Може ли България да играе посредническа роля между Брюксел и Анкара за нормализиране на отношенията между ЕС и Турция? Каква е мисията на Борисов в играта между големите – на мост, на посредник, на преносител на послания, или на медиатор?
На тези въпроси ще търсим и отговор, и потвърждение на изводите след еднодневната визита на българския министър-председател в съседна Турция и прегръдките, с които го посрещнаха и изпратиха президентът Ердоган и премиерът Йълдъръм.
Няма съмнение, че визитата е знакова - подчертаха го и двете страни. Тя се случва само няколко дни след също така знаковите срещи на Бойко Борисов с френския президент Еманюел Макрон и канцлера на Германия Ангела Меркел. Дори и най-големите критици на Борисов няма как да не отчетат, че тези дипломатически совалки издигат престижа на България. Въпросът след тях винаги е - какво печелим ние от това.
Какво поиска Ердоган от Борисов и какво получи България?
Час и половина, вместо предвидените 35 минути, е продължила срещата между Борисов и Ердоган. Тя бе включена в последния момент в програмата на посещението, което всъщност е по покана на премиера Йълдъръм. До последния момент е уточнявано дали Борисов да поздрави с „Махраба, аскер“ представителната военна част, която го посрещна в Анкара, както и да чуе на български от колегата си Йълдъръм: „Честит рожден ден, Бойко“.
Ердоган го посреща в Белия дворец. Показва му част от разкоша на сградата. Знаково!
Водят разговор на четири очи. Знаково! В залата редом с тях са били само Вежди Рашидов и преводачката на турската страна.
Не са били допуснати дори и протоколните фотографи.
(По настояване на Рашидов ги извикват едва след приключване на разговорите).
Сервирали им турско кафе и вода. За Борисов – без захар. За Ердоган – с малко шекер.
В началото разговорът бил напрегнат. "Ердоган започна много студено", признава Рашидов. Президентът надълго и нашироко обяснил, че е дошъл на власт с демократични избори, че не той се е опитвал да прави държавен преврат, че срещу него са стреляли, че е направил референдума именно, за да изпита волята на народа. И след всичко това - получил упреците на Европа, че е „диктатор“, което той не може да приеме.
В дух на откровение президентът разказал, че Турция се раздирана от противоречия, че страната фактически е в състояние на гражданска война, че народът е подложен на непрекъснати терористични атаки, че положениието в страната е влошено и заради ситуацията в Близкия Изток.
„Вие нямате тези проблеми, вие не знаете какво изпитание за икономиката и за данъкоплатците е да се издържат 3 милиона бежанци на границата със Сирия“, заявил Ердоган на Борисов и подчертал, че мълчанието на ЕС по време на опита за преврат дълбоко го е огорчило.
"Исках да чуя малко повече от кухнята какво се прави в Сирия. Те водят там война, кой какъв герой е в тази война. С Ердоган не сме коментирали теми, които могат да ни развалят настроението", призна по-късно Борисов.
Оценявайки положително факта, че България единствена в ЕС е проявила съпричастност към Анкара по време на опита за преврат в Турция,
Ердоган все пак не спестил упреците си, че Борисов е допуснал националистите във властта. Гневът му по повод грубото и „антиевропейско“ поведение на Валери Симеонов на границата по време на изборите бил толкова видим, че накарал Борисов да се извини за постъпката на коалиционния си партньор, когото направи вицепремиер.
За да омекоти тежките нотки в разговора, Вежди Рашидов подчертал, че партньорството с националистите е бил единственият начин да се състави правителство в България. И че Борисов има нужда от подкрепа в това отношение така, както Ердоган има нужда от подкрепа в Брюксел.
Борисов не подминал темата „ДОСТ“, подчертавайки, че тази партия не се приема у нас положително от по-голяма част от обществото и особено критично е поведението на турския посланик Гьокче, който с действията си директно се намесил в изборния процес у нас. Ердоган дал да се разбере, че е разочарован от ДОСТ, а отсъствието на посланик Гьокче от срещите и разговорите е знак. А ние можем да го тълкуваме като знак за свалено доверие от дипломата.
Вероятно Гьокче няма да бъде демонстративно отзован, но няма да получи втори мандат след септември, когато изтича престоят му.
Мимиходом турският президент не скрил и негативното си отношение към ДПС и Ахмед Доган, признавайки, че
създаването на ДОСТ е именнно с цел да се намали влиянието на Движението в България.
И двамата държавници били достатъчно откровени, за да засегнат тези щекотливи теми в двустранните отношения и след като те били изговорени, напрежението в разговора спаднало.
Разговорът бил прям и пряк. Без дипломатически условности.
„
С президента Ердоган се опитахме да се концентрираме върху това, което може да изградим. Теми, които биха ни влошили настроението, се стараехме и двамата да не ги слагаме в дневния ред," заяви след срещата Борисов.
