За първи път от 20 години всички отговорни политически сили в парламента са на път да постигнат консенсус за нуждата не от имитация, а от реална съдебна реформа, при това на конституционно ниво. Всяка друга промяна е неустойчива и конюнктурна, за което говори и фактът, че всички промени на основния закон през годините на Прехода винаги са били свързани с правосъдната система. В настоящата ситуация забележителното е, че се говори вече не просто за подкрепа от 160 народни представители, а дори за над 180, т.е. търси се „бърза писта“ за поправки в обществения договор.
Очакванията са още в рамките на този месец да видим три или дори четири проекта за промени на Конституцията, основно свързани с трансформация на Висшия съдебен съвет, регламентация на правомощията на главния прокурор и гаранции за съдийската независимост.
Никой от политиците не крие, че всичко това е свързано с ключови приоритети пред европейския път на България – влизането в Шенген, приемането на еврото и отпушването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. За всеки е ясно, че без европейски пари българката икономика е слаба, инфлацията смазва доходите, дефицитът заема застрашителни размери, а икономическият растеж е нищожен.
Подобен консенсус българската политика не помни от годините, в които страната ни се присъедини към НАТО и от предприсъединителния период на членството в ЕС. И точно както принадлежността ни към съюзите на модерния свят доказа с времето своята безалтернативност, така и днес пътят е само един. Дори и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов след повече от десет години в политиката осъзна това. Иванов знае и друго, че често големите апетити на най-малките в политиката могат да разрушат нужния консенсус като пратят историческия компромис в небитието. Особено, когато негови партньори във властта и близките му активисти от неправителствения сектор и съдебната власт не са отново най-активните в амбициите си да кадруват по върховете на правосъдието и да проявяват властнически претенции.
Този четвъртък правосъдният министър - доскорошният депутат от „Демократична България“ Атанас Славов, иска на ниво Пленум на ВСС да се обсъжда прочулия се казус с „Осемте джуджета“ и потенциалните влияния на бившия съдържател на ресторанта върху съдебната система. Ясно е, че се преследва институционализиране на определени твърдения, като това е част от цялостната стратегия по продължаване дискредитирането на прокуратурата. Прави се опит включително да се придаде тежест на един пошъл компромат срещу и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, макар той още при анонимното разпространяване на снимки, показващи неговото присъствие във въпросния ресторант, да разясни, че е станал обект на класическо активно мероприятие – постановка, сътворена от бившия вече обвинител №1.
Това обаче изглежда не е достатъчно за министъра от ДБ. Темата трябва да се преекспонира и институционализира, за да се засилят позициите на коалицията ПП-ДБ в предстоящия конституционен дебат. За това говори и фактът, че Славов не просто използва правомощието си на министър на правосъдието, с което включва темата в проекта на дневен ред на Пленума на ВСС, но и си позволява да кани на изслушване своя бивш колега – старшия експерт от „Антикорупционния фонд“ Андрей Янкулов. (Настоящият министър на правосъдието Атанас Славов е бил за кратко експерт в същата неправителствена организация.) В цивилизования свят това безспорно би се изтълкувало като конфликт на интереси.
Какво толкова има да казва Янкулов? Да не би да е разследващ орган? Да, бил е прокурор, но е бил и бивш заместник-правосъден министър, а беше и кандидат за министър на вътрешните работи. Отсега е ясно, че Янкулов ще се опита да използва разследванията на АКФ по темата „Осемте джуджета“, за да атакува държавното обвинение и персонално и.ф. главен прокурор. Така той освен това промотира себе и други представители на неправителствената организация, с оглед нуждата от попълване на квотите на ВСС, съдебния инспекторат, новите две комисии за конфликт на интереси и за борба с корупцията и т.н. В крайна сметка и за да се заработи нов грант за „Антикорупционния фонд“, защото предходният е към края си.
Както е тръгнало Атанас Славов може да покани във ВСС и Любена Павлова, екс Петрова, от чиито изяви в последния месец ясно прозира ангажирането й като свидетел… на повикване. Джуджетата в политиката търсят именно такива "сензации", за да се вкопаят във властта, без значение на трайно негативните последствия, които клеветническите кампании нанасят на институциите и държавата.
Подобна роля като на АКФ играе и Съюзът на съдиите в България – онази организация с под 10% представителност сред съдийското съсловие, която се занимава единствено с обвинения срещу държавното обвинение, но никога не вижда слона в стаята. Ако този правосъден министър и всички негови сподвижници искат истинска правосъдна реформа, на конституционно ниво, то трябва да чуят внимателно какво им казват най-опитните либерали в българската политика. Правосъдната реформа трябва да е цялостна и задължително трябва да засегне и съда, защото за всеки влизал в съдебна палата е ясно, че проблемът там е много по-голям, отколкото сред прокурорите и следователите. Няма смисъл да се събират не 180, а дори и 160 гласа, ако единствената задача е да се осигури капсулиране и недосегаемост на съдиите, което би довело единствено до опасно самозабравяне сред част от тях, някои от които може да приемат, че над тях в държавата няма никой.
Прокуратурата има много проблеми, това се видя в изминалите два месеца, когато за първи път от началото на Прехода се стигна и до предсрочното прекратяване на мандата на главен прокурор. Но това далеч не означава, че всички в прокуратурата и следствието са виновни за самозабравата на доскорошния им административен ръководител, който очевидно си позволи да ползва прокуратурата като трамплин за политиката. И не, с пропаганда и заклеймяване по медиите няма да се стигне до това - активистите от върхушката на ССБ, АКФ, БХК, БИПИ и „Правосъдие за всеки“ да овладеят бъдещите състави на съдебния съвет и съдебния инспекторат, та дори и да излъчат следващия главен прокурор. Това няма как да стане, защото нямат най-малкото нужната представителност, а и за да не излезе прав председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, който миналата седмица каза, че съдебната реформа ще свърши, когато в Конституцията бъде записано, че само и единствено Христо Иванов може да назначава главния прокурор.
Оказва се, че последното далеч не е шега, макар да звучи като виц. Още не е заработила конституционната комисия, нито има официално представени проекти за промени на основния закон (освен от ДПС), но от изявление на правосъдния министър Славов първо пред „Капитал“ научаваме как той трябвало да има „ексклузивното“ право единствен да номинира обвинител №1. Да оставим настрана употребата на чуждицата, защото тук по-важното е разделението на властите. Или принципите на Монтескьо не са интересни, особено когато ти си на власт. Право да прави номинации не само за главния прокурор, но и на председателите на ВКС и ВАС правосъдният министър е имал неизменно през годините. Но нито веднъж нито един министър на правосъдието не се е възползвал от това си правомощие, не само за да не демонстрира, че се е взел толкова насериозно, а за да не се изтълкува, че така изпълнителната власт се меси в независимостта на съдебната. Христо Иванов и ученикът му Атанас Славов да внимават какво си пожелават. Най-малкото, защото именно конституционната реформа на Иванов направи Иван Гешев главен прокурор. Все пак през 2019 г. прокурорската колегия на ВСС, както Христо Иванов бе предложил като правосъден министър във втория кабинет на Бойко Борисов, направи безалтернативна кандидатурата на прокурора Гешев.
Така че по-добре компанията около Христо Иванов да не залага на тази „ексклузивност“, защото ако днес Славов е министър по линия на ротационната сглобка от една партия с минимална тежест в политиката, то утре, когато поправките в Конституцията станат факт, на този пост може да се окаже изтъкнат юрист от политическа формация победител на поредния предсрочен вот. И само той да има правото да номинира. Тогава кой пак ще е виновен на джуджетата в политиката и правосъдието?
trud.bg
