„Сладко е да блажиш на държавната софра, не ще и дума. Наредиш ли се на тая далавера, пускане няма. Ама говори ми ти за достойнство и други измишльотини – пари на аванта са това, не е шега работа. Мигар келепир изпуска ли се току-така!?”
Така перифразирана, тази ганьовска логика в комбинация с примитивния капитализъм управлява обществените процеси у нас вече трето десетилетие „демокрация”. Примиряването с тази констатация не помага, нито пък с тази за пълното ни разединение като народ. Но отново сме пред избори и отново няма избор. За сметка на това шмекери, шарлатани, шамани и шарани колкото щеш. Тайно в битка за заветния един процент – прага за държавната субсидия за малка политическа секта, успяла да прилъже достатъчно будали. С други думи, 400 000 лева годишно от джоба на данъкоплатеца.
Някои играят и за повече, т. нар. големи партии. У нас през времето се доказа, че в Народното събрание има място за максимум две по едно и също време, които да отговарят на това определение и най-ясно да определят дълбочината на обществения разрив. През годините са се променяли полюсите на противопоставяне (така де, два пъти с царя), но така или иначе винаги има двама устойчиви играчи (актуално БСП и ГЕРБ), които залагат на стадните инстинкти на конкретни групи избиратели и имат вече натрупани (заграбени) активи, за да оцеляват и може би управляват. Задължителни са и две контратежести, които да палят страстите на етническа основа и да разсейват от реалните проблеми.
Но в мнозинството си голямата част от родните ни политически „играчи” залагат на пустия ни български вроден индивидуализъм, за да смучат пари от джобовете, докато хвърлят прах в очите къде с празни приказки, къде с евтини постановки.
Че те всячески се опитват да ги вземат, а ние всячески се опитваме да им ги дадем, е направо трагикомично, но пък зрелищна предизборна кампанийка ни чака – нямам никакви съмнения. „Цветничка и шаренка”, както казват в едни специфични медийни среди, носещи голям процент от споделената отговорност за запростяването на електората.
Какви маневри в последните дни преди окончателния срок за регистрация в ЦИК, а? Листи, коалиции, кандидати, рокади. Да се просълзи човек от умиление какво ниво на волска търпимост към политическо безочие има българинът. Социолозите отново ще са букмейкъри в деня на вота. Чудя се откъде да започна – архонтът, националист (вероятно вече бивш), виден „бизнесмен”, доскорошен политически лидер на движение ГОРД и евродепутат Слави Бинев води една от листите на ДПС в София. Той сигурно ще го обяви за „принципно решение”, но да бъдем сериозни. „Партията” му не взе „парите” на изборите през 2014 г., а трябва да се яде. Бизнесът може би не просперира толкова добре, ако така се е вкопчил в политиката. Или пък връзките са изтънели с годините. Но пък се е подсигурил; и да не влезе в Народното събрание, все ще цоца отнякъде заплата. Иначе „партията му” и антиподът й от Обединените патриоти са твърдо „вътре”. ДПС отцепникът Лютви Местан също се е прицелил към софрата, включително изваждайки от нафталина призраци от зората на СДС, несъмнено за имидж, макар и доста неубедително.
Сектантите вляво – АБВ и „Движение 21” – явно дълбоко загрижени от тласъка в подкрепата за БСП, който даде победата на генерал Румен Радев на изборите за президент, набързо обединиха сили, за да си подсигурят гарантиран достъп до достатъчно държавна парса. Иначе Народното събрание ще го гледат през крив макарон.
В десния канон шаманите от коалицията „Харе Кришна” („Да, България”, Зелените, ДЕОС) на Христо Иванов са на поход да подсигурят сигурни пари за политическа мимикрия след изборите. Не депутатски места, не. Но пък с включването в листите на толкова лъчезарни личности от родната музикална сцена като господата Свилен Ноев от „Остава” и Васил Гюров от „Ревю” меланхоличната депресия, която ще се лее от посланията, вече ме тласка към гората.
Историята „вдясно” обаче на свършва тук. С луфта (красивите и умните), който „Да, България” ще обере с включването си в кампанията, сектантите на Радан Кънев от „Нова република” ще трябва да сътворят чудо, ако не искат да продължат политическата си кариера на собствени спестявания. Очаквайте сериозни челни стойки и строги проповеди преди/по време/след вота (явни и тайни).
И стигнахме до черешката. Коалицията между Реформаторския блок и партията „Глас народен” на друг виден музикален деец от последните две десетилетия – Светослав Витков. Няма съмнение, че коалицията е от взаимен интерес; в най-лошия случай „ще разделим едни пари”, а „Светльо” ще им покаже карате. Възможно е и заради последното реформаторите да са го издигнали в директна конкуренция в София с лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова. В крайна сметка „Глас народен” взе един процент на изборите през 2014 г., не е шега работа – с тези гласове сега току-виж реформаторите влезли обратно в парламента. Представих си пресконференция на РБ в НС, Светослав Витков в костюм чете политическа декларация, зад него със сериозни изражения стоят Найден Зеленогорски, Божидар Лукарски и Петър Москов и кимат утвърдително.
Не ме разбирайте погрешно – политическата сатира и сатирата в политиката са задължителни критерии за едно зряло демократично общество. По този начин винаги съм разбирал участието в родния политически цирк на фронтмена на „Хиподил”, дал ни за вечни времена ироничния жарж „Бате Гойко”. Неговото персонално присъствие и на тесния му кръг съветници като фактор в обществения дебат (или ако предпочитате кръчмарския спор). „Светльо Хиподилски кандидат за президент” разбирам – кой ли не беше. Но струва ми се, че сега господин Витков се е качил няколко стъпала в „Приказката за стълбата” на Христо Смирненски. Несъмнено се услаждат тези 400 000 лева на процент избиратели, които падат „от небето” всяка година. Дотолкова, че да забравиш кога е време да се спреш. Но пък щом има будали да ги дават, нали!? У нас вече се доказа, че поп звездите винаги ще разполагат с по-предана публика/избиратели от политиците, без значение дали действията им са в личен или в обществен интерес. И в този контекст, не е ли време сериозно да обсъдим въпроса на какви реални основания следва държавата да издържа политически секти, шамани и шмекери с парите на избиратели, които не са гласували за тях.
От Благовест Бенишев
trud.bg
