Сметките около евентуален предсрочен вот пренареждат политическия терен в Турция.
Само преди две години турската опозиция постигна исторически успех на местните избори. Днес обаче водещата опозиционна сила е разцепена, а Екрем Имамоглу - най-сериозният политически съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган - се намира в затвора и може да не бъде допуснат до следващите президентски избори. Така битката срещу Ердоган се превърна и в битка за това кой ще оглави общественото желание за промяна.
Репортажът на БГНЕС проследява как съдебните дела, разцеплението на опозицията и сметките около евентуален предсрочен вот пренареждат политическия терен в Турция. Кой може да замени Имамоглу като основен кандидат на опозицията? Има ли тя шанс срещу Ердоган, ако се яви разделена? И може ли надпреварата да бъде решена още преди изборния ден - чрез определянето на това кой ще олицетворява промяната и дали изобщо ще бъде допуснат до участие?
През май съд отстрани Йозгюр Йозел от председателския пост на Народнорепубликанската партия (НРП), като анулира избора му от партийния конгрес през 2023 г. и върна начело бившия лидер Кемал Кълъчдароглу. Йозел напусна вековната формация и заедно с още 90 депутати създаде „Нова партия“.
Така новата формация веднага се превърна в най-голямата опозиционна сила в 600-местния парламент с 91 депутати, докато НРП остана с едва 44. Към партията на Йозел преминаха и стотици кметове, а през август подкрепа за нея обяви и отстраненият кмет на Истанбул Екрем Имамоглу.
Именно Имамоглу нанесе най-тежките изборни поражения на управляващата Партия на справедливостта и развитието в най-големия турски град и се превърна в най-опасния политически съперник на Ердоган. От март 2025 г. той е в затвора „Силиври“, обвинен по мащабно дело за корупция. Университетската му диплома беше анулирана непосредствено преди задържането му, а висше образование е конституционно изискване за кандидатите за президент.
На 11 септември 2026 г. съдът постанови срещу Имамоглу още 2 години и 1 месец затвор по отделно дело за обида на длъжностно лице и приложи разпоредба, която може да доведе до забрана за заемане на политически постове.
Опозицията и правозащитни организации предупреждават, че множеството производства срещу нейни представители са опит за отстраняване на реалните конкуренти на властта.
Ако Имамоглу не бъде допуснат до президентските избори, най-обсъжданата алтернатива е кметът на Анкара Мансур Яваш. Той има потенциал да привлича избиратели от различни политически групи.
Редовните президентски и парламентарни избори са насрочени за 14 май 2028 г. За предсрочен вот са необходими 360 гласа в парламента, а управляващата коалиция не разполага самостоятелно с такова мнозинство. Залогът е особено висок: ако парламентът изтегли изборите в рамките на настоящия мандат, конституцията позволява на Ердоган да се кандидатира отново за президент.
Това превръща липсващите гласове в инструмент за политическо договаряне. Особено значение придобива прокюрдската Партия на равенството и демокрацията на народите (ДЕМ). Тя подкрепи заедно с управляващите ключовия закон, който създава правна рамка за разоръжаването и разпускането на Кюрдската работническа партия (ПКК). Законът беше приет през август с 468 гласа.
Подкрепата по този въпрос не означава автоматично предизборен съюз. Тя обаче показва, че гласовете на ДЕМ могат да станат решаващи при насрочването на предсрочни избори, евентуални конституционни промени или втори тур на президентския вот.
Важен елемент в политическата ситуация е и натискът върху домакинствата. Официалната годишна инфлация през август достигна 31,51%. Опитът от изборите през 2023 г. обаче показа, че високите цени и икономическото недоволство сами по себе си не гарантират загуба за Ердоган.
Двамата събеседници в репортажа са опитни турски журналисти, които продължават професионалната си работа извън родината поради тежки янатиск срещу свободните медии и журналисти в страната.