И наистина, на масата не са били поставени нито проблема за изгонените от София шестима политически бежанци и тяхната съдба, нито въпроса за посещението на президента на Иракски Кюрдистан у нас, нито за арестуваните в Турция журналисти, нито за денонсираната от служебното правителство спогодба, след което бяха спрени заплатите от Турция на имамите у нас. Желанието и на двете страни да коментират само теми, които може да ги сближават, е знак колко е труден диалогът и колко опънати са нервите на политиците. За София най-важно в момента е запазване на добросъседските отношения, чиято най-важна задача е опазване на границата ни - нещо, което Борисов подчертава непрекъснато.
Исканията на турската страна са също значими - по време на българското европредседателство да бъде решен въпроса с евровизите за турските граждани, както и да бъдат затворени глави от преговорите между ЕС и Турция. Тук Борисов много внимателно обяснил, че не можем да обещаем на никого членство в ЕС, и че трябва да се направят стъпки и от двете страни, за да се нормализират отношенията между Брюксел и Анкара. Българският премиер бяга от определението, че е "глашатай" на Ердоган, което му лепнаха след срещата през 2016-а. И все пак, дипломатично дал да се разбере, че „ще направи каквото е необходимо“, за да се тушира това напрежение. Което всъщност Анкара иска да чуе. И което показва, че в "Белия дворец" оценяват влиянието му в ЕС.
От България е поискано още по време на европредседателството ни да се изпълни изцяло споразумението за бежанците омежду ЕС и Турция от март 2016-а.
Борисов и за това не е дал утвърдителен отговор, не само защото няма такива провомощия, а защото неизпълнените ангажименти на Турция блокират този процес. И тук Борисов се опитал да намерил изход -- България може да сключи двустранно споразумение за реадмисия с Турция, ако южната ни съседка не успее да сключи такова с ЕС.
„
Ако Европейският съюз се забави с подписването на споразумението за реадмисия, ние искаме да си подпишем. Към момента няма натиск към българската граница и това се дължи на споразумението, което бе подписано между Турция и България. Усилията, които положи Турция, са похвални, защото така бежанският поток бе задържан далече от границите и опазихме границата, която е не само граница на България, но е и външна граница на Европа", бяха думите на Борисов след срещата. Въпросът е, че с тези споразумения в момента има някакъв хаос и не се знае кое точно е в сила в момента.
Независимо от чиновническия хаос, с този разговор България си осигурява спокойствие на границата, а пък Турция знае, че Борисов ще предаде на когото трябва легналите на сърцето на Ердоган обиди от европейските лидери. Така Борисов влиза в ролята на медиатор - не на посредник или на мост, а на медиатор в обтегнатите отношения между Брюксел и Атина. Което все пак, без съмнение, е от значение и за нас.
Някои анализатори подчертават, че разграничението, което Ердоган направи между ЕС и България, е недопустимо за нас като страна членка на Съюза.
В случая Борисов играе по тънък лед, защото хем трябва да демонстрира лоялност към ЕС, хем трябва да поддържа добросъседски отношения с Турция, от които зависи и спокойствието и сигурността у нас. Затова той бе особено обран в изявленията си след срещите и дискретен в обобщенията. Защото и в ЕС има нюанси по отношение на Турция. Германия все още не е казала твърдо: „Ние сме против членството“, за разлика от Австрия, която е твърдо против. А пък Жан-Клод Юнкер заяви, че този, който блокира и спира процеса за членството на Турция в ЕС, е самата Анкара, а не Брюксел.
Доколко Борисов ще изиграе докрай ролята на дипломата на ЕС – предстои да видим.
Знакови подаръци
Визитита бе насрочена от турската страна за датата, на която е рождения ден на Борисов. Не случайно!
Ердоган подарил на българския премиер уникална ловна пушка със златен обков, инскрустирана със скъпоценни камъни.
Йълдъръм се отчел с пълно ловно снаряжение – костюм и раница с всички необходими такъми за хобито на премиера. Също не случайно!
Вечерята ифтар, в чест на свещения месец Разаман, всъщност била в чест на рождения ден на Борисов. Маса за 20 човека с торта за високия гост, разразяна от двамата премиери. Също знаково!
Практически резултати
Няма подписани споразумения между двете страни в резултат на тази визита. Нито за изговорените газови проекти, нито за нови инвестиции, нито дори за реализацията на проекта „Горда Арда“, за който Турция толкова много настоява. Предложението на Борисов да получаваме азерски газ през Турция и Гърция тепърва ще се обсъжда от експертите. Ако успее да убеди Анкара да ни продава газ – ще е историческо постижение.
Засега играта на Борисов между Анкара и Брюксел дава резултати в областта на сигурността и дипломацията. От нас зависи как можем да извлечем и икономически дивиденти
http://epicenter.bg
