Лъчо Танев подлъга рефера да изгони Наско Сираков

Теренът във Враца сух, за да е гадно на „Левски“

https://svobodnoslovo.eu/sport/lacho-tanev-podlaga-refera-da-izgoni-nasko-sirakov/124330 SvobodnoSlovo.eu
Лъчо Танев подлъга рефера да изгони Наско Сираков

Теренът във Враца сух, за да е гадно на „Левски“

Подлите номера бяха на мода дълги години в историята на футбола. Играта си е игра, но покрай нея съществуват десетки мръснишки прийоми, с които да извадим противника от строя и да получим преимущество. Значителна част от тях вече са в историята, тъй като днес всичко се излъчва по телевизията, а прецизните камери улавят и най-тънките детайли. Няма как да хвърлите кал или пясък в лицето на вратаря и да остане незабелязано, или пък да убодете някой от противниците си със специално подготвена за целта карфица.

 

В годините, когато телевизията все още не бе навлязла толкоз решително във футбола, гаднярските изпълнения срещу съперника, бяха неразделна част от играта. Представяме ви другата страна на футбола от онези времена.

 

Какво да направим, когато отсреща имаме по-техничен противник? Във Враца са го измислили още преди повече от половин век. За мача между местния „Ботев” и „Левски” от 1965 г. хитрите домакини скрояват номер и цяла седмица да държат игрището сухо, за да се втвърди и да стане на бабуни. Даже го поразкопават. Сините са привикнали да играят на хубава трева, тъй като теренът на новия им стадион в „Подуяне” е все още съвсем нов.

 

Вестник „Народен спорт” свидетелства: „Врачани бяха избрали всички възможни средства, които ги облагодетелстваха. Имаше строга забрана да се полива твърдият като бетон терен, който същевременно е неравен, целият в дупки и бабуни“.

 

За по-сигурно оставят левскарите да изпукат без вода. „Докато в съблекалнята на „Ботев" и тази на съдиите имаше оранжада, плодове и пр., в тази на „Левски" бяха „забравили” да поставят и шише вода.

На искането на треньорите на „Левски” обясниха, че нямало”, гневи се още спортният всекидневник. Всичко това дава резултат, и на стадиона под Околчица врачани изкопчват равенство срещу шампиона 1:1.

 

На още по-кален номер с игрището се натъква ЦСКА през 1967 г., преди да стигне до историческия полуфинал с „Интер” за Купата на европейските шампиони. Армейците се падат срещу първенеца на Полша „Гурник" (Забже) и печелят първия двубой в София с 4:0. Пристигат за реванша в Полша, без да подозират какво им се готви. През нощта на 6 срещу 7 декември 1966 г. поляците използват факта, че температурите рязко падат под нулата. Пускат маркучите, наводняват игрището и го оставят да замръзне.

 

Тъй като двубоят се играе преди обяд, двата отбора излизат да ритат на ледена пързалка. Разбира се, тези от „Гурник” са се приготвили със заострени бутони.

И докато футболистите на ЦСКА се хлъзгат по леда, поляците вкарват три гола само, след това изпускат и дузпа. На „Гурник" му трябва само още един гол, за да стигне до трети мач на неутрален терен. Но с триста зора армейците удържат преднината си и се класират напред.

 

На поляците очевидно това им е стар номер, тъй като го прилагат и при гостуването на ЦСКА срещу „Шомберки” в същия турнир през ноември 1980 г. И тогава армейците имат аванс от 4:0 на двубоя в София. За реванша пратеникът на „Работническо дело” в Хожув Борислав Константинов отбелязва: „Студът (6 градуса под нулата) и не изцяло почистеният от снега терен се отразиха върху играта”. Всъщност игрището е почистено само в едната си половина, другата е в преспи. Идеята на поляците от „Шомберки” била да напънат за голове през полувремето, когато нападат в чистата част, също като тези от „Гурник" преди 23 години. Сметките обаче излизат без кръчмар, а ЦСКА бие 1:0 с гол на славния бомбардировач Спас Джевизов.

 

Друг гаден трик, който още през 40-те и 50-те години се прилага на разкаляно игрище, дори е филмиран в прочутата комедия „Любимец 13”. В онези времена правилникът все още позволява да се играе в локви, а тарикатите бързо изнамират начин да бъде обезвреден вратарят на противника при изпълнение на статични положения като например ъглов удар. За целта един точно определен играч от атакуващия отбор трябва да му хвърли шепа кал в лицето, за да го ослепи поне за няколко секунди. В това време следва центриране на топката и евентуален гол в останалата без страж врата.

 

В „Любимец 13” подобна подлост прилагат футболистите на заводския „Витоша". Звездата на тима Станчо Пармаков загребва шепа кал и точно при центрирането мята лепкавата гадост в очите на вратаря, а след това вкарва изумителен гол с летящ плонж. На съдията, чиято роля се изпълнява от Георги Калоянчев, обаче такива не му минават и веднага гони подлеца. Във филма за назидание Пармаков след това е уволнен и от предприятието, което трябва да внуши на зрителя, че социалистическият футбол няма да търпи подобни прояви.

 

Именно по соца обаче тръгва номерът с карфицата. Става въпрос за особено извратен похват, при който някои от най-коварните футболисти крият карфица или безопасна игла, най-често спотаена някъде в подгъвите на фанелката. При единоборство с вратаря или друг играч на противника въпросните типове вадят иглата и забиват острието в крака на клетника. Пострадалият неистово вие от болка, тъй като пронизването най-често е в напрегнатия мускул.

