Агресията в единия полюс ще роди агресия и в другия полюс.Доган не иска това. Карадайъ предупреждава именно за това.Турция пък чака точно това. За да активира отново Местан. Нима това не се вижда от политиците!
Последната публична поява на почетния председател на ДПС Ахмед Доган бе на националната конференция на ДПС, свикана на 24 април 2016 година в НДК, три години след като в същата зала на 19 януари 2013 година Октай Енимехмедов се опита да го застреля.
Почти веднага след преживения кошмар Доган написа: "ДПС няма друг шанс, освен да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство. Тъкмо затова, когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля да наложим Заедността като начин на живот на Балканите. Силно съм притеснен, че от гледна точка на враждебното отношение към различието и другостта Балканите, с типичните си балканизми, са на път да се ситуират в една геополитическа полоса с Близкия изток, образувайки два полюса на етнорелигиозна непоносимост и взаимно отрицание. Това е изключително тревожна и опасна тенденция. Защото, каквото се случва в единия полюс, е въпрос на време да се повтори в другия... Не трябва да допуснем подобен развой на събитията!"
Думите му важат и днес със същата сила.
Последната публична реч на Ахмед Доган бе на 17 декемви 2015 година пред елита на партията, след която последва отстраняването на Местан.
Тогава, разтревожен от възможността за намеса на Турция във вътрешните дела на България (което се случи само след две години), Доган заяви: "Ами ако пламне пожар, какво правим?! Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам!.. Новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. България се намира в разкрачен стоеж – от една страна желанието на Турция и Русия да намерят мястото си в новия светомен ред и неяснотата на ЕС по отношение на идентичността си и какво иска... И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция..."
Изказването на Доган предизвика шок. Не само заради безспорния му авторитет в средите на ДПС и влиянието, което има в политическия живот на страната. Една негова дума може да промени политиката на Движението. Един негов жест може да отключи процеси с дългосрочен ефект. Тези, които в България се занимават сериозно с политика и държавност, знаят това. И не си играят на тази струна.
Независимо на кого се харесва и кого не, възможостите за влияние на ДПС върху всяко управление у нас не са за подценяване. Напротив!
Една промяна в ориентацията на тази добре организираната политическа сила е от голямо значение за стабилността и мира в страната.
В този постулат няма промяна вече 28 години.
Доган знае силата, която държи. И никога не е злоупотребявал с нея. Нещо повече - още в края на второто хилядолетие препозицонира ДПС на евроатлантическата писта, далеч преди партии, които днес заспиват с ЕС и се събуждат с НАТО, да са си помисляли за това.
Когато Доган обяви, че се оттегля от публичната политика, го направи след дълбока преоценка на своето присъствие в политиката и ефекта от сенките, митовете и заслугите му.
И оттогава неотклонно и неизменно следва решението си -
въпреки опитите да го предизвикат да се върне;
въпреки желанието на част от ръководството на партията да го накара поне за миг да се появи сред електората;
въпреки първоначалните опасения дали Движението ще се справи с трудностите без неговото присъствие на публичнапа сцена;
въпреки болезненото чувство за липса на контакти с избирателите, които обича.
В нито един момент, дори и в най-критичните за ДПС през последните 4 години, Доган и за миг не си е помислял да напусне избрания от него терен да наблюдава и анализира отстрани.
За него публичната политика, оперативната политика, е затворена страница.
И никога оттогава не е правил заявка в обратната посока.
Дори, когато трябваше да отстрани спешно Местан, той го направи с вътрешните партийни механизми, а не с публичния политически интрументариум."Всички знаете, че съм наблюдател по дефиниция, но явно твърде насериозно съм се приел като пасивен съзерцател. Но това не означава, че ще се върна в политиката!", заяви го пред актива на ДПС в онази драматична предколедна среща, когато краката на Местан са се подкосили, чувайки тези думи.
И няма промяна в позицията му.
Затова са толкова смешни ширещите се твърдения, че "Доган се връща в политика", казани без никаква доза на достоверност, но пък разпространявани със скоростта на мълния. А коментарите и граденето на сценарии върху този фалшификат показват трагично ниското нивото на политическото мислене у нас. В това отношение сравнението на българската политика с чалга само ни показва, че 28 години след прехода присъствието на доморасляците на обществената сцена е нашата прокоба.
Но все пак има един важен въпрос.
И той е, че въпреки оттеглянето си в един затворен свят, "пасивният съзерцател" Ахмед Доган активно следи, изучава и анализира балканската, европейската и световната политика, пречупвайки я през погледа си на български политик.
