ГЕРБ влезе в спирала от грешки, които създават предпоставки за нестабилност. Създава се усещането, че управлението няма посока, няма идея, няма импулс, няма кауза - не строи магистрали, не реже ленти, не налага възмездие, не обединява
- Цветан Цветанов разбира от апартаменти, а не от самолети.
- Eдинствената допирна точка на Цветанов с авиацията е, че говори на автопилот.
- С премиера Борисов си говорихме как да предотвратим войната между институциите, която някои политици от ГEРБ се опитват да разпалят.
- Твърденията и действията на министър-председателя Борисов все по-често си противоречат с тези на Цветанов.
- Оценявам усилията на Борисов за държавнически подход и се надявам неговата партия да възприеме неговия подход.
- Комисията „Грипен“ (б.р. създадена по идея на Цветанов) е опит българският парламент да се превърне в постоянен трибунал за политическо въздействие.
- Този парламент не произвежда закони, а скандали.
Със седем изречения само президентът Радев направи най-сериозната си вътрешно-политическа крачка – разби на пух и прах „единството“ на ГЕРБ и вби дълбок клин между Борисов и Цветанов. За първи път откакто партия ГЕРБ е създадена някой си позволява от такова високо място да заяви, че в тази партия не си играят на доброто и лошото ченге, а че наистина има добро и лошо ченге. И че Радев залага на доброто ченге.
Какво ни казва Румен Радев с тези седем изречения, изречени на входа на съдебната зала, където той е призован като свидетел по делото срещу бившия военен министър Николай Ненчев?
Първо - темата „Цветанов със шестте апартамента“ не е затворена страница за българската политика, когато става дума за почтеност. Радев много ловко върна топката на Цветанов, който си позволи абсолютно неаргументирано да обвини президента в „корупция“ във връзка с избора за нов изтребител. Извънредната неделна пресконференция на председателя на ПГ на ГЕРБ може да се окаже ключова за вътрешната политика и за ГЕРБ по-специално, защото на нея за първи път парламентарен лидер стартира атака срещу държавния глава, не на базата на факти. Това бе крайно непремерен ход от страна на ГЕРБ, който като бумеранг им се върна. От този момент започна да се говори за война между управляващите и президента, а ГЕРБ влязоха в тежък обяснителен режим. Ръководството на партията не прецени, че всяка битка с Радев ще е загубена за тях. Още повече, ако някой си помисли дори и за миг да свързва Радев с корупция, при положение, че цялата държава е обрасла в корупционни практики и ГЕРБ не може да се справи с това. В ГЕРБ не осъзнават, че Радев не е от котилото политици, които преходът роди, и диалогът с него не е като диалогът помежду им – да се замерят един друг с обвинения, никой за нищо да не отговаря, да се снишават и керванът да си върви. Радев е замесен от друго тесто. В Радев говори държавника. Той е опериран от политически страсти и партизански игри. Той може да прави грешки от неопитност в новото му амплоа, но Радев мисли от камбанарията на държавата. И това го виждаме във всеки негов ход. Грешката на Цветанов от неделя ще има дълбоки последици за ГЕРБ.
Второ – лобирането на Цветанов за Ф-16 не е продиктувано от експертиза, а от приказки на „автопилот“, зад които прозират чужди интереси, намеква президентът. А това вече е сериозно. Цветанов наистина си позволи в няколко интервюта да заеме публично страната на щатските Ф-16 за избор на истребител – нещо, което политик от неговия ранг не може да прави. За никого не е тайна, че в ГЕРБ именно Цветанов поддържа връзките с високопоставените среди зад океана. Това му създава с основание самочувствие, но големият политик е голям, когато умее да запазва дистанция от връзките си и да не дава повод за съмения в лобизъм в ущърб на националните интереси.
Трето – среди от управляващата партия правят опити за разпалване на война между институциите, казва право в очи президентът. Кои са тези „среди“? Единствените, които могат да си позволят този „лукс“, са Цветанов с неговата парламентарна група и Борисов с неговата изпълнителна власт. На вчерашната си среща с премиера президентът е поставил този въпрос, което означава, че огнището на войната не е правителството, а парламентът, където е властта на Цветанов. Борисов не се е противопоставил на тези твърдения на Радев (към момента няма информация за това) .Това пък ни навежда на мисълта, че премиерът вероятно е недоволен от случилото се и не споделя поведението на Цветанов. Фактът, че премиерът е поискал извънредна среща с президента, означава, че Борисов наистина е притеснен от ескалациата на напрежението в триъгълника на властта. Дали е влязъл само в ролята си на доброто ченге или наистина не играе театър – времето ще покаже. Дали Борисов се е разграничил от действията на заместника си, както се разграничи пред Ердоган от действията на вицепремиера си – много скоро ще стане ясно. След тази среща излезе протоколно прескомюнике от президентския пресцентър, което намекваше, че разговорът е бил в обяснителен режим. Нямаше изявления от Борисов, каквито винаги досега има, нямаше обяснения във Фейсбук, нямаше възторг от срещата. Единственият източник на информация за това рандеву на четири очи са думите на Радев. А те говорят за видим разнобой между Борисов и Цветанов, който Радев умело изтъква на преден план.
