В Скопие продължават да се грижат за ОМО „Илинден“ като за инструмент, с който да искат някакво малцинство у нас
Новият македонски правосъден министър винаги ще носи срама от първите си стъпки на поста
Още в началото искам да бъда категоричен: този текст не е за Стойко Стойков и за неговата ОМО „Илинден“. Отдавна съм решил да не им обръщам внимание и да го покривам с тишина, защото не виждам смисъл да им създавам някакъв публичен образ, па макар и отрицателен. Нека си стоят там, където са, да получават каквото получават от Скопие и да се задоволяват с ролята, отредена им като инструмент за вътрешен натиск върху българската държава.
Няма да забравя онзи случай, когато на площадката пред църквата „Свети Спас“ в Скопие, където лежат костите на Гоце Делчев, една група ОМО-вци, докарани нарочно с автобус от България, се опитаха да освиркат президента Георги Първанов, който в рамките на официално посещение там беше отишъл да се поклони пред саркофага. И за да бъде ситуацията още по-странна, да не кажа, срамна, „гостите“ от България бяха надсвирени от група местни българи, събрала се там да поздрави държавния ни глава. Ако човек има интерес и склонност към панаирджийските сеири, там беше мястото и моментът да присъства на един, колкото и парадоксален и абсурден да бе той от човешка, пък и от политическа гледна точка. Спирам, че ако се разприказвам…
Но този текст е предизвикан от срещата на новия министър на правосъдието на Северна Македония Кренар Лога с въпросния Стойков. Гостът информирал министъра за положението на македонците в България, за техния статут и права, за годишния доклад на Европейския съд за правата на човека, в който било посочено, че страната ни не изпълнява присъдата за основни права на човека и свободното сдружаване. Лога бил информиран още за правната битка, която се води с институциите в България и за проблемите, с които се сблъскват като македонски сдружения. За конституционните промени не били разговаряли, но Стойков бил казал, че е нужна реципрочност. Толкова.
Кратко съобщение, но с много послания и въпроси. Кренар Лога е нов министър на правосъдието, който влезе в коалиционния кабинет на Димитър Ковачевски при последната му реконструкция. От коалицията излезе една албанска партия, дойде друга. Още не бе разбрал къде са тоалетните в министерството, както се казва, и Лога беше принуден да разпореди заличаването на двата клуба на българите в Северна Македония - „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид. Не съм сигурен дали е съзнавал какво прави, да не говорим дали и вникнал в дълбочината на проблема или просто е изпълнил някакво внушение, меко казано, или чисто и просто нечие нареждане. Хубав старт, няма що.
От друга страна се питам, защо тъкмо правосъдният министър ще кани - за първи път!, представител на сдружение, което действа на територията на съседна държава, с която в момента отношенията са в крайно чувствителна фаза? Да, става дума за правни въпроси и юридическа защита, което, общо погледнато е в „ресора“ на шефа на правосъдното министерство. Но не беше ли по-редно, ако властите са решили, че трябва да натрият носа на българските им колеги, това да стори министърът на външните работи Буяр Османи?
Тази преднамереност пролича още когато тъкмо на Османи беше възложено да се срещне с двама представители на българите в Северна Македония, та ни хвърли в размишление къде в правомощията на ръководеното от него ведомство има такава функция, която да му позволява да действа на вътрешнополитическия терен. Хайде, тогава го бяха натиснали от Брюксел, след като представители на клубовете и сдруженията от Северна Македония бяха отишли там и се бяха срещнали с еврокомисаря по регионалната политика и разширението Оливер Вархей. Пък и самият Буяр даде достатъчно примери за това, че ще се опита да нормализира отношенията с България. Като е толкова привързан към „българската тема“, и не само ресорно, да беше поканил той въпросния Стойков и да говорят за правата на македонците в България. Би изглеждало по-логично.
Но не логика е търсена с приема при Лога. Ако той не се усеща, да му кажем, че вече е така накиснат в блатото, че оттук нататък каквото и да иска да направи, винаги той ще носи срама от първите си стъпки като министър. Колко пъти съм чувал от представители на албанския политически блок в Северна Македония да подхвърлят, че тези недоразумения между нашите две съседни държави са „българска“ работа, към която те нямат или не биха искали да имат отношение.
Но пък лично на мен ми е интересно, ако имам възможност, да попитам Буяр Османи как гледа на това, което се случва напоследък и как той приема факта, че килимчето за работа с българите и техните сдружения се изплъзва изпод краката му. И какво би отговорил на евентуално подобно питане, ако някъде по Европа или света се срещне със служебния ни министър на външните работи Николай Милков, или пък с евентуалния нов шеф на дипломатическото ни ведомство, ако се състави правителство у нас. Османи в момента е ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, обикаля страните от ОССЕ, посещава форуми и мероприятия, та никак не е изключено някъде и то съвсем скоро да се види лице в лице с нашите хора. Какво ли ще им каже?
Всъщност, новият министър на правосъдието, като го гледам, е доста млад и не е изключено да се чувства съвсем неуверено на мястото си, поне в началото. Познавам достатъчно много случаи, в които, за да се спази квотният принцип на участието на албанците във властта, на важни и ключови постове се назначават хора без достатъчно опит и компетентност за заеманото място. Но колкото и да е нов, той не може да не си дава сметка за политическата подкрепа, която предприетите от него мерки имат от страна на премиера Ковачевски, но и от президента Стево Пендаровски. Нали държавният глава бе този, който през пролетта на миналата година прие „група български граждани“, представители на незаконните организации на така наречените македонци у нас. Това си беше чиста демонстрация на неуважение към българската конституция и законите у нас, колкото и невинно да бяха определени гостите в резиденцията под хълма Водно в Скопие.
И българите от Северна Македония искаха да се срещнат с него, но той така и не намери време да го направи, да ги чуе и да ги види кои са и какво искат. Но това си беше началото, да не кажа и част от кампанията, която политическият елит край Вардар води чрез настояването за реципрочност да компенсира изпълнението на условието от „френското предложение“ българите в страната да бъдат вписани в конституцията. В това число и с промяна на българския основен закон, който изключва наличието на малцинства в държавата, а най-малко - македонско. Всички последвали стъпки, в това число и заличаването на клубовете и срещата на Кренар Лога със Стойков, са елементи от едно последователно поведение, което не мога да определя по друг начин освен като политика на инат. Когато нямаш аргументи, но правиш всичко така, че да провокираш другата страна. Защото да имаш претенцията, че някой ти нарушава правото на сдружаване у нас, след като си го отрекъл в страната си чрез заличаването на двата български клуба от държавния регистър, си е чиста проба инат, български инат.
Независимо дали се проявява тук или оттатък границата.
trud.bg
