Мащабен физически блясък и духовен езически мрак.
Безлики човешки фигури, обединени от хибрид между златна фигура на смъртта и робота Трипио от “Междузвездни войни”.
Безликостта е ярък знак на стремежа към дехуманизиране на човека.
Символ на обезчовечаване.
Иначе според раздадения сценарий това е “пътешественик във времето”.
Мащабът на спектакъла само увеличава зловещото внушение за “опустошената земя на бъдещето”, както пояснява водещата.
Оракулът от светилището на Аполон в Делфи и богинята Нике са незаобиколим извор на езическо опиянение - онтологично неизбежно е, Олимп в случая е символ на езически божества.
Всички тези символи са отпреди “новата ера”, отбелязва водещата, а не преди Рождество Христово, но това е най-маловажното, ще каже някой.
Всъщност това е най-важното.
Нито дума за нищо християнско, две хиляди години християнска култура и най-големия връх на хуманизма в цялата земна история нямат особено значение за сценария.
Танцьор, който е специалист по “кънтемпоръри танци” /contemporary - модерен/модерни; но по-модерно е направо да си е “кънтемпъръри”/.
И наметало с качулка, което свири на китара.
Закриване.
Не че някой е очаквал нещо различно.
Александър Урумов
