55 години от най-великата победа на „Левски“ срещу ЦСКА във вечното дерби на България се навършиха на 17 ноември. В дъждовната есенна вечер на 1968 г. сините стигат до разгрома със 7:2, който и до днес държи влага на червените им опоненти. Десетилетия наред цели поколения левскари ще се бият в гърдите, че са повалили по такъв зрелищен начин един от най-силните отбори на ЦСКА за всички времена. И то при положение, че преди мача абсолютно никой не брои „Левски“ за фаворит и всички очаквания са за победа на военния отбор.
През есента на 1968 г. футболна България следи със затаен дъх надпреварата между ЦСКА и „Левски в „А” група. Червените тъкмо са привлекли в състава си голмайстора на „Берое” Петър Жеков, който вкарва като истински бомбардировач. След първите 11 кръга армейците водят класирането с десет победи, само едно равенство и нито една загуба. Не се вижда кой може да ги бие. Сините трябва да защитават и шампионската си титла, спечелена няколко месеца по-рано. Но дотук имат две загуби в сто- личните дербита срещу „Спартак” (0:2) и „Славия (0:1). В „А" група вървят не даже втори, а трети, изпреварени по голова разлика и от „Локомотив” (Пд).
И докато по адрес на ЦСКА се чуват похвали във вестниците, пресата вече е награбила „Левски", че не играе както трябва. В навечерието на голямото дерби например вестник „Футбол" прави на мат и маскара 22-годишния либеро на сините Кирил Ивков. Стоварват му ред обвинения: „тактически недобре ориентиран”, „проявява слаба активност”, „не влиза смело в единоброствата… А само след няколко дни именно той трябва да бъде последна преграда пред най-силното нападение в „А“ група начело с Жеков, отбелязал дотук 36 гола в 11 мача.
Резултатите от дербито в последните години също са категорично на страната на ЦСКА. Армейците нямат загуба в последните 7 сблъсъка с „Левски“, от които са излезли четири пъти като победители (3:2, 1:0, 3:0, 3:1), а в три други случая завършват наравно (1:1, 1:1, 0:0). И сега не е ясно как може да загубят.
Вечерта преди двубоя треньорът на „Левски” Кръстьо Чакъров вдига своите на лагер в хотел „Плиска”. За да не скучаят, футболистите плющят белот във фоайето. В карето играе и крилото Сашо Костов. Прочут майстор на финта и още по-голям зевзек, Костов се явява и нещо като предсказател. Наследил дарбата от майка си – известна гледачка на кафе в София, знаменитият футболист често умее да разчита предзнаменованията на съдбата.
Така става и сега. След поредното раздаване в ръката на Сашо Костов се оказват седем купи. Хвърля картите на масата с думите: „Хайде, утре седем гола!“. Гледат го като побъркан. В това време в червения лагер цари ведро настроение. В автобиографията си „С ЦСКА в сърцето” тогавашният стълб в халфовата линия Аспарух Никодимов разкрива, че преди дербито буквално са го ударили на уволнение.
„Отборът на „Левски“ беше зад нас в класирането и изведнъж си въобразихме, че победата ни срещу тях е в кърпа вързана. Проявихме прекалено самочувствие, което после ни изяде главите. Преди дербито със сините бяхме на лагер на „Армията“, сутринта имахме свободно време. Червената лампичка трябваше да светне още на обяд, когато неколцина закъсняха за разбора. С една дума – подходихме съвсем непрофесионално”, признава Паро.
Към двубоя цари небивал интерес, всичките 55 000 билета за стадион „Васил Левски” са изкупени. За да го гледа цялата страна по телевизията, организаторите от футболната федерация насрочват играта за 17.30 часа, след всички останали срещи от кръга. Следобед народът слуша по „Спорт и музика” другите двубои, а привечер вече се стяга за голямото дерби. Макар че над столицата превалява, хората се натъпкват по трибуните, нахлузили модерните за онова време шушляци. Навсякъде стърчат разпънати чадъри.
Символичните домакини от ЦСКА, за които предстоящият злополучен мач ще бъде един от последните в бял екип, излизат с най-добрия си състав. Треньорът Стоян Орманджиев – Пашата поставя на вратата Стоян Йорданов, а пред него отбраната е в състав Иван Зафиров, Кирил Станков, плюс баджанаците Борис Гаганелов и Димитър Пенев. Пред тях като дефанзивен халф ще действа Никодимов, а връзването на играта е поверено на Димитър Якимов. Бойният комплект в атака включва Петър Жеков и Никола Цанев в центъра, плюс Цветан Атанасов и Димитър Марашлиев по крилата.
Кръстьо Чакъров изненадва с избора на вратар като пуска Георги Каменски вместо очаквания Бисер Михайлов. В защита по бековете са Стоичко Пешев и Стефан Аладжов. Като централна двойка излизат Кирил Ивков и Иван Вуцов. Последният ще има тежката задача да пази Жеков персонално. В средата действат Богданов и Стефан Павлов, известен още като Фифи Перото. Напред са Георги Аспарухов – Гунди, Сашо Костов, Борислав Богданов и Янко Кирилов. И двата отбора ще играят модерната за онези години схема 4-2-4, популярна у нас като „бразилската“.
Както си му е редът, за рефер на мача е определен най-добрият в онези години - Димитър Руменчев. Едва две минути, след като е дал началния си сигнал, ЦСКА вече води с 1:0 голмайстор на таблото е вписан Жеков, макар че от телевизията остават с впечатление, че топката се е отбила в крака Вуцата, преди да влезе във вратата, и може да се зачете като автогол. В онзи момент обаче това няма никакво значение...
