Много хора не разбирали за какво точно протестира Босия. Наистина ме е срам от този факт. И започвам да съжалявам, че репликирах Иво Христов за 80-те процента. Може и да е прав.
Толкова са прости нещата – по пътищата е мордор! Първо, самите пътища са шок и ужас. Но и безумно некадърните шофьори са буквално на всяка крачка. А защо? Защото книжки се купуват, както и всичко друго в прелестната ни държава. Е, кажете, не е ли това само по себе си достатъчна причина да излезем и да поискаме от държавата адекватни мерки? Да, по-лесно е да си грухтим пред телевизорите и във фейса. Резултатът ще е този, който заслужаваме – все същото прекрасно управление, водещо ни към светли бъднини.
Че е крайност това, което прави Босия, крайност е. И именно затова заслужава уважение и подкрепа. Сдържани псевдопротести очевидно няма да донесат никаква промяна. Нито ще я донесе още по-сдържаната опозиция. В БСП са по-загрижени да подлеят вода на Нинова, отколкото нещо сериозно да противопоставят на ГЕРБ. Десните пък са заети основно с разглеждане на пъпа си. И какво да очакваме, освен някой да изкрейзи тотално и да направи нещо наистина шантаво?
Не поощрявам самоубийствата, както и всички актове на отчаяние. Но не поощрявам и пасивното, овчедушно живуркане. Босия при всяко събиране на хора около него казва: „Първо трябва да станем общество. А за да станем, трябва да има вяра, достойнство и съпричастие”. Е, кое не ви е ясно, драги сънародници? Толкова ли е трудно да имаме поне едното – поне съпричастни да бъдем. Поне към един – към този, който не се бои да протестира, защото е решил, че няма какво да губи. А всъщност има. Живота си!
Босия трябва да живее. Това може да стане много лесно – като голяма маса от хора го подкрепят. Първо да поискат оставката на Московски. Защото очевидно той не смята да си я подаде сам. Хилядите смърти по пътищата явно не са негов проблем. Нито пък ежедневните пътни инциденти. После – и разпускане на парламента да бъде поискано. Той постоянно показва некомпетентност и е просто придатък към партийната централа на ГЕРБ и лично към първия партиен и държавен ръководител.
Наглостта управленска край няма. Един от заместник-министрите на Московски даже поиска от Босия документи за това, че имало купени книжки. Интересно ми е с какъв ли документ може да се докаже това? Дали ако му пратим некролозите на всички, погинали по пътищата, ще е достатъчно като документация? Или снимки на самите пътища, приличащи все повече на гробищен парк?
Колкото до Московски, дълбокото ми убеждение е, че всичко, от което той се нуждае, е да иде в манастир.
И да се моли за душата си, докато е жив.
Евелина Гечева
http://transmedia.bg
