С интерес прочетох творенията на гербавите юристи, обединени в пасквил, наречен „Закон за изменение на Закона за здравето“. Естествено, отново си направих справка в учебниците, водена от убеждението, че може би сме учили по различни такива с авторите на чудото на правната мисъл. И не позволявайте заглавието да ви подведе: изменят се десетки закони, нямащи нищо общо нито със здравето, нито със Закона за здравето.
Ето например четем творението на § 18 от внесения законопроект: „В Закона за акцизите и данъчните складове: се създават чл.7-11: чл. 7: „Данъчен склад не може да бъде обект, койот обхваща нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти“. Туше! Давам бисквитка на този, който ми намери връзката между здравето и данъчните складове! Направо професорска титла трябва да му дадат.
Нататък безправното творение продължава с лицензите за данъчни складове, помпени съоръжения, и какво се счита за част от данъчния склад.
Интересни са и предлаганите промени в § 13 /Кой закон се изменя с този параграф, законодателят не си е споделил с обикновените читатели/. „§ 13./1/ Концедентът или министърът на туризма може да намали с до 100 на 100 размера на концесионно или наемно възнаграждение, дължимо за 2020 г. по действащи договори за концесия или наем на морски плаж или по договори, които ще влязат в сила през 2020 г. или да отложи плащането им до 31 декември 2020 г.. ал.2: Концесионерите или наемателите по концесионни или наемни договори за морски плаж може да предоставят на посетителите на морския плаж безвъзмездно или на по-ниски цени от определените в договорите плажните принадлежности по смисъла на § 1 т.6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Интересното е, че няма условия, при които Министърът на туризма или концедентът да намали концесионното възнаграждение, например само ако има намаляне или безплатно предоставяне на плажни принадлежности или други облекченя за посетителите на плажа. Например може направо да се опрости концесионното възнаграждение, а концесионерът сам да си решава какво да прави. Това естествено, създава много възможности и за злоупотреби.
Но най-важната промяна е, че Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор според спетента на опасност от разпространение на заразна болест, със заповед обявява извънредна епидемична обстановка и въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион за защита на живота и здравето на гражданите. Заповедта поне е предвидено да се обнародва незабавно в следващия брой на „Държавен вестник“. Оттук нататък започват проблемите: какви противоепидемични мерки има правото да въвежда министъра и могат ли те да засягат основни граждански права и свободи, залегнали в Конституцията. Защото в чл.57 ал.3 от Конституцията е предвидено: „При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28 , 29 , 31, ал. 1, 2 и 3 , чл. 32, ал. 1 и чл. 37 .“. Следователно със заповед на министъра не могат да бъдат ограничавани никакви граждански права, които са посочени в Конституцията, а ако такива бъдат ограничени, то може да стане само със закон и при обявено от Народното събрание извънредно положение с решение.
При така направеният текст на законопроекта се създава правна несигурност какви точно могат да бъдат противоепидемичните мерки и какво се случва, ако същите засягат основни граждански права. Например правото на събрания и манифестации /съответно протести/ е основно гражданско право. Има ли право министърът със заповед да го ограничава – явно не, но не се и съмнявам, че щи има заповеди, които ще противоречат на Конституцията.
Друг основен за мен порок в така предлагания законопроект е, че с изменения в АПК се предвижда при оспорването на заповедта, делото да се разгледа в ДВУМЕСЕЧЕН срок от образуване на делото. Само че обикновено тези заповеди са с по-кратко действие. С така заложения двумесечен срок на практика се обезсмисля обжалването. За мен подобни заповеди следва да се образува дело незабавно и да се решава в срок от една седмица. Все пак е възможно, например съд във Великобритания го направи. Дългият срок на практика прави обжалването без смисъл, а хората ще са лишени от правото си да обжалват, защото според закона обжалването НЕ СПИРА изпълнението.
Поредният законодателен абсурд следва да се разгледа и със сигурност ще се приеме. А после ще си задаваме въпроса защо не сме правова държава….
Елена Гунчева
