Първа визита в Москва.
Първо гостуване в Кремъл
Първа среща с Путин след 9-годишна раздяла
Разговори в рамките на близо два часа.
Пресконференция с продължителност 27 минути.
Цел на визитата
Борисов да получи политическата воля на руския президент за вкарването на 15.75 млрд. куб.м. годишно руски газ в хъба "Балкан" през отклонение на "Турски поток" за българска територия, който да продаваме, а не да транзитираме, каквито са вижданията на руснаците. Това би дало възможност на България да възвърне ролята си на газоразпределителен фактор на Балканите.
Делегациите
Българската делегация, съпровождаща премиера, бе внушителна - петима министри, вкл. вицепремиер: Томислав Дончев, Влади Горанов, Теменужка Петкова, Николина Ангелкова, Боил Банов. Към нея бе включен и шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Отсътвието на външния министър Екатерина Захараиева се оценява като умишлено "скриване", заради неспиращото ѝ антируско и антипутинско говорене.
От руска страна в разговорите участваха: Антон Силуанов - първи вицепремиер и министър на финансите, Денис Мантуров - министър на промишлеността и търговията, Александър Новак - министър на енергетиката, Владимир Медински - министър на културата, Александър Грушко - зам. министър на външните работи, отговарящ за Европа, Юрий Ушаков - помощник на президента, Александър Сафонов - председател на агенцията по туризма.
Както и шефовете на "Газпром" и на "Лукойл" Алексей Милер и Вагит Алекперов.
Срещата
Според Путин тя е била "открита и съдържателна“.
Според Борисов разговорът бил "прагматичен и полезен".
Резултатът
1. Русия заяви готовност за реализация на проекта на АЕЦ "Белене", ако България вземе решение на пазарна основа. Но и без тази среща е ясно, че АЕЦ "Белене" ще се строи от руснаците, защото проектът е техен, независимо какъв ще е инвеститорът.
2. "Турски поток" ще се зауства на българската граница. Това обаче стана известно още на 26 май, когато Турция и "Газпром" подписаха договор за строежа на сухопътната част на "Турски поток" и тогава се разбра, че той ще стига до България, а не до Гърция, заради влошените отношения между Атина и Анкара.
3. Не са постигнати договорки за доставка на руски газ за България през "Турски поток". Това бе огромната изненада, която ни я сервира говорителят на президента Дмитрий Песков, тъй като Путин бе обран в изявлението си. "Комерсант" написа, че "Турски поток" ще премине през България. Песков уточнява - това е вариант, но нищо не е решено, нищо не е уточнено.
4. Постигнато е съгласие за съхраняването на военните ни паметници на българска земя. Без конкретна договореност.
Никакви документи не са подписвани.
Борисов отиде при Путин с един-единствен проект, за който получи обтекаем отговор: "
Въпросът за транспортирането на газ от "Турски поток" в Европа през България се разработва в практически план с Турция и България". И още: "
Въпросът за обемите на транзитния газ през България трябва да бъде обвързан с обема на доставките за цяла Европа".
Нито дума за хъба "Балкан"!
Нито дума за това, че ние искаме да продаваме руски газ през "Турски поток", а не да транзитираме.
Ние чакаме Путин да ни каже за "количествата газ", той ни отвръща с "въпрос...".
България не представи стратегия за цялостното развитие на руско-българските отношения в контекста на новото в контактите между ЕС и Москва. А Русия това очаква. Тя иска от нас да види какво ще е отношението ни към нея оттук нататък, след като в последните 5-6 години се държахме към нея като "ястреби". Тя иска да види, че сме осмислили грешката си; иска да е сигурна, че миналото няма да се повтори. Иска да вярва на някого у нас, че Русия ще получи това отношение, което заслужава. И което Европа вече ѝ засвидетелства. Въпреки санкциите, въпреки нашите евроатлантически обвързаности, които тя приема. Проект като хъба "Балкан" е много малък за размаха на газовото и геостратегическото ѝ влияние. С него и без него Москва пак държи кранчето на синьото гориво към Европа.
Срещу искането ни това кранче да се врътне и за нас, ние не предложихме нищо в ответ.
