Битка за милиарди в превъоръжаването на Германия

Традиционните производители настояват за инвестиции в тежко въоръжение, докато нововъзникващи технологични компании залагат на модерни системи като дронове с изкуствен интелект.

Големите играчи в германската отбранителна индустрия очертават все по-ясни фронтове при ускореното превъоръжаване на страната. Традиционните производители настояват за инвестиции в тежко въоръжение, докато нововъзникващи технологични компании залагат на модерни системи като дронове с изкуствен интелект.

Канцлерът Фридрих Мерц обеща да изгради най-силната конвенционална армия в Европа, като предвиди разходи за стотици милиарди евро. Така се подсилва процесът на превъоръжаване, започнал след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г.

Подобна надпревара, наблюдавана и в други европейски държави, се подхранва както от натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп съюзниците в НАТО да увеличат военните си бюджети, така и от нарастващите опасения за дългосрочния ангажимент на Вашингтон към сигурността на континента.

Остава открит въпросът къде точно да бъдат насочени тези средства.

Ново поколение германски отбранителни технологични стартъпи твърдят, че войната в Украйна, която все повече се води във въздуха с безпилотни летателни апарати, показва, че сравнително евтино и масово произвеждано оборудване, като дронове с изкуствен интелект, ще бъде решаващо за бъдещите конфликти. Те критикуват факта, че досега значителна част от разходите е отивала за скъпи и изпитани във времето оръжия като танкове и бронирани машини, които обаче са уязвими за новите, по-евтини въздушни средства.

„Очевидно досега имаше прекалено силен фокус върху традиционните платформи“, заяви пред АФП Гундберт Шерф – съосновател и ръководител на германската отбранителна технологична компания Helsing. „Моделът на разходите трябва да се променя заедно със света около нас“, добави той.

Базираната в Мюнхен компания, основана през 2021 г., доставя ударни дронове на украинската армия и вече отчита промяна в нагласите. Helsing, подкрепена от инвестиционната компания на основателя на Spotify Даниел Ек и оценявана на около 12 млрд. евро, наскоро проведе успешни тестове с германската армия.

„Надявам се да видим промяна от модел, при който 99% от средствата отиват за традиционни системи и 1% – за автономни, към далеч по-балансиран подход“, допълни Шерф.

Подобен умерен оптимизъм изрази и стартъпът Stark, основан преди едва 18 месеца и също тествал дроновете си с Бундесвера. Старши мениджърът на компанията Йозеф Кранаветфогл, сред чиито инвеститори е и американският технологичен милиардер Питър Тийл, заяви, че обществените поръчки в Германия се променят в положителна посока.

Темпото обаче остава повод за тревога. Европа е отлична в писането на стратегически документи, но изпълнението изостава, предупреди той, подчертавайки нуждата от бързи и решителни действия.

От другата страна на дебата стои Rheinmetall – най-големият германски оръжеен производител и ключов доставчик на военни превозни средства и боеприпаси, чийто оборот рязко нарасна заради войната в Украйна. Главният изпълнителен директор Армин Папергер признава нарастващото значение на дроновете, които компанията също произвежда, но настоява, че те са само част от по-широк арсенал.

Без бронирани машини защитата на една държава и отблъскването на агресор при инвазия не биха били възможни, категоричен е Папергер, чиято компания е оценявана на около 70 млрд. евро. В случай на война с участие на НАТО, конфликтът би изглеждал съвсем различно от случващото се в Украйна, а ролята на дроновете би била по-ограничена, допълни той.

Дроновете присъстват и в плановете на правителството. Министърът на отбраната Борис Писториус обяви през октомври намерение Германия да инвестира около 10 млрд. евро в тази технология през следващите години.

Сигнали обаче сочат, че традиционните системи остават във фокуса. „Политико“ съобщи, че правителството е изготвило списък с оръжейни покупки на стойност 377 млрд. евро, а значителна част от средствата са предвидени за утвърдени компании от сектора. Говорител на министерството отказа коментар по информацията, но отбеляза, че дроновете отдавна са част от военните операции, а танковете, бойните самолети и бронираните транспортьори ще продължат да бъдат необходими, в комбинация с безпилотни системи.

Превъоръжаването бележи сериозна промяна за Германия – държава с дълбоки пацифистки традиции, формирани след Втората световна война. Опасенията обаче остават, че процесът се развива твърде бавно и остава рискът да бъде погрешно насочен.

Военното планиране изостава спрямо неудържимия възход на безпилотните и автономни системи, написаха наскоро британският историк Ниъл Фъргюсън и президентът на Института за световна икономика в Кил Мориц Шуларик. По думите им отговорните фактори се фокусират прекалено върху оръжията на последната война, а не на следващата. | БГНЕС