Маникюрът оцеля, прическите също, само българският футбол не

Люксембург ни би и вече спокойно можем да затваряме футбола

България падна от Люксембург.

От Люксембург.

Нека за момент просто оставим това изречение да престои.

Не от Франция. Не от Германия. Не от Испания. Не от някаква футболна суперсила с играчи за стотици милиони.

От Люксембург.

С 1:2.

До тази вечер България никога не беше губила от Люксембург. В 17 мача имахме 14 победи и три равенства. Тоест, човек спокойно можеше да заложи, че има неща, които са по-сигурни от българска победа над Люксембург. Например изгревът на слънцето.

Е, вече и това отпадна.

И сега започва търсенето на обяснения.

Защото не може просто да кажем: „Толкова си можем.“

Това е прекалено болезнено.

Може би момчетата просто не са искали да се изпотят. Все пак потта разваля прическата, а след мача вероятно предстои фризьор. Гелът се разтича, косата се сплесква, а човек има договори, ангажименти и социални мрежи.

Някой може да е пазил маникюра си.

Друг – педикюра.

Трети вероятно е преценил, че един шпагат не си заслужава риска да си развали перфектно поддържаната визия.

И така вместо футболна тактика получаваме козметична стратегия: пази косата, пази ноктите и най-вече пази самочувствието.

А е възможно някои от момчетата просто да са били в цикъл.

Да, точно така.

Може да са имали болки, дискомфорт, лошо настроение и проблеми с концентрацията. Някой може дори да не си е сменил тампона навреме и това да е повлияло сериозно на представянето.

При такова положение, разбира се, Люксембург трябваше да прояви разбиране.

Да спре мача.

Да даде почивка.

Да осигури медицински екип и санитарни материали.

Но не.

Люксембург нагло си позволи да играе футбол.

И точно това е най-обидното.

Ние от години слушаме за „ново начало“. Нов треньор, ново поколение, нова стратегия, нови цели.

Само резултатите са старите.

И всеки път, когато изглежда, че сме стигнали дъното, българският футбол намира начин да открие още едно ниво под него.

Това вече не е дъно.

Това е подземен паркинг.

Преди мача говорехме за изкачване в Лига „Б“. След мача вече човек се чуди дали не трябва да започнем да планираме изкачване обратно към повърхността.

Най-абсурдното е, че Люксембург не просто ни победи.

Той ни победи за първи път в историята.

И така една държава, която досега идваше срещу България с усещането, че най-много може да се надява на равенство, си тръгна с историческа победа.

А ние останахме с историческия резил.

Може би теренът е бил лош.

Може би топката е била прекалено кръгла.

Може би е имало течение.

Може би фризьорът е закъснял.

Може би маникюрът е бил под напрежение.

Може би някой е бил в цикъл.

Всичко е възможно.

Само едно вече е сигурно:

Българският национален отбор загуби от Люксембург.

И след това човек наистина започва да се чуди от кого още трябва да загубим, за да признаем, че футболът ни вече не е в криза.