Още преди четири години, именно на базата на своите наблюдения и анализи, Доган прогнозира:
че икономическата и финансовата криза ще се развие като "политическа криза в планетарен мащаб";
че еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с доминацията на САЩ и в него все по-голяма роля ще има Русия;
че ЕС не знае какво да прави с евроидеята и евростратегията за интеграция, когато те се провалят;
че ЕС няма мотивация за запазването си;
че в Брюксел всичко се прави инерциално;
че там нямат необходимия властови и инвестиционен ресурс за развитието на Съюза;
че Китай е сила, за която още не сме отворили очите си и
че Русия ще направи всичко възможно да продължи налагането си на световната сцена, ако е необходимо дори силово.
И че ние не сме готови за този нов свят с неговите предизвикателства.
Днес сме свидетели на сбъднатите пророчества на Доган. И няма никакво значение как това ще се приеме от критиците му или какво ще напишат във фейсбук под името му. Просто фактите са такива.
Затова можем да кажем, че Доган никога не е излизал от политиката. От Голямата политика, а не тази, която се въргаля по жълтите павета. Онази политика, в която доморасляците не ги допускат. Там, където България е малка точка на Голяма карта. Именно заради това той предупреждава... Пък който иска, да чете.
Сега мнозина констатират с изумление, че ДПС втвърдило тона си към националистите във властта. В това няма никаква изненада. Някои искат да го припишат на Доган, сякаш вече е насочил дулото на оръжието си към ГЕРБ. И това не е вярно.
ДПС прие с резерви създаването на тази управленска коалиция. Но не тръгна срещу нея в началото. Имаше гласувания в парламента, които минаваха с подкрепата на Движението в името на стабилността на страната. Но ДПС не може да приеме прехвърлянето на мярата в езика и поведението на коалиционните партньори на ГЕРБ, за които агресията и обидата се оказаха "странен начин на поведение", дори "странно чувство за хумор". И нищо повече!
Никой не осъди подобно поведение така, че да има ефект. Да прозвучи като публичен шамар! Да подейства с такава сила в обществото, че да се спре с тази омраза, която се просмуква във вените на нацията.
ГЕРБ допуснаха тази агресия да стане норма в политическото управление с държавнически измерения. Въпреки че Борисов винаги е бил сторонник за добрите отношения с ДПС и уважението към Доган, а пък Цветанов се опитва да поддържа балансите с Карадайъ.
Но намордник на езика на омразата никой не сложи. Премиерът предупреди всички да си мерят приказките. На което националистите в парламента отговориха - това важи за всички! Което значи за никого!
И ако така продължава, има опасност национализмът да прерасне в етнонационализъм, което би било пагубно за нас. Това искат да кажат от ДПС с гневните декларации, които Карадайъ чете от парламентарната трибуна, но на които като че ли никой досега не обръщаше внимание.
Сега, когато и от ДПС заговориха за вот на недоверие, мнозина попитаха: Ама, защо? Защото като народ и държава се опазихме 28 години да не пламне етническата черга, но днес неовладяният език на хора във властта отваря стари травми от миналото. Защото това, което се говори в парламента и от тв екрана, по места оттеква със страшна сила, която по червените килими в София не се усеща. И ако един вицепремиер няма задръжки на езика, как да ги изискваме от обикновените хора в районите, където да се говори за етноси е като да се клати буре с барут? Там разстоянието от езика до ръката е само метър...
Защото, каквото се случва в единия полюс, е въпрос на време да се повтори в другия...
Агресията в единия полюс ще роди агресия и в другия полюс.
Доган не иска това.
Карадайъ предупреждава именно за това.
Турция пък чака точно това.
За да активира отново Местан.
Нима това не се вижда?
Когато Доган реши да се раздели с Местан, каза: "ДПС не може да се създаде отново. ДПС трябва да се поднови, но НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОДМЕНИ. Дори с подкрепата на съседни държави…" Още тогава той беше предусетил - че Анкара, ще се опита да създаде дубликат на ДПС! И предупреди партията си да бъдат единни. Но ДОСТ е факт ! Защото държавата не бе на мястото си.
Сега, когато ДПС заявяват готовност за вот срещу езика на омразата, който се продуцира от националистите във властта, Карадайъ използва термина "ПРЕФОРМАТИРАНЕТО НА ВЛАСТТА Е НЕИЗБЕЖНО". Това не означава непремерно предсрочни избори. За Големите политици никога един ход не е единствен. Въпрос на държавническо умение е какво ще реши Борисов и какво ще предприеме ГЕРБ.
И тук факторът време ще е от значение.
И накрая - за "завръщането на Доган в политиката".
Пускането на този слух и мултиплицирането му, без анализ и разсъждения поне, показва, колко бедна откъм авторитети е политическата сергия у нас, колко нестабилна е държавата, колко объркани са политиците ни.
И колко е тъжно всичко това 28 години след началото на прехода.
epicenter.bg
