Внесените от група народи представители предложения за промени в Закона за движение по пътищата вече предизвикаха разгорещени полемики, макар да са всичко на всичко 2 параграфа. Основният упрек към законопроекта е, че създава предпоставки за връщане на повсеместно отречената практика, катаджии да могат да се крият из храстите и да изскачат буквално „из засада“ пред евентуалния нарушител и така да го „изненадват на местонарушението” (отпадането на изискването „да се обозначат ясно“ в чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). На практика обаче, единствената съществена промяна в законопроекта е по отношение на стационарните и мобилните камери за контрол на скоростта и създадената възможност те да се използват без предварително обозначаване на участъка от пътя със съответния знак. По този начин се очаква, тяхната ефективност и превантивната им функция да нараснат съществено.
Интересното по отношение на този законопроект е, че той се появи след заявка от кабинета „Борисов 3“ за сериозен отпор на т. нар. „Война по пътищата“. Подобна заявка имаше и от предишния кабинет и от 43-я парламент, но тогава нещата изглеждаха доста по различно и, струва ми се, се подходи и доста по-сериозно.
Бяха внесени общо 14 законопроекта само по ЗДвП от различни парламентарни групи, а също и няколко законодателни пакета със свързани предложения за промени както в Закона за движение по пътищата (принудителни административни мерки спрямо системните нарушители – „рецидивистите на пътя“, „гонките“; засилване на санкциите за сериозно превишение на скоростта, особено в населено място и др.), но също така и в:
– Закона за административните нарушения и наказания (гарантиране връчването на наказателните постановления на лица, които се укриват от КАТ и отказват да ги получат);
– Наказателно-процесуалния кодекс (мерки за процесуална принуда – временно отнемане на книжката на лица, срещу които се води дело за ПТП и има пострадали лица с телесна повреда);
– Наказателния кодекс (отмяна на възможността нарушител, причинил телесна повреда на повече от едно лице при повече от едно ПТП, да „мотивира“ жертвата да оттегля ангажирането на наказателна отговорност; наказателна отговорност за лица, които системно управляват МПС без да са правоспособни или при отнета книжка; едро хулиганство на пътя).
За съжаление, не всички добри предложения бяха приети в пленарна зала в миналото Народно събрание (например промените в чл. 58 от ЗАНН относно връчването на наказателните постановления).
Наред с това, други – меко казано недомислени предложения, получиха подкрепата на мнозинството и така се стигна до абсурда на чл. 172, ал. 7, според който МПС със свалени регистрационни табели“ може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението.“ Едва ли е нужно да коментираме, какво би се случило ако подобно МПС без регистрационни номера блъсне човек или причини друго ПТП и как ще бъде почти невъзможно, да се установи неговият собственик, респективно – виновният водач.
Ако обобщим казаното дотук, предприетата законодателна инициатива в 44-я Парламент за промени в ЗДвП, макар и доста пестелива, може да се използва за нещо градивно, включително засилване на мерките за противодействие на т. нар. „война по пътищата“, като между първо и второ четена на законопроекта:
1) Незабавно се оттегли в пар. 1, т. 1.1 и абсурдната практика, катаджии да се укриват при изпълнение на служебните си задължения, включително и по храстите;
2) Като се внесат отново предложения за промени в Закона за административните нарушения и наказания през преходни и заключителни разпоредби, като се допълни чл. 58 от ЗАНН и се премахне изискването, административно-наказващия орган да трябва да издирва последния известен адрес на нарушителя, когато последният не е открит на постоянния му адрес. При неоткриване на постоянния му адрес и непосочване на друг пред администрацията, книжата, в това число и непотърсените актове и наказателни постановления, ще се прилагат към досието му и ще се считат редовно връчени с всички последици от това;
3) Незабавно да се измени чл. 172, ал. 7 и свързаните разпоредби в ЗДвП, като при служебно прекратяване на регистрацията на МПС на установен нарушител, на последното се оставя задната регистрационна табела и да се снема само предната. Това ще е достатъчно за контролните органи лесно да разпознават подобни МПС-та, ако въпреки наложената санкция, недобросъвестни водачи се опитат да ги управляват по пътната мрежа на страната;
4) Намаляване влиянието на субективния (човешкия) фактор при установяване и санкциониране на нарушители – чрез масово използване на стационарни и мобилни автоматизирани камери за контрол на скоростта вместо ръчно контролираните от катаджиите „радари“ от 90-те; осигуряване на видеонаблюдение на най-натоварените кръстовища в градовете и опасни точки с множество ПТП по републиканската мрежа и др.
5) Да се помисли за промени и в Закона за пътищата, реципиращи т. нар. „Шведски модел“, според който до минимум се ограничава възможността за челен удар между насрещно движещи се МПС. Това се постига чрез развитие на инфраструктурата, поставяне на разделителни мантинели, обособяване на трета лента по основните немагистрални пътища на страната, така че при изпреварване да не се налага навлизане в лентата за насрещно движение и др.
6) Ефективно използване на новите Принудителни административни мерки (ПАМ), с които се дава възможност на органите на реда при тежки нарушения или системни нарушители, да изземват на място свидетелството за управление на МПС на виновните водачи, до изясняване на въпроса за отговорността им (например водачи с алкохол над 0,5 на хиляда, или употребили упойващи вещества, или пък неизпълняващи указанията на органите на КАТ).
7) Най-после пресичане на практиките по „купуване” на шофьорски книжки, чрез упражняване на реален и ефективен контрол при провеждане на изпитите. Добро начало тук било понасяне (най-после) на отговорност от висшите чиновници в автомобилна администрация, замесени в поредния корупционен скандал с купени шофьорски книжки!
И накрая и не на последно място – ефективно прилагане на закона от органите на МВР и останалата администрация, имащи отношение към безопасността на движението по пътищата. Иначе всичко ще бъде в сферата на едни нелоши законодателни промени, които обаче си остават на хартия и не се спазват и прилагат!
От Адв. Петър Славов*
* Авторът е юрист и икономист по образование, адвокат с над 10 г. юридически стаж, включително в сферата на пътната безопасност. Народен представител в 43-то Народно събрание
http://trud.bg
