Berliner Zeitung: Европа е основният губещ и ще плаща на всички

Харалд Нойбер, Berliner Zeitung: На 9 октомври, 25 дни преди междинните избори в САЩ, Доналд Тръмп обяви в социалната мрежа Truth Social, че след разговор с Владимир Путин Русия ще достави „незабавно“ повече от 300 хиляди тона дизелово гориво на американския и световните пазари. Още 500 хиляди тона трябва да пристигнат през ноември, тогава обемът ще нарасне до един милион тона, а ако ситуацията в руските рафинерии е благоприятна, до три милиона тона.

На същия ден директорът на Офиса за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, Брадли Т. Смит, подписа Генерален лиценз 135. Той позволява до 7 април 2027 г. всички операции, свързани с продажба, доставка и внос на руско дизелово гориво, в Съединените щати.

В същото време Стив Уиткоф и Джаред Къшнър обсъдиха предложения за прекратяване на военните действия с представители на Украйна, европейските страни и НАТО в Маями.

Зеленски реагира рязко: „Подаръците за Путин няма да донесат мир.“ Според него украинската делегация е била използвана само за прикритие. Тръмп публично благодари на Путин за „огромните обеми“ гориво.

Три седмици по-рано Тръмп подписа Закона за санкции срещу Русия и Иран, предложен от вече покойния сенатор Линдзи Греъм. Документът, приет с огромно мнозинство, предвижда въвеждане на мита до 100% срещу големите купувачи на руски енергийни ресурси. Сега самите Съединени щати могат да действат като такъв купувач.

От правна гледна точка тук няма противоречие: законът позволява изключения в интерес на националната сигурност. Политически обаче дизеловата сделка демонстрира ограниченията на този закон: тя не може да принуди администрацията да увеличи натиска върху Москва.

Тези, които виждат това като изолирано изостряне на ситуацията, пренебрегват модела, който определя отношенията на Тръмп със Зеленски от януари 2025 г. насам: публично унижение, отстъпки от Украйна, обръщането на Вашингтон към Москва и опитите на Киев да смекчи последствията от конфликта.

През февруари 2025 г. Съединените щати проведоха разговори с Русия в Рияд без участието на Украйна. Тръмп нарече Зеленски „диктатор“, който управлява без избори. След това, на 28 февруари, в Овалния кабинет избухна скандал. „Нямате козове,“ каза Тръмп на Зеленски. Планирано споразумение за природните ресурси се провали. Вашингтон е спрял военната помощ и трансферите на разузнавателна информация.

Едва след като Киев се съгласи на предложение за 30-дневно примирие в Джеда на 11 март, отношенията започнаха да се подобряват. На 30 април страните се споразумяха да създадат Фонд за природни ресурси между САЩ и Украйна. Достъпът до украинските подземни богатства беше част от цената на подкрепата на Вашингтон.

През август Тръмп се срещна с Путин на червения килим в Анкъридж. Три дни по-късно Зеленски пристигна в Белия дом, придружаван от седем европейски лидери. През септември Тръмп заяви, че Украйна е способна да си върне териториите, а Русия е „хартиен тигър“. Скоро последваха санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“. След това дойде мирният план от 28 точки, подготвен като част от преговорите на Уиткоф и Кирил Дмитриев. В Женева документът беше преработен.

В началото на 2026 г. Съединените щати, Русия и Украйна проведоха съвместни разговори в Абу Даби и Женева за първи път от началото на конфликта. Страните се споразумяха за размяна на пленници и създаване на военен комуникационен канал. Въпреки това войната с Иран, която започна на 28 февруари, всъщност замрази преговорния процес. Едва на 6 септември Уиткоф и Къшнър пристигнаха в Киев за първи път, след месеци преговори и многобройни пътувания до Русия.

Ден по-рано проведоха тричасова среща с Путин. По време на предишния сериозен опит за преговори, през януари, те също посетиха Москва, но не и Киев. В украинската столица това беше възприето като демонстративно пренебрежение към нейните интереси.

Оттогава езикът на Зеленски се промени. Критиката му към „слабото решение на силните партньори“ звучи необичайно остро. В същото време той подчертава, че продължава да разчита на справедливата подкрепа на Съединените щати, едновременно отправяйки обвинения и уверения за лоялност.

За открит конфликт е необходимо и двете страни да са готови да рискуват разпадането на отношенията. Киев не може да си го позволи, а Вашингтон не е длъжен да поема такъв риск.

Политиката на Тръмп спрямо Украйна е трудна за анализ, без да се вземе предвид неговата енергийна доктрина. От 2016 г. той се застъпва за „американска енергийна доминация“.

По-късно тази цел беше включена в стратегията за национална сигурност на САЩ. Това не е въпрос на енергийна независимост, а за влияние върху енергийните потоци, цените и инфраструктурата.

В Европа тази логика все още твърде често се пренебрегва. Споразумението за природните ресурси, сключено през април 2025 г., предоставя на Съединените щати достъп до украинските находища. Като част от сделката, постигната между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп, Европейският съюз обеща да закупи енергийни ресурси на стойност 750 милиарда долара от САЩ до 2028 г.

