Виртуалните мишки са по-опасни от истинските. Изпълзяват в интернет-пространството и започват усилено да църкат. Гризкат, гризкат, после се покриват из дупките си след получения духовен оргазъм от сеира, който са предизвикали. И от провала на другите, разбира се. Нищо, че в жилите на другите тече същата като тяхната кръв. Българска.
Снощи те бяха доволни, че България се препъна в последната секунда. Истинска наслада за смачканите им сърца, в които добрите чувства отдавна са изядени от омразата и алчността. Удоволствие за душевната им импотентност.
Същите тези виртуални мишоци се делят на два вида в реалния живот. Едните се скриват в дупките си, захвърлят маските си и се правят на ни сиренце яли, ни сиренце мирисали. Другите – известни на цялата общественост, са активни в битката за БФС, макар че никога няма да си признаят, че снощи са били за Сърбия. Не ги подценявайте, популярните люде също стават анонимни мищоци във форуми и сайтове. Те толкоз са зажаднели за власт, че са готови на България да обърнат гръб само и само да докопат кокала.
Гонзо обаче им го каза. Право в очите, без да му мигнат неговите. Уцели ги в десетката.
Бавно и полека националният ни отбор върви по правия път, макар понякога да кривва в кривата пътека. Като снощи, например, в последните секунди. Но за да се върнат момчетата на магистралата, водеща към славата, им трябва увереност. Как да я имат обаче, след като постоянно се тръби, че ни липсва качество, че ни липсват футболисти, че нямаме класа. Как да я имат обаче, след като мишките изгризват малките пъзелчета, които националният отбор е тръгнал да подрежда. Изгризват футболна България, нашата България.
С църкане и гризкане, уважаеми мищоци, не става. За да излезем от големия батак, е нужна работа. Много работа. Оставете тези, които са запретнали ръкави, да я свършат. Със или без Кръстаич, един ден ще се получи. Защото днес, в момента, България има добри футболисти с потенциал, но с все още крехка психика. Нека не им я разбиваме.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