Българските министри не се срещнаха с реципрочните си колеги в Москва с изключение на Ангелкова и Банов, които проведоха бланкетен разговор с руския министър на културата Медински.
Нито един от министрите не коментира визитата пред медиите.
Пресконференцията
В малката зала за пресконференции на Кремъл Борисов и Путин влязоха с енергични крачки. Застанаха пред микрофоните.
Борисов - видимо притеснен.
Путин - с ледено спокойствие.
Първи взима думата домакинът. Чете от предварително подготвен текст. Първо казва за АЕЦ "Белене" и после минава на руските паметници у нас. Хъбът е пропуснат.
Нито веднъж не спомена името на Борисов, използваше дистанцираното и протоколно "премиер-министърът". Нито веднъж не показа свойско или приятелско отношение. Първите целувки бяха след като Борисов просто го награби в прегръдката си.
Борисов започна изложението си енергично, влизайки почти на бегом в енергийната тема,обяснявайки като скоропоговорка за "българската публика" всичко, което е в съзнанието му за България като газоразпределителен център на Балканите.
Нямаше лист пред себе си. Използваше натрупаното в главата си.
Путин се втрещи от този енергиен словесен поток.
Погледът в очите му се променяше от негативен през пренебрежителен до безразличен.
Борисов ръкомахаше с ръце, отверме навреме с тялото си се наклоняваше към Путин, за да покаже колко са близки, използваше дори израза "колегата Путин".
Сините очи на Путин го стрелваха, но в тях нямаше никаква емоция. Никаква съпричасност към това, което говори и което иска да покаже гостът му.
Борисов започна да се извинява за спирането на "Южен поток", кършейки ръце;
да се оправдава с Брюксел за това решение;
да благодари за 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй;
да обещава, че сме си научили урока за "Белене";
да търси снизхождение в силата на големия, който трябва да прости.
Путин го гледаше със стъклен поглед, бърчеше чело, измерваше го изпод вежди... И го закова: "
Приказките за по-големия ме смущават, защото по-големия обикновено го подтикват да плати сметката". И обяви, че "сметката" за спирането на "Южен поток" са 800 млн. евро загуби за руската страна. Борисовнесаза, че загубите на България са не по-малки и че не сме получи никакви компенсации за своето послушание.
За да покаже, колко сме зависими от Москва, Путин припомни на Борисов, че 9% от БВП на България идва от дейността на "Лукойл".
Борисов пусна това покрай ушите си.
И се оплака, че хем сме били най-лоялната страна на ЕС, хем са ни подминали всички газопроводи.
Путин го погледна съжалително.
Борисов се оправда, че ние сме били "принципни", но това звучеше по-скоро като признанието "май излязохме глупави", защото точно тогава "ни се влошиха отношенията с Русия".
Това не стопли сърцето на Путин.
Напротив. Каза ни в лицето, че на едни от ЕС разрешават да правят бизнес с Русия, да подписват за газопроводи, а на България - не. "Тя по-лоша страна ли е?", попита Путин и това звучеше като шамар за всички български управници, които в тези години не защитиха националния интерес така, както го правят силните държави в ЕС.
В тази поза на слаб ученик пред Путин стоеше премиерът на държава, която председателства в момента Съвета на ЕС. Премиер, който търси да стъпи на здрава почва в отношенията ни с Русия.
Но миналото, а не бъдещето бе в очите на Путин.
Въпреки това Борисов не се предаваше - надяваше, че с характерното си свободно държане, с което сваля всякакви бариери, ще смили и Путин.
Не се получи така, както искаше.
Все пак, с познатото руско великодушие към малките, които са сгрешили, Путин отвори пред Борисов вратата.
"Турски поток" ще мине през България, но еспертите смятат, че е рано да се говори за затопляна на отношенията" , както коментира авторитетният РБК.
Защото доверието трудно се възстановява. Братските чувства вече ги няма. Има студена икономическа пресметливост.
И България има да извърви много път, докато се върне на онази права, в която Путин ни гледаше с уважение.
Руската преса се отнесе благосклонно към Борисов. Оцени посещението му като прелом в отношенията ни с Русия. Това е неслучаен знак.
Оттук-нататък трябва да оправдаем доверието, дадено в аванс.
http://epicenter.bg