 

Подобни обвинения навремето е можело да се чуят от левскарските идеолози, че Аспарух Никодимов от ЦСКА веднъж използвал игла срещу Георги Аспарухов – Гунди, Разбира се, Паро категорично отрича това да е вярно. Но има футболисти, за които се знае, че действат по този начин. В излязлата преди време история на футбола в Казанлък е описан садистичният метод с „карфицата на Франц“

 

Става въпрос за десния защитник на местния тим „Розова долина" Петър Францев, зъл като куче. „Беше много пъргав и обичаше да се заяжда с противниците си. Имаше скрита карфица и при някое по-напечено положение убождаше с нея противников играч, след което я хвърляше в тревата и се правеше на ни лук ял, ни лук мирисал", свидетелстват съотборниците му.

 

Едно от най-коварните изпълнения в цялата история на футбола ни принадлежи на легендата Христо Бонев. На 18 октомври 1972 г. националният отбор на България играе срещу Северна Ирландия. По едно време пловдивчанинът издебва звездата на гостите Джордж Бест в наказателното им поле. Никой не ги гледа, тъй като топката вече е прехвърлена към центъра. Тогава Бонев завира среден пръст в задника на ирландеца. Петият от „Бийтълс", както наричат Бест, сваля нашия на земята с кроше в лицето и два ритника. Разбрал-недоразбрал какво точно е станало, съдията Герхард Шуленбург свири дузпа за България, тъй като нарушението е в пеналта при положение „топка в игра”, и гони Бест. Лично Бонев вкарва дузпата във вратата на Пат Дженингс, а България бие с 3:0. „Не си спомням какво точно се случи, май ме дръпна за фланелката и нервите ми не издържаха”, крие по-късно истината Джордж Бест, който е сред най-големите любимци на женската част във Великобритания.

 

В дербитата между ЦСКА и „Левски” често се налага да бъде измамен съдията. Известен е случаят от 11 март 1967 г., когато двубоят завършва 1:1, а Гунди е изгонен за пръв път в кариерата си.

 

И двата отбора играят много грубо, без да подбират средствата. Всички футболисти са с посинени кокалчета. При едно единоборство Аспарухов пада на земята. Хитрият левскар Сашо Костов издебва момента и ощипва много силно Аспарухов. След това вдига фланелката му и крещи към рефера Ангел Гергинов: „Другарю съдия, елате да видите как го ощипаха”. Става сбиване, след което са отстранени Гунди и Иван Василев – Цапето.

 

В хрониката на големите измами челно място заемат Наско Сираков и Лъчезар Танев. На дербито между „Левски и ЦСКА през 1986 г. Танев успява по някакъв да внуши на съдията Величко Цончев, че Сираков го е псувал. Самият Наско разказва по-късно: „Паднах и исках дузпа в 90-ата минута. Той не я свири, а си имаше чиста дузпа. Отивам към центъра и го „храня юнашки", а Майкъла и Лъчо тичат и му викат: „Айде, бе, какво като е Сираков? Другарю съдия, имаш ли смелост? Изгони го”. Засегнат на чест, прочутият арбитър от Велико Търново веднага вади червен картон на нападателя на сините. ЦСКА бие 1:0 с гол на Красимир Безински.

 

Сирака обаче успява да си го върне години по-късно, но вече като футболист на „Ботев” (Пд). В мача с ЦСКА през есента на 1994 г. току-що влезлият като резерва Танев нещо ръкомаха към арбитъра. „Не виждаш ли, че те псува? Шибни му един червен картон”, шепне Наско на съдията. Това е Веселин Богданов, който също като Величко Цончев е от търновската колегия. В крайна сметка Танев заминава към съблекалните. „Ботев” (Пд) печели с 4:3, като първият гол е на Сирака.

 

Поначало футболните съдии също са хора и могат да бъдат подведени, стига да ги издебнат. Така става на мача между „Пирин” и „Левски" (1:1), игран през есента на 1978 г. в Благоевград. Четвърт час преди края положението на сините хич не е за завиждане, тъй като благоевградчани водят с гол на Йордан Костов. Но в последната минута при едно падане в наказателното поле съдията Тодор Страшников се оказва с гръб към ситуацията. Според свидетелствата на пиринци капитанът на „Левски Павел Панов се провиква „Дузпаааа!”

 

Арбитърът се хваща за думите му като шаран на рибарска кука и отсъжда наказателен удар. 25-хилядната публика напъва да линчува арбитъра, само че милицията успява да овладее положението. Самият Панов е точен във вратата на Христо Христов - Бараката и спасява точката за „Левски”.

 

Сред коварните способи във футбола в началото на 90-те години много се коментира едно специфично изпълнение на англичанина Вини Джоунс. „Човешката косачка”, както го наричат, се засилва с двата крака към глезените на онзи от другия отбор. С единия му избива топката, а с другия го халосва в кокалчетата. Влачи го поне няколко метра, докато го забие в рекламите. След това клетникът дълго време не може да бъде свестен. Съдиите често дори не показват картон, тъй като футболистът уж играе за топката. Този и други похвати Вини Джоунс описва в прочутото си помагало за начинаещи футболни касапи „Коравите мъже във футбола”.

 

Само че въпросният маниер на изваждане на играч от строя е въведен в България доста години

преди Вини въобще да почне професионалната си кариера. Изпълнява го железният защитник на „Левски” Валери Греков, бивш юношески национал, носил синия екип в края на 70-те години. Греката помита като с шейна всяко крило, дръзнало да излезе срещу него. На „Шейната на Греков" са имали честа да се повозят дори величия като испанския национал Карлос Сантиляна в мача между „Реал" (Мадрид) и „Левски” (2:0) на „Сантяго Бернабеу”.

Източник: Уикенд

1 Коментара

Генчо Гунчев

6 months before

А, бе, тоя пропаднал вестник не се ли купува, че го препечатват тук?

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.