„Продължаваме промяната“ седна на една маса с ГЕРБ. Защо, по дяволите?
Срещата бе анонсирана преди седмица като част от преговорния процес по съставяне на редовно правителство. Двете партии обаче достатъчно ясно и достатъчно навреме обясниха, че разговори за участие в управляваща коалиция няма как да има, че ще се говори само за политиките, които евентуално могат да подкрепят. Така и стана.
Тогава защо се срещнаха? След като няма преговори за правителство, всичко останало можеха да го свършат по телефона, по факса, по пощенски гълъб или по друг известен им начин.
На практика, единственото, което очевидно бе свършено във вторник, е сядането около масата – т.е., легитимирането на другия като партньор за разговори.
Тук трябваше да плеснем с ръце и да се прегърнем, да редим: браво, радвай се, електорате… Това, което изглежда като съвсем нормална практика – две водещи парламентарни сили говорят за важните неща, в български условия изглежда съвсем различно.
Тук, ако ползваме лексиката на Слави Трифонов – борците срещу мафията седнаха на една маса с мафията. От другата страна нещата не изглеждат по-различно – ГЕРБ-ерите седнаха на една маса с тези, които арестуваха Борисов.
На практика, след като месеци наред се наричаха един друг лъжци, крадци, престъпници и т.н., някакви хора седнаха на маса, пият кафе и си хортуват, сякаш досега ситна роса ги е росила.
Това може да е политически допустимо, но в нормалния свят е чиста проба дебелокожие. То е толкова ненормално, колкото и упреците на Слави Трифонов – човекът, който свали дясното правителство в тясно сътрудничество с ГЕРБ и ДПС, не е много редно да продължава да играе морален рупор.
Основните упреци за подобно непоследователно поведение на ПП дойдоха обаче от симпатизанти на „Демократична България“ – т.е. партньорите вдясно не приеха несръчните обяснения на ПП за необходимостта от подобна сгляда. Ако „Продължаваме промяната“ бе обсъждала съставянето на правителство с ГЕРБ, то със сигурност още във вторник вечната дружба на ПП с ДБ щеше да отиде на кино.
Тук някъде съществува разлом. Засега той не е по линията ПП – ДБ, а по линията „желаещи коалиция с ГЕРБ“ и „твърди противници на такава дружба“. „Има няколко човека от нашата партия, които жадуват за власт и постове“, сподели тези дни Александър Дунчев от ПП. Мнозинството в ПП като че ли е против такава коалиция.
Симпатизантите на ДБ категорично отхвърлят разговори с ГЕРБ за каквото и да съвместно участие в управлението. Христо Иванов обаче рисува вариант, при който се създава „коалиция на компромиса“, която „почива на някаква форма на колаборация с ГЕРБ“. Христо Иванов вижда конструктивност в разговорите на ПП с ГЕРБ. Той вижда успокояване на тона, вижда диалог и е доволен от това.
Кое е важното? Важното е, че с подобна конструктивност десните партии не само легитимират ГЕРБ, но и отварят врата, през която бившите управляващи могат да се намърдат отново в управлението.
Вече е пределно ясно, че с първите два проучвателни мандата – на ГЕРБ и на ПП, правителство няма как да има. Както се видя – много хора „жадуват за власт“, но това не е достатъчно всички да плеснат с ръце и да се прегърнат още при първите мандати. Може би от кумова срама. Може би просто червените линии все още са силни. Тук и сега все още действа Борисовото проникновение: Щом вие няма да ни подкрепите, и ние няма да ви подкрепим.
Тези задръжки обаче вероятно ще паднат при третия проучвателен мандат. Когато топката формално не бъде в ръцете на „врага“, и ГЕРБ, и ПП, и ДБ биха се хвърлили със страшна сила към властта.
Забележете – нито една партия не е изключила априори участието си през третия мандат! Нито една партия не е поставила условие при кого да отиде този мандат – при БСП, при ДБ или „Български възход“… Всички са готови!
Срещата във вторник – освен глупост, пиар и т.н. – може да се окаже и увертюра за това, което ни чака при третия мандат. Тогава на една маса могат да се окажат всички – и статукво, и промяна. Топка от безпринципност. Днес градската десница се разделя с партньорите си от БСП, но утре те пак могат да се окажат заедно в управлението.
Картите се раздават в момента.
Уточнява се „малка“ подробност – в чии ръце да отиде третият мандат. От това решение на президента вероятно ще зависи и коя кукла на конци ще стане министър-председател на България.
Асен Василев от ПП изчислява: „Шансът третият мандат за съставяне на правителство да отиде в „Демократична България“ е почти нулев и звучи като научна фантастика“. В същото време Стефан Янев от БВ вече не се удържа и се самопредложи за министър-председател, т.е. добута ситуацията дотам, че най-малката парламентарна партия да съставя правителство.
Ако се запази желанието на партиите да пият кафе, докато си говорят общи приказки, нищо чудно при третия мандат да имаме премиер Стефан Янев и един куп министри от десните партии. Да имаме правителство, зад което да застане конституционно мнозинство и само русофилските партии да останат отвън.
Хубаво? Не мисля! Когато едно нещо не става по естествен път, значи е изкуствено. Да събереш това, което се е декларирало като несъбираемо, е добра политическа игра и доста лош житейски опит. Да, оправдания ще се намерят – ще ни заговорят за национално спасение, за жизнена необходимост, за временно решение и т.н., но разочарованието ще бъде по-силно от и думите.
Петьо Цеков, в. „Сега”, заглавието е на Narod.bg
