След вчерашната гневна реч на президента Ердоган пред съпартийците си в Трабзон, в която емоционално заяви: „Ще бъдем непоклатими във Варна, никакви отстъпки няма да правим” и в която обеща на своите, че ще уличи Европейския съюз в безвъзмездна подкрепа на терористите, като по този начин ги ползва като инструмент срещу Турция“, изгледите за успех на срещата във Варна като че ли се изпаряват.
Не че и преди това очакванията са били особено големи – и Брюксел, и Анкара предупредиха, че в Евксиноград едва ли може да се очаква някакъв пробив в обтегнатите отношения между Съюза и империята. Недоверието между Турция и ЕС е толкова голямо, отдалечаването на изповядваните ценности е толкова значимо, че едва ли нормалните отношения могат да бъдат спасени, е мнението на повечето наблюдатели.
"
Никой не си прави илюзии в Анкара за срещата във Варна и не храни надежди за задълбочаване на преговорите за членство", каза преди дни Аслъ Айдънташбаш, старши анализатор в Европейския съвет за външна политика и автор на доклада "Одит на силата в отношенията между ЕС и Турция".
Засега нивото на очакванията за успех е толкова ниско, че
за успех се приема дори самият факт на срещата, самата възможност за провеждане на диалог.
Затова е важно - какво ще бъде нивото на диалога?
Откъде ще се тръгне? Кой какво ще сложи на масата?
Ясно е, че Ердоган ще иска три неща: пари, визи и облекчени мита.
Туск и Юнкер ще искат промяна на режима в Турция и спазване на човешките права. Европа не може да приеме масовите уволнения, арести и гонения на магистрати, военни, учени, журналисти, политици и представители на гражданското общество.
Европа ще иска спиране на агресията към Кипър и Гърция, породено от желанието на Ердоган за контрол над потенциалните залежи от петрол и газ в Източното Средиземноморие,
спиране на войната в Сирия.
Борисов пък ще иска мир, стабилност и сигурност на границата ни с Турция.
Ще успеят ли да се пресекат тези сякаш взаимоизлючващи се интереси?
Ако „да“- къде и ако „не“ - какво ни очаква?
Първо, парите. Преди дни ЕК реши да бъде отпуснат втори транш от нови 3 млрд. евро по мигрантската сделка с Турция. Това съвсем не успокои Ердоган. Той заяви, че от обещаните общо 6 млрд. евро досега страната му е получила едва 850 милиона долара. Европа иска от него проекти, той пък настоява средствата да не минават през програми под контрола на ЕС, а да идват бързо кеш и да се управляват от турската администрация. Юнкер и Туск нямат правомощия да приемат това.
Все пак тук е възможно да се направи компромис и двамата да се съгласят Брюксел да отпусне спешно поне още 1 милиард долара, за да „откупи“ Европа своята сигурност и да не се повтори бежанското цунами от 2016 година. Точно по тази тема Ердоган се е подготвил да покаже на света именно от Варна как се издържат три милиона и половина бежанци в лагери, където вече са се родили и 200 000 бебета!
Сигурно е, че ще бъде постигната договорка Споразумението от 2016-а да се спазва, ЕС да изплати в обозримо бъдеще остатъка от първия транш и занапред да плаща на етапи трите милиарда евро от втория транш. Европейската сметна палата като външен одитор на ЕС ясно посочи в последния си доклад, че финансовата политика в подкрепа на Турция е била огромна грешка със сериозни последствия. В периода 2007 – 2020 г. са одобрени 9 млрд. евро, които не са обвързани в достатъчна степен с определени условия, твърди Европейската сметна палата. Въпреки това, Европа няма друг изход - ще плаща на Ердоган, за да държи бежанците далеч от границите ѝ.
Второ, визите. Анкара представи преди месец позицията си относно изискванията на ЕС да бъде коригиран антитерористичният закон така, че да се приближи до европейските стандарти. В Брюксел все още няма изградена позиция, тъй като през април се очаква оценка за напредъка на сближаването на Турция с ЕС. Туск и Юнкер и по този въпрос няма да могат да дадат отговор на турския президент.
Едно обаче е ясно, няма да има визи за турските граждани, докато не се спазват правата и свободите в Турция. А европейските премиери са единни в оценката си за нивото на „демокрация“ в южната ни съседка.