Публиката на „Левски”, която в онези години е далеч по-многобройната на трибуните, гледа със свити сърца как съперникът от ЦСКА се разгръща в още една-две опасни атаки. В 7-ата минута обаче сините са на крака - 1:1! След центриране отдясно Гунди получава топката, финтира Пенев и резултатът вече е изравнен.
ЦСКА обаче няма намерение да се предава и тръгва в атака. Много опасно се включва десният защитник Иван Зафиров – Копата, който дори успява да се измъкне сам срещу Каменски, но губи контрол върху топката точно преди да бие.
Големият обрат настъпва между 23-тата и 24-тата минута. Отсъден е пряк свободен удар за „Левски, ще го бие Янко Кирилов. Шутът му рикошира в стената и отскача към Сашо Костов. Усетил, че сега е моментът, футболистът с №11 отправя точен изстрел – 2:1 за „Левски”.
Докато народът още не се е нарадвал на гола, левскарите организират светкавична атака. Изпуснат по крилото, Богданов хвърля топката към наказателното поле. Там е Аспарухов, но зад него дебне Гаганелов. Тъй като няма как да го мине, Гунди решава да извърти задна ножица. Изпълнението му е изящно, но топката се отбива в гредата. Наблизо обаче е Кирилов, който притичва и забива третия гол за „Левски”. „Белите защитници и техният вратар стояха като хипнотизирани”, долага вестник „Народен спорт” пред читателите си.
Оттук започва и тежката драма на ЦСКА. Всичко в играта им се обърква заради Гунди, който действа на огромен периметър между двете странични линии. Идеята да го пазят персонално отива по дяволите. В онези години защитата на армейците играе подредена в едни линия, което е новост и най-често им носи успех.
Този път обаче Аспарухов и останалите в синьо са неуловими. Опитите на ЦСКА да се върне в играта пропадат, тъй като им трябват голове. Само че „Жеков падна като зрял плод в кошницата на Вуцов”. Статистиката показва, че от общо 14 паса към централния нападател на ЦСКА, Вуцата е пресякъл цели 12, което е повече от отличен показател за защитник, пазил бъдещия носител на „Златната обувка” за голмайстор №1 на Европа.
Комедията от грешки в защитата на ЦСКА завършва трагично в края на първото полувреме. При корнер за „Левски” всички гледат безучастно как оставеният без пазач Борислав Богданов от два метра прави резултата 4:1.
Двата отбора се прибират на почивката. Според фолклора в съблекалнята на ЦСКА вече е слязъл контраадмирал Иван Добрев – Странджата уж да ободри футболистите.
„Хайде сега, през второто полувреме вкарвате три гола и обръщаме резултата, нарежда лампазлията от военното министерство.
Оказва се, че тръгнал от ложата малко преди края на полувремето и не видял четвъртия гол на левскарите. „Другарю генерал, те водят вече с 4:1…“, прекъсва ентусиазма му Димитър Якимов. Играта на Митата също не върви, с нож в зъбите го пази Стефан Павлов – Фифи Перото.
През втората част бомбардировката към вратата на ЦСКА продължава с пълна сила. Янко Кирилов забива петия гол, изпуснат от двама защитници след перфектен пас на Гунди. В 59-та минута самият Аспарухов прави 6:1. След още четвърт час Кръстю Богданов е съборен в наказателното поле на ЦСКА и съдията Руменчев отсъжда дузпа за сините.
От нея Гунди прави своя хеттрик в двубоя. Чак към края Цветан Атанасов вкарва втория гол за армейците. „Левски“ – ЦСКА 7:2!
Никога преди това единият от участниците във вечното дерби не е вкарвал толкова много голове във вратата на съперника си. сините имат победа с 6:3 от 1962 г., когато Димитър Йорданов – Кукуша става първия футболист с 4 гола в един мач. Отборът на войската е излизал като победител с 5:0 през 1953 г. Но седем гола вече са прекалено много.
Макар, че всички футболисти на „Левски“ получават отлични оценки за представянето си, трима от тях са над всички. Стожерът на защитата Иван Вуцов заслужава похвали за това, че се е справил с Жеков. Янко Кирилов в този ден изиграва мача на живота си, в който „стана вир вода, но не спря да спринтира, да надбягва своите пазачи, да конструира играта и да стреля“ според „Народен спорт“. И разбира се капитанът на отбора Георги Аспарухов – Гунди.
Освен ред изумителни изпълнения, неговият спектакъл включва и три удара, отправени с гръб към вратата – задната ножица при гола на Кирилов, триково подаване с пета и още едно през глава при падане на земята.
В интерес на истината, дотогава Гунди понякога търпи критики, чу му липсва кураж. По този повод известният статистик, коментатор и бивш нападател на „Левски“ Димитър Попдимитров пише в статията си за мача, че сега Аспарухов се е изявил като истински лидер. Попдимитров припомня още, че предишният треньор на сините Рудолф Витлачил е организирал за Гунди специални занимания за насърчаване на амбицията и твърдостта му. Сега той се хвърля в острите стълкновения, макар че още в 21-вата минута му се налага да търси помощ от лекаря след едно влизане на армейската защита.
След тази победа еуфорията сред всички левскари е просто невероятна. Още в края на мача публиката пали факли в чест на големия успех, а после организира шествие до паметника на Васил Левски. Участниците в историческия мач са наградени с по 80 лева премия и парче плат за панталон.
Източник: Уикенд