Тарък Торос е роден през 1972 г. в Тарсус. Работил е като репортер, редактор и телевизионен ръководител, включително в Samanyolu TV, TGRT, Habertürk, Akşam, Kanaltürk и Bugün TV. Като главен редактор на Bugün TV той става свидетел на принудителното прекъсване на излъчването на телевизията през октомври 2015 г., след като съдебно назначени управители поемат медийните компании на Koza İpek. През юли 2016 г. Торос съобщава, че се е установил със семейството си извън Турция, след като срещу него е издадена заповед за задържане, която той определя като произволна и политическа. Днес журналистът живее и работи в Лондон като водещ, редактор и политически коментатор.
„Ердоган е лидер, който обича сам да избира своите противници. Мисля, че това е една от причините да е на власт вече 24 години“, заяви Торос пред БГНЕС. „Когато един човек управлява една страна почти четвърт век, това не е просто защото хората продължават да го избират. Политическата система също прави избора на някой друг изключително труден.“
Според него Ердоган ще отиде на избори едва когато е уверен в две неща: че може да повлияе върху това кой ще бъде основният му съперник и че е осигурил условията, необходими за победа. „Той решава времето и условията на изборите. Отива на вот, когато знае кои ще бъдат противниците му и когато политическата среда е подходяща за него“, каза Торос.
Той смята, че Имамоглу трудно ще запази реален шанс да се кандидатира, дори и да продължи да влияе върху опозицията от затвора. „Правителството се опитва да го погребе политически, докато го държи зад решетките“, заяви журналистът. По думите му натискът върху Имамоглу може да се засилва с приближаването на изборите, включително чрез ограничаване на възможността му да общува с обществото.
Левент Кенез е роден през 1978 г. в Маниса и е завършил политология и международни отношения в Босфорския университет. Бил е редактор в Zaman и главен редактор на вестник Meydan. След опита за преврат през юли 2016 г. Кенез е задържан за кратко, а след освобождаването му е издадена нова заповед за арест. Той напуска Турция и получава статут на бежанец в Швеция. Днес живее в Стокхолм и работи като редактор в разследващата платформа Nordic Monitor. През 2021 г. Върховният съд на Швеция отхвърля искането на Анкара за екстрадицията му, като приема, че посочената журналистическа дейност не съставлява престъпление по шведското право и че при връщане в Турция съществува риск от преследване.
„Когато говорим за избори и партии в Турция, не говорим за напълно демократична държава. Медиите до голяма степен са под контрола на правителството, а опозицията е под огромен натиск от съдебната система“, заяви Кенез пред БГНЕС.
Той определи съдебното отстраняване на Йозел като част от стратегия за разделяне на най-голямата опозиционна сила. „Когато има вътрешни конфликти в партията, вниманието се измества от проблемите на страната към семейните разпри. Целта е партийните членове да се обърнат едни срещу други“, каза Кенез. Според него планът е успял да раздели опозицията, но не и на две равни части, тъй като по-голямата част от депутатите и поддръжниците са последвали „Нова партия“.
Кенез не очаква формално сътрудничество между новото ръководство на НРП и хората на Йозел, но допуска, че на президентски избори част от избирателите могат да се обединят около кандидата с най-голям шанс за победа. Той посочи Мансур Яваш като най-очевидната алтернатива на Имамоглу, но предупреждава: „Всеки кандидат, който има възможност да победи Ердоган, може да бъде блокиран чрез съдебната система или с други средства.“
„Икономиката все още е най-важният показател. Но опозицията трябва да даде на хората надежда, че ще успее да я поправи, когато дойде на власт. Засега тя не успява да направи това“, каза още журналистът. Според него Ердоган може да загуби, ако вотът бъде достатъчно честен, но резултатът ще зависи от кандидата срещу него, избирателната активност и условията, при които ще се проведат изборите:
„В подобни държави гласуването е важно. Но още по-важно е кой брои гласовете.“ | БГНЕС
