Прием по случай 24 май. Властта се е скупчила около президента. Демонстрации на взаимна симпатия между хора, които не могат да се гледат. Едва сдържан гняв и презрение. Ли-це-ме-ри-е.
А на какво се хилите с муцуни, разтегнати като акордеони?! От какво сте толкова радостни? Какво ви изпълва с доволство? Какъв точно е вашият принос към българската просвета и култура, че не се сещам?
Защо се отърквате като пудели о президента, вместо да отидете в другата зала, да се запознаете с учители и просветители, да им благодарите за труда и за мисионерството им?
Жалки комплексари. Провинциални. Самодоволни. Смешнѝци.
Дребни схемаджии, нискочели тарикати. Държавата е пред колапс, администрацията е в ступор, народът е в стрес.
Глад. Страх. Безверие.
За какво вдигате наздравици? За новите заеми ли? За парите по нескопосания план за развитие, които вече сте си наместили, където трябва ли?
За какво се пѐрчите? За най-успешното вдигане на цените и най-бързото изпускане на инфлацията в историята на страната; за увеличенията на пенсиите и заплатите, изядени от инфлацията; за неизвестно къде профуканите милиарди; за митичните танкери с американски газ; за светлото бъдеще със скъп ток и прескъпо парно; за неизпълнените обещания и зарязаните реформи…
Никакво чувство за съпричастност, за емпатия, за жалост и милост. Не притежавате даже лицемерният нагон на политическите животни да демонстрират съчувствие и загриженост.
Слезте на земята! Не се облажавайте от мисълта, че сте “бетон”, защото никой няма да напусне четвърторазрядната ви коалиция и няма да допуснете нови избори.
Нещо изпускате, защото така ви е удобно, но то е адски съществено. Не от Кирил, Корнелия, Слави и Христо зависи бъдещето на тази страна.
Народът не влиза в сметките ви, нали?! Е, точно той ще ви повалѝ, докато си правите вашите тънки сметки.
Соня Колтуклиева