Трето, облекчение на митата. По този въпрос „Хюриет“ дава най-точния отговор: "
Юнкер и Туск не могат да дават никакви обещания от името на 28-те страни членки по въпроса за митническия съюз,тъй като Анкара първо трябва да убеди германския канцлер Ангела Меркел да започне такива преговори. Германия изпраща някои позитивни сигнали, но със сигурност очаква Анкара да предприеме определени стъпки за върховенството на закона."
Разширяването на митническия съюз е проблем и за България, защото това означава вдигане на ембаргото за преминаване на турските тирове през България за Европа, което ще е в ущърб на българските транспортни фирми.
Като теглим чертата, се вижда, че
представителите на ЕС на срещата във Варна имат много малко поле за маневри срещу агресивните искания на Ердоган. Има опасност Туск и Юнкер да изпаднат в позицията на отбраняващи се. Ако много се огънат и приемат „диктата“ на Турция, ще получат сериозни упреци и това ще рефлектира върху нагласите на хората в някои страни-членки, на проевропейската им ориентация към ценностната система и демократични принципи.
Евентуалната „мека“ позиция на Туск и Юнкер пред „диктатора“ ще се възприеме и зле от демократичните среди в самата Турция, които очакват от Брюксел „наказателни мерки“ спрямо режима на Ердоган.
Как Туск и Юнкер могат да се противопоставят на агресивния Ердоган?
Засега като че ли нямат механизми.
Дипломацията ще се изразява в степента на надлъгването за цената на копромиса, постигането на максимална взаимна изгода – икономическа за Турция, стратегическа в сигурността – за Европа.
И тук много важна е ролята на Борисов. Не само като домакин, но и като медиатор на срещата.
Българският премиер се ползва с доверието и на двете страни. Той трябва да играе в отбора на Туск и Юнкер, но той е единственият европейски лидер, който се обръща към Ердоган на малкото му име - Тайпи, а пък той го нарича „моят приятел Бойко“.
Задачата на Борисов никак не е лесна. Той не трябва да допусне нито за миг да се появи сянка, че е проводник на турската неосманистка политика, да отстоява изискванията за демокрация, които ЕС предявява към режима на Ердоган, и в
същото време на осигури такъв режим на отношенията, че турският президент да получи европейските пари, за да бъде мирно и тихо на българо-турската граница. Досега премиерът умело играеше между двата лагера и получаваше това, което искаше - сигурност. Затова и се съгласи да бъде организатор и домакин на този политически формат.
В това отношение много важна ще е двустранната среща Борисов -Ердоган, която ще предшества основния дебат. В този диалог на четири очи Борисов може да се опита да смекчи гневния тон на Ердоган, за да може последвалият разговор да бъде на еднакви висоти.
Не се ли случи това, има ли тропане по масата, сочена ли ще бъде Европа като „развъдник на терористи срещу Анкара“, нощта в Евксиноград ще бъде тежка и непредсказуема, а задача на Борисов - непосилна за изпълнение.
В цялата тази напрегната ситуация Борисов е поставен в двойно менгеме.
От една страна – между Брюксел и Анкара, където балансът ще бъде висш пилотаж.
От друга между патриотичните настроения в България и „душевните" аспирации на Ердоган, които чертаят завоевателни линии и точно преди срещата се обостриха отново.
На всичкото отгоре срещата във Варна се провежда на знакова за България дата, Деня на Тракия, когато отдаваме почит пред героите на Одринската епопея и скланяме глава пред трагедията на тракийските бежанци, наричана от мнозина историци геноцид.
Президентът Радев и БСП ще се потопят в драматичното историческо минало, чиито травми и днес носят хиляди българи и това ще има своя обществен ефект.
В същото време Борисов ще вечеря с наследника на онази империя, която е нанесла тези травми. Това също ще породи ефект.
Борисов трябва да отчита всичко това.
История срещу бъдеще.
Минали травми срещу също такива възможни в бъдеще.
Почит срещу сигурност.
Какви ще са последиците от тази рискована игра, предстои да видим.
Ясно е едно – от тази среща или всички ще загубят, ако разумът отлети, или всички ще спечелят, ако мисълта на мира и сигурността е водеща.
Кой колко ще отстъпи, кой какъв компромис ще направи, ще се реши в късните часове на този, както се вижда от сутринта, драматичен ден.
http://epicenter.bg
