нека това да не звучи патетично. А като грижа на давещия си, чиято съдба е в собствените му ръце.
Иначе сме обречени!
Вижте
ТУК пълния текст на "Визия за България"
http://epicenter.bg
