Битката за Суецкия канал

Случващото се в Близкия изток е повод за тревога за целия свят. От момента, в който Хамас вероломно нападна Израел, уби хиляди и отвлече стотици, целият регион клокочи неконтролируемо. Очевидно е, че има дестабилизационни фактори, които правят и невъзможното, за да запалят барутния погреб, който сякаш се беше поуспокоил в последните няколко десетилетия. Иран и неговите руски партньори не хабят усилия да създават неприятности на Америка и нейните партньори в региона. Хамас, финансиран и обучаван от Иран, е едно на ръка. Хутите в Йемен обаче също бяха активизирани в последните седмици, отново с финансовата, военната и разузнавателната подкрепа на Иран. И доколкото ситуацията между Израел и Хамас е опасна за региона, то това, което правят хутите в последно време е опасно за цялата планета.

Иран използва дълбоките си джобове, пълни с петролни пари, за да влияе в Близкия изток. Но явно това не им стига, защото активираха хутите да създадат огромен логистичен проблем в Червено море. Морският път през региона е един от най-натоварените транспортни коридори на планетата, защото е подстъп към Суецкия канал. През Суец минава огромна, доминираща част от стокооборота между Запада и Изтока. Милиони тонове стоки се транспортират от Европа и Източното крайбрежие на САЩ през Суецкия канал към Азия и обратно – от Индия и Китай през Суецкия канал към Европа и САЩ. Спирането на трафика в тази зона има потенциала да убие световния икономически организъм. Припомнете си само какво се случи, когато корабът Евъргрийн заседна в канала, блокирайки за седмица трафика – цените на контейнерите и морския транспорт скочиха драстично, което подгря допълнително инфлацията по света.

Логистиката е труден и сложен бизнес, който зависи от прогнозируемост на транспортните коридори. Ако тесни места като Суецкия канал бъдат извадени от транспортното уравнение, това ще затрудни търговията до такава степен, че неминуемо ще се отрази не само на ценообразуването, но и на стоковите наличности по света. Кризата със снабдителните вериги не може да се подценява. И нито Иран, нито нейните йеменски фронтмени имат намерение да пропуснат златната възможност да нанесат удар в сърцето на световната търговия. Хутите започнаха да обстрелват масово търговски кораби в Червено море, използвайки насоките, разузнаването, дроновете и ракетите, с които Иран ги снабдява. Дори отвлякоха кораба „Галакси лийдър“, чийто капитан и старши помощник капитан са българи, а самият кораб е свързан с израелския милиардер Ейбрахам Унгар. Като към отвлечения кораб от хутите добавим отвличанията на кораби в региона и от сомалийски пирати, включително и плавателния съд „Руен“, собственост на „Български морски флот“, това прави целия регион на Червено море своеобразна червена зона за корабоплаване.

Реакциите не закъсняха. Редица големи логистични компании, включително гигантът в контейнерния транспорт Maersk обявиха, че спират съдовете си от преминаване през Суецкия канал. За да изпълняват търговските си ангажименти, контейнерните линии ще минават през нос Добра надежда край бреговете на Южна Африка, което ще добави средно към 3 седмици път на всеки кораб. От своя страна това ще доведе първо до огромни забавяния в доставките на стоки и второ до значително оскъпяване на същите. Блокирането на Суецкия канал и фактическото замразяване на огромна част от търговския трафик през региона има потенциал да разтресе икономиката на света.

Към тази ситуация трябва да добавим и безпрецедентната суша в района на Панамския канал, която принуждава огромна част от преминаващите през тази артерия съдове да се насочат към Магелановия проток край Чили и Аржентина. Това допълнително усложнява международните транспортни вериги и фактически ще забави и оскъпи значително почти всички стоки, които се търгуват по вода. Тапата в Панама е проблем сама по себе си, но когато я разположим в координатна система с фактическото замразяване на голяма част от трафика през Суецкия канал, това е рецепта за потенциален колапс. Няма как последиците да са за подценяване, когато два от най-важните транспортни коридора на планетата биват затворени или най-малкото значително ограничени за придвижване. Това е стратегическа опасност, която трябва да се разглежда в дълбочина.

Не е случайно, че САЩ и техните партньори изпратиха бойни кораби да пресекат офанзивата на хутите в Червено море. В последните дни бяха свалени десетки дронове и ракети, които бяха насочени към търговски кораби в региона. Въпреки това още един контейнерен кораб беше поразен от хутите, а в резултат на това САЩ проведоха ракетни удари върху локации на йеменската група в Ирак, с което се засилиха притесненията за ескалация на напрежението и потенциално разрастване на военния конфликт. Всичко това има една основна задача, която изглежда в момента постига своята цел – дестабилизация на региона и нанасяне на тежки щети върху свободната търговия. Цените на контейнерите вече поскъпнаха значително, като се очаква това поскъпване да продължи. От една страна, това ще засегне пряко стокооборота между САЩ и Европа, и Азия, като ще увеличи времето за преминаване на стоки между страните, но и ще оскъпи превоза на същите. От друга страна, по-дългият престой на контейнерите в открито море, за да стигнат до крайната си дестинация, ще намали общия брой на свободните контейнери, което неминуемо ще ги оскъпи, дори и да няма нужда дадена стока да преминава през Суецкия канал.
Затварянето и забавянето на трафика в двата най-важни търговски пътя на планетата ще увеличи инфлационния натиск, защото ще доведе до обективно поскъпване на стоките. Това от своя страна може да принуди Федералния резерв и Европейската централна банка да продължат агресивната си политика по вдигане на централния лихвен процент в отчаян опит да се овладее инфлацията. Това пък води до допълнителен натиск над банковия сектор, а оттам и до строителния такъв и значително ще затрудни и без друго задъхващата се световна икономика. Не е изключено, ако кризата се задълбочи, да видим фалити на банки и строителни компании, което може да отприщи трудно удържаната потенциална глобална рецесия. Опасностите са реални и не бива да се приемат с лека ръка.

Шансът за излизане от ситуацията е, както обикновено, в ръцете на свободния свят. Присъствието от тази седмица на американски военни кораби в Червено море вече започва да действа като Maersk обяви, че ще започне плавно да възстановява трафика през Суецкия канал. За да се засили тази тенденция обаче, е необходимо продължаване на твърдия курс на Щатите в региона, който ще им се наложи за пореден път да гарантират сигурността на всички заинтересовани. Няма кой друг да озапти Иран, освен масирано присъствие на американски бойни кораби. Не е изключено при задълбочаване на провокациите в Червено море американците да насочат и намиращия се в Оманския залив самолетоносач USS Eisenhower. Ситуацията е тежка, но е възможно да бъде укротена. Това обаче става само от позицията на сила. Хутите няма да спрат да стрелят, защото са се събудили в добро настроение.

Автор: Петър Кичашки

trud.bg