Във футбола ни се вихри схема за измами със системата ВАР. Запознат от съдийските среди разкрива, че шашмата се прилага най-вече при т.нар. „тънки засади“, когато играчите са почти на една линия. Системата с разчертаване на линиите била нагласена така, че един и същ гол да може да се зачете или пък отмени в зависимост от това интересите на кой отбор се обслужват.
Най-често от авантата намазвали водещите клубове. В последния кръг например по такъв начин беше отменен изравнителният гол на „Етър” в последната минута на мача с ЦСКА (0:1). ВАР арбитрите в тъмната стаичка нагласили така линията, че да има няколко сантиметра засада при атаката на домакините. Решението влуди запалянковците на стадион „Ивайло”, които скандираха дълго време „Мафия, мафия”.
Как става номерът? Истината е, че българският ВАР няма как да отчете с абсолютна точност така наречения „момент на подаването“, когато топката се отлепя от крака на подаващия футболист. Това е фундамент при отсъждането на засада. Всички се взират в линията на засадата и разсъждават дали нападателят е „с половин крак пред защитника”. Но никой не си дава сметка кога точно прокарват въпросния перпендикуляр при повторението.
Кой всъщност решава кога да бъде поставена линията? В нашия случай това са съдиите на ВАР в тъмната стаичка, на които помага техник, работещ със специалния софтуер „Пиеро“. Последният всъщност им подава три варианта на прокараните линии, от които „вараджиите” избират един. „В тези три варианта много често се случва един да показва засада, а другите два – не”, твърди човек от футболното съдийство.
Това се случва, тъй като техниката на повторение в българската Първа лига дели секундата на 25 части и вади 25 отделни кадъра. Началната скорост на едно подаване е около 3 метра в секунда, или 11 км в час. Така се получава, че между два кадъра има цели 12 см. разлика. И при „тънка засада” съдиите на ВАР могат да си избират дали да зачетат гола, ако е вкаран от „правилния отбор”, или не.
Същото важи и за самия стопкадър около линията, при който се отсъжда има ли засада или не. При една атака дори и тромавите български футболисти развиват скорост около 2 метра в секунда. За една десета от секундата играчът се придвижва с 20 см.
И ако линията бъде прокарана с 10 стотни по-късно, нападателят се оказва с 20 см по-навътре. А в българското първенство се свирят засади и за по-малко. „Просто съдиите на ВАР трябва да си изберат този кадър, който е в интерес на „правилния отбор“, коментират запознати с въпросната манипулация.
Номерът бил възможен най-вече поради това, че системата ВАР дели секундата на 25 кадъра. В Англия например кадите били 50, но тогава шашмата нямало как да стане толкова качествена, колкото у нас.
Имало измислена и друга хитрост. Съдиите на ВАР имат право да решат дали избраният от тях кадър да бъде излъчен по телевизията за зрителите и кога точно. Това го няма никъде по света. Но се правело, за да имат достатъчно време да нагласят линиите така, както им е изгодно.
Източник: Уикенд
