Защо трябваше насилието над жените да се смесва с проблемите с джендъра и да предизвиква такива разгорещени дебати в обществото? Какво четем между редовете на Истанбулската конвенция?
Тези теми коментираха в студиото на "Още от деня" по БНТ Валерия Велева, журналист, главен редактор на "Епицентър", и Виктор Лилов, бивш председател на партия "ДЕОС".
По думите на Виктор Лилов дебатите в страната са два - единият от тях касае иранските травестити, третия пол, неразбирането на термини, свързани със социологията и всякакви други предразсъдъци, касаещи сексуалната ориентация и половата идентичност. Проблемите с превода изкристализираха, когато хората започнаха да говорят за третия пол. Никъде в Конвенцията не се говори за трети пол, подчерта той, а за социални аспекти, свързани с пола.
Другият дебат се води в една експертна общност и е свързан с насилието над жени. "Това е дебат между юристи, между социолози, между психолози."
Лилов подчерта, че конвенцията трябва да бъде цитирана със собственото си име "за насилие над жени и домашно насилие и това е една конвенция на Съвета на Европа. Същият Съвет на Европа е автор и на Европейската конвенция за правата на човека.
Водещият Емил Кошлуков цитира препоръка на Европейския съвет от 2010 година, според която правата на ЛГБТ общността трябва да бъдат включени в Конвенцията за защита на жените от насилие.
Валерия Велева допълни, че още от далечната 1976 година съществува Конвенция за защита на жените от насилие. В нея не присъства думата "джендър". Тя попита нима тази конвенция не работи и по каква причина през 2011 г., когато е създадена Истанбулската конвенция, в нея трябва да бъде вкаран терминът "джендър". "В самата конвенция терминът "джендър" се е използвал 25 пъти, за разлика от термина "sex"-пол - 19 пъти. Ясно в Конвенцията се прави разлика между "джендър" и пол, т.е. между социална роля на пол и биологичен пол."
Освен това Велева подчерта, че Конвенцията трябва да бъде четена и анализирана с обяснителния доклад, където терминът "джендър" и всички негови производни са използвани 126 пъти, за разлика от "пол", който се среща 89 пъти. Там много ясно е очертано кого защитава тази Конвенция от насилие, освен жените. Тя защитава освен жените и гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашно насилие. Освен това "трябва да бъдат защитавани включително мигрантите, включително недокументирани мигранти бежанци, мъже гейове, жени лесбийки, бисексуални, транссексуални лица и т.н."
Валерия Велева беше категорична, че единствените защитници на Конвенцията в България са т.нар. "джендър формации", като обяснси, че тя има абсолютна толерантност към тях. Тя открои, че у нас 45% от учителите са обект на насилие, 65% от преподавателите в детските градини са обект на насилие, над 600 деца са обект на насилие, и попита защо няма конвенция за защита срещу насилието над лекари, над учители, над деца, над пенсионери. "Колко са в България проблемните хора с проблемна сексуалност, които трябва да бъдат защитени чрез конвенция, след като ние имаме 5 закона, които защитават всички въпросни слоеве на населението от насилие?"
Велева заяви, че е абсурдно у нас да има 1 милион жени, жертва на насилие, както твърдят от НПО-тата, защото това означава, че 1 милион мъже са насилници! Тя подчерта, че истинката цел на Истанбулската конвенция и прокарването на джендър идеологията в българското общество