Четвърто - твърденията и действията на министър-председателя Борисов все по-често си противоречат с тези на Цветанов. Тук президентът се цели направо в десятката. Как да го коментираме? Или Борисов не знае какво прави Цветанов, или Цветанов прави всичко, съгласувано с Борисов, а премиерът сега се прави на ударен. Цветанов заяви, че всички действия, които е предприел от неделя насам, са с одобрението на премиера. Би било опасно, ако си помислим нещо друго. Тогава излиза, че Борисов тъче на няколко стана. От една страна заедно с Цветанов са предприели атаката срещу президента, от друга – сега се опитва да се разграничи от тях. Борисов или спасява себе си, или предава Цветанов. И в двата случая обаче става въпрос за криза. Криза в управлението, криза в партията. Защото в Брюксел Борисов декларира решението си за започване на преговори за закупуване на шведски изтребители, а от Цветанов се чуха намеци за корупционни практики на „най-високо ниво“ с препратки към президента Радев и страната-производител на изтребителите - Швеция. Независимо дали това е ловка маневра или реално разминаване, в обществото настъпи объркване и съмнение в последователността, възможността за взимане на решения и единството на управлявата формация.
Пето - президентът подчертава, че оценява държавническия подход на Борисов и се надява парламентарната група на ГЕРБ да го последва. Радев недвусмислено показва на обществото, че парламентарната група на ГЕРБ е на Цветанов, който, по думите му не демонстрира „държавнически подход“ и призовава Борисов да си „отвоюва“ групата. Отдавна се знае, че групата в парламента и партията ГЕРБ са фактически на Цветанов. В това няма нищо лошо – открай време Цветанов демонстрира завидни организационни качества, изключителна работоспособност и партийна пристрастеност. Без него партия ГЕРБ настина не би могла да функционира така монолитно, както е в действителност. Правейки обаче разграниченето между Борисов и заместника му, Радев посочва, че тази група е изградена по образ и подобие на Цветанов с подход, различен от „държавническия“. Оттук нататък Борисов да му мисли.
Шесто - ясно е, че комисията „Грипен“ бе създадена като орган за постояннодействаща атака срещу държавния глава, защото тя се конструира именно след обвиненията на Цветанов срещу Радев. Тя бе гласувана на пожар в парламента и създаде усещането за предстояща „разправа“ с президента. Това бе също грешка на ГЕРБ, защото всички действия на властта по модернизацията на Българската армия са по тяхно време. Каквото и да е правил Румен Радев като шеф на ВВС, каквито и оценки и доклади да е изготвял, те са били предоставяни на правителствата, оглавявани от Борисов. Така в крайна сметка може да се окаже, че комисията „Грипен“ ще разследва управленията на Борисов в частта им за армията и ВВС.
Седмо - президентът не се притесни да подчертае, че този парламент не произвежда закони, а скандали, което е факт, но изречен от неговите уста, носи силно негативна окраска. Последното социологическо изследване показа критично ниските стойности на доверие след първите два месеца на 44-ото Народно събрание – само 15% одобрение! Можем да си представим какво ще бъде „одобрението“ в края на мандата му след тази канонада от агресия и омраза, която се излива от парламентарната трибуна и ниското КПД на депутатите.
Рекапитулацията
ГЕРБ ще загубят в този директен конфликт с Радев. Със сигурност Борисов съзнава това и прави опити да минимизира последствията.
С атаките си срещу държавния глава, които носят политическа окраска, управляващите рискуват да го превърнат в център на недоволните от властта от всички възможни цветове, посоки, лобита, групи.
Освен това публичните говорители на ГЕРБ са много слаби и допълнително влошават ситуацията, дори да се приеме, че позицията на Радев около закупуването на самолетите може да е уязвима.
Просто "авиаторът" Радев говори от пиедестала на знаещия експерт, а те говорят само, за да го ударят. Това е загубена битка за ГЕРБ. Няма как правителство, което носи отговорност за бюджет и управление на държавата, да спечели война с високорейтингов президент, и то в началото на мандата. Досега ГЕРБ си мислеха, че са безалтернативни. Радев им показа, че вече не са сами на политическия терен. С всеки изминат ден той им демонстрира, че в негово лице ще имат сериозен и компетентен опонент.
ГЕРБ влезе в спирала от грешки, които създават предпоставки за нестабилност. Създава се усещането, че управлението няма посока, няма идея, няма импулс, няма кауза - не строи магистрали, не реже ленти, не налага възмездие, не обединява.
С политическия си нюх и управленска енергичност Борисов трябва да предприеме бързи действия, за да стабилизира властта и третия си мандат.
epicenter.bg