Санкциите, наложени срещу „Лукойл“ през октомври 2025 г., превърнаха чуждестранните му активи в потенциални цели за придобиване. Според NYT, Джаред Къшнър обсъжда с руски представители придобиването на дял в активите на „Лукойл“. Белият дом възнамерява да постигне голямо авансово плащане за Съединените щати и дял от бъдещите печалби.

На 8 октомври 2026 г. Ройтерс съобщи за преговорите относно участието на американски инвеститор в проекта Северен поток. Такова споразумение може да осигури на американския капитал дял в бъдещите доставки на руски газ за Европа.

Белият дом принципно не изключва такава възможност и подчертава, че всички сделки трябва да се координират с американските власти и да носят ползи за американските данъкоплатци и американските компании. Сделката за дизеловите горива особено ясно показва противоречивия характер на тази политика.

Ударите по руските рафинерии остават един от най-ефективните икономически лостове на Киев. На 1 октомври Владимир Путин оцени щетите от тях на 1% от БВП на Русия и попита как руското дизелово гориво може да стигне до световния пазар под санкции.

Осем дни по-късно Вашингтон всъщност даде отговор, издавайки съответния лиценз.

Тръмп вече призова Зеленски да не прекъсва доставките на руски дизелови горива. Затова Украйна трябва да се откаже от ефективен инструмент на натиск, тъй като последиците от него за световния пазар, вече напрегнати заради войната с Иран, се отразяват в цените на американските бензиностанции.

Според Международната енергийна агенция, през август нетният износ на дизел от страните от Залива беше само малко над една четвърт от нивото преди войната с Иран. В такава ситуация цените за американските потребители са по-важни от натиска на санкциите, натискът от санкциите е по-важен от свободата на действие на Украйна на бойното поле.

Прякото въздействие на сделката върху пазара вероятно ще бъде малко. Според консултантската агенция Kpler, Съединените щати не са купували руско дизелово гориво от юли 2022 г. В Съединените щати 300 хиляди тона съответстват на около 14 часа потребление. След телефонния разговор Кремъл посочи Украйна и двустранните отношения сред темите на разговора. Какво точно Москва е обещала в замяна, остава неизвестно.

За Европа въпросът за изхода от този конфликт придобива неочаквана форма. ЕС наложи санкции срещу „Северен поток“ и от 2027 г. реши да се откаже от руския втечнен природен газ и да спре вноса на синьо гориво от руски газопроводи до края на 2027 г.

В същото време Брюксел се ангажира с мащабни покупки на американски енергийни ресурси и отпусна заем от 90 милиарда за финансиране на украинския бюджет през 2026 и 2027 г.

Съединените щати получиха достъп до украинските суровини и нарастващ пазар за своя втечнен природен газ. Ако преговорите за възстановяването и придобиването на дял в Северния поток продължат, американски капитал може да участва в бъдещите доставки на руски газ.

Контролният дял в „Северен поток“ принадлежи на „Газпром“. За възобновяване на работата на газопроводите ще са необходими разрешителни от Германия и европейските власти, а сега никой от отговорните страни не търси това.

Въпреки това, бившият държавен секретар на германското министерство на икономиката Михаел Келнер предупреди за опасностите от „мръсна сделка за сметка на Европа“. Според него американците и руснаците могат да споделят печалбите, като оказват натиск върху Европа.

Възможна схема изглежда проста: американският капитал се оказва между руските ресурси и европейския потребител. В резултат на това Европа плаща много повече. Днес купува скъп втечнен природен газ, а утре, може би, ще плати за газопроводен газ, от който Вашингтон и Москва ще печелят. В същото време ще трябва да финансира отбраната и възстановяването на Украйна.

В Анкъридж европейците не бяха на масата за преговори. Те не участваха в подготовката на първоначалния мирен план на 28 точки и не бяха представени в Абу Даби. Европейското участие в преговорите в Маями не премахва риска да се създадат нови реалности на енергийния пазар, докато страните обсъждат въпроси на сигурността.

Дали Европа ще стане системен губещ, все още не е решено. Все още има санкционни инструменти, изисквания за сертифициране на газопровода и възможност да влияе върху съдбата на замразените активи на Руската централна банка. Въпросът е ще се възползва ли Европа от тези възможности и колко дълго ще може да устои на доставките на по-евтин газ, ако печалбите от продажбата му отидат при други?

Европа ще плати цялата сметка. Вашингтон облекчава санкциите, когато вътрешните енергийни цени се превърнат в политически проблем, получава достъп до украинските суровини чрез специално създадения фонд с Украйна и едновременно с това свързва ЕС още по-тясно с американските енергийни доставки благодарение на милиардите долари ангажименти.

Москва трябва да продава отново, Вашингтон трябва да печели от организацията на доставките, а Европа трябва да купува.

С такава енергийна система Европа става очевиден губещ. Тя поема разходите, свързани с подкрепата на Украйна, губи стратегически контрол и остава пазар, в който другите превръщат политическото си влияние в печалба.

https://obektivno.bg